Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София 03.12.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 890 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на”М” ООД, гр. П., представлявано от адв.Мирослав М. от Адвокатско дружество “М. М. и Р. И.” С., срещу решение №730 от 18.06.2009г., постановено по в.гр.дело №2604/2008г. на Софийския апелативен съд, с която дружеството е осъдено да заплати на К. Д. Т., в качеството му на ЕТ с фирма “К. Т. – Е. - Щ.” сумата от 35 000 лв. представляваща стойността на закупени полиуретанови панели, крепежни материали болтове – всички с ДДС, превоз, монтаж и демонтаж, заедно със законната лихва върху сумата, считано от времето от 21.07.2004г. до 20.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2008г. до окончателното й заплащане и разноски в размер на 5780 лв. Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон и като необосновано, касационни основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се нарушение на диспозитивното начало в гражданския проце произнасяне по непредявено от ищеца основание – ищецът претендира осъждане за недостатъци на продадена вещ /чл.193-197 ЗЗД/, докато въззивният съд е уважил иска на основание гаранционна отговорност по Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове на строежите за изпълнени строителни и монтажни работи съоръжения и строителни обекти. Като второ съществено процесуално нарушение се сочи обединяването от съда на обективно съединените искове на икеца в едно цяло. Според касатора С. е допуснал нарушение на материалния закон със смесването на отговорността на продавача за продажба на вещи с недостатъци с гаранционната отговорност по Наредба №2 на извършителя по договор за изработка. Поддържа, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че ищецът е развалил договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗДи че му се следват вреди от договора на основание чл.88 ЗЗД, каквито факти в исковата молба не само не се съдържат, но напрактика с решението съдът е присъдил в нарушение на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД компенсаторно обезщетение, в нарушение на чл.193, ал.1 ЗЗД С. не е съобразил заключението на в.л. Х. Г. за броя и същността на дефекта на панелите е присъдил стойността на всички доставени от касатора панели, в нарушение на чл.194, ал.1, изр.2 и 3 ЗЗД съдът не е приложил правата на купувача да иска намаление на цената и обезщетение за вреди, когато вещта е преработена, какъвто е конкретния случай. Искането е за обезсилване на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния иск, алтернативното искане е за отмяна на въззивното решение и да се остави в сила решението на окръжния съд, с което искът на ЕТ К. Т. за сумата от 35 000лв. е отхвърлен като неоснователен. Претендира за направените по делото разноски.
В писмен отговор ответникът ЕТ К. Т., чрез процесуалния си представител адв. К. Д., поддържано и в съдебно заседание, счита обжалваното решение за законосъобразно и обосновано. Застъпва становището, че продавачът отговаря за недостатъци на продадената вещ на основание чл.193 и сл. ЗЗД, която е повод за носене и на гаранционна отговорност на основание Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежитне в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като гаранция на продавача за качествата и свойствата на продадената вещ, в случая 5 години, считано от въвеждане на обекта в експлоатация, както и че възражението за гаранционна отговорност на продавача за вещи с недостатъци е направено в рамките на производството по отм. ГПК. Позовава се на ТР №54 от 23.06.1986г. на ОСГК на ВС по гр.дело №21/86г. Направено е искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа изложените в касационната жалба доводи и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част, прие следното:
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №254 от 1.04.2010г., постановено по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с обуславящия изхода на делото въпрос за несъответствие между заявеното с исковата молба право и на правото на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт.
ЕТ К. Т. с фирма “К. Т. - Е. – Щ.” – гр. П. е предявил иск срещу “М. “ ООД от гр. П. за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща цената на закупените панели, крепежни материали, болтове – всички с ДДС, за превоз и монтаж, на обща стойност 33 708.34 лв. ведно със законната лихва и направените по делото разноски, съгласно молба – поправка на искова молба от 3.04.2008г. Поддържа, че е развалил договора за продажба от м.септември 2004г. на основание чл.193 и чл.195 ЗЗД. поради отказа на продавача да замени некачествените материали или да му възстанови продажната цена, тъй като продадената вещ има недостатъци, които я правят негодна за обикновеното употребление.
С решение №113/25.09.2008г., постановено по гр.дело №37/2008г. Благоевградския окръжен съд е отхвърлил иска по чл.195, ал.1 във връзка с чл.193 от ЗЗД поради изтекъл давностен срок по чл.197 ЗЗД. Не е възприето възражението на ищеца, че давностният срок започва да тече след изтичането на гаранционния срок.
С обжалваното решение Софийския апелативен съд е отменил решението на окръжният съд и е уважил иска на ЕТ срещу дружеството – касатор за сумата от 35 000 лв., представляваща стойността на закупени панели, крепежни материали, болтове – всички с ДДС, превоз, монтаж и демонтаж, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2008г. и разноски в размер на 5780 лв. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че по сключения между страните договор за продажба и доставка на панели и крепежни материали е налице гаранционна отговорност на продавача за качествата и свойствата на продадената вещ на основание чл.193 и сл. ЗЗД, който отговаря както за недостатъците на вещта към момента на прехвърляне на собствеността, така и за недостатъци, които са се появили до края на гаранционния срок. Срокът, съгласно чл.20, ал.4, т.4 и чл.21 от Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане и експлоатация на строежите за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е петгодишен и започва да тече от въвеждане на обекта в експлоатация, който към момента на предявяване на иска не е изтекъл. Направен е извод, че като последица от развалянето на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД кредиторът по силата на чл.88 от ЗЗД има право на обезщетение за вредите от неизпълнение на договора, които в случая възлизат на размера на платената цена от 35 000 лв., представляващи стойността на закупените панели, крепежни елементи, болтове и др. с ДДС, превоз, монтаж и демонтаж.
Решението е недопустимо. Недопустимо е решението, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. По конкретното дело такова несъответствие е налице по отношение на главния иск.
При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Купувачът разполага едновременно с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията - чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД. От изложените в молбата – уточнение на исковата молба факти следва, че ищецът е упражнил правото си на купувач да иска обратно цената на закупената с недостатъци вещ заедно с разноските за продажбата по чл.195, ал.1 ЗЗД, т.е претенцията му се основава на отговорността на продавача за продадени вещи с недостатъци, съществували към момента на продажбата. Това е отговорността на продавача, при положение, че купувачът докаже предаването на вещи с недостатъци и тя произтича от закона / чл.193 ЗЗД/. В случая С. се е произнесъл по гаранционната отговорност на ответника за недостатъци на панелите, проявили се след монтажа им, произтичаща от Наредба №2, каквито факти не са изложени в исковата молба и молбата уточнение. Разграничението на двата вида отговорности – фактическия състав при които възникват, обема на отговорността и сроковете при които се погасяват е направено в ТР №88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС. В същото ясно е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, че те възникват при различен фактически състав и при застъпване на гаранционната отговорност на продавача, купувачът може да избира възможността на единия или другия режим, но той не може да търси правата си едновременно въз основа двете отговорности. Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г. ОСГК само доразвива възможностите на купувача да претендира обезщетение при продажба на вещи с недостатъци, съществували към момента на продажбата и проявили се по време на ползването им, без обаче да променя приетото в ТР №88/1984г. от ОСГК на ВС за различния режим на законната отговорност и гаранционната отговорност, последната произтичаща от договор или нормативен акт. По реда на чл.116 ГПК отм. не е направено изменение в основанието на иска, поради което С. не е имал основание да се произнася по гаранционната отговорност на продавача. Наредба №2 от 31.07.2003г. не е приложима за отговорността на продавача при продажба на родово определение вещи. С наредбата се регламентира гаранционната отговорност на изпълнителя по договор за възлагане на строително-монтажни работи за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти - чл.20 от Наредба №2. Обстоятелството, че правото на поръчващия за недостатъци на вещта по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД е аналогично на правото на купувача по чл.195, ал.1 ЗЗД не означава, че наредбата е приложима за отношенията купувач – продавач по договор за продажба на родови вещи с недостатъци по чл.193 ЗЗД. Касае се до две отделни, самостоятелни правоотношения, които се регламентират от различни правни норми в ЗЗД.
Като се е произнесъл по непредявено основание, въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на недопустимо решение. Произнасянето по непредявен иск е основание за обезсилване на решението на Софийския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените от ищеца искове.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №730/18.06.2009г., постановено по гр.дело №2604/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|