Р Е Ш Е Н И Е   № 62   София, 03,05, 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на 26 април  две хиляди и десета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 777/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ив. Д. от София против решение от 4.03.2009 г. по гр.д. № 524/2008 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 19.11.2007 г. по гр.д. № 90/2006 г. на СРС, с което се отхвърля предявения от касатора срещу ДЗИ О. застраховане АД-София иск по чл.407-отм. ТЗ за заплащане на сумите: 2 203 лв. имуществени вреди и 3 000 лв. неимуществени вреди. С обжалваното решение е прието, че не се потвърждава наличието на договор за ЗГО за увреждащия автомобил и упълномощаването на водача му. Не била представена по делото застрахователна полица № А 0209885/29.12.2003 г., която според текста на приложения по делото констативен протокол за ПТП е установявала сключен договор за ЗГО за увреждащия автомобил с ДЗИ-ОЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Относно упълномощаването на водача в противоречие с Р № 556/2005 г. по т.д. № 42/2005 г. на ВКС-ТК, 2. От значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като не била обсъдена застрахователна полица № А 0209885/2003 г. Твърдяното противоречие с представеното решение на ВКС-ТК по т.д. № 42/2005 г. е налице, тъй като с него е прието, че ЗЗ разбира под водач лицето, което непосредствено управлява МПС, без обаче задължително да бъде негов собственик, водач или държател. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т.е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, за което са били упълномощени. По този въпрос е налице и задължителна практика на ВКС-Р № 137/3.11.2009 г. по т.д. № 350/2009 г. на І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По процесуалноправния въпрос относно попълване на делото с факти и доказателства-как се приемат и ценят доказателствата намиращи се в приложеното наказателно дело, е налице приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Процесната полица се намира в следственото дело-лист 29, което е пришито в наказателното дело, което е изискано от въззивния съд, но без да е прието, е обсъдено в мотивите на въззивното решение на стр.2. По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и затова е допуснато касационно обжалване с определение № 5/12.01.2010 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Ответникът по касационната жалба не е подал отговор. Решението е неправилно. 1. Относно наличието на договор за ЗГО процесната полица се намира в следственото дело, което е пришито в наказателното дело, което е изискано и приложено от въззивния съд, но без да е прието, е обсъдено в мотивите на въззивното решение. Посочването на доказателствените средства от страните е твърдение, че е налице определено доказателствено средство, което следва да бъде събрано. За да може да бъде събрано, трябва да бъдат посочени и данни къде то се намира. Представянето на доказателствените средства се състои във физическото им предоставяне в държане на съда. Доказателствените средства се посочват и представят, за да бъдат събрани. Но преди да събере посочените и представените доказателствените средства, съдът преценява основателността на доказателственото искане, която проверка завършва с допускане или недопускане на исканите доказателствени средства. Събирането на доказателствените средства се състои в извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в тях сведения за фактите по делото. ВКС не е съд по фактите, а съд по правото, и в рамките на произнасянето по т.3 на чл.281 ГПК не дължи преценка по валидността на конкретните доказателства, датирането им и пр., която цялостна преценка следва да се направи от въззивния съд. 2. Относно упълномощаването на водача е налице задължителна практика на ВКС - Р № 137/3.11.2009 г. по т.д. № 350/2009 г. на І т.о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК, и с което е прието следното: Терминът упълномощаване не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл.36 и сл. ЗЗД, а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес. Съгласието може да бъде изразено изрично /писмено или устно/ или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани. Изложеното обуславя касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя въззивно решение от 4.03.2009 г. по гр.д. № 524/2008 г. на СГС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: