Ключови фрази
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * липса на правен интерес * допустимост на иск * Частна касационна жалба


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.572

С., 25.06.2012 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 990/2010 година

Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Г. Ц. срещу определение № 1147 от 30.06.2010г. по ч. гр.д. № 1020/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 26 от 12.05.2010 г. по гр.д. 945/2009 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по иска на частната жалбоподателка с правно основание чл.88 и сл. ЗЗ (отм.) срещу Гаранционния фонд.
С определение № 256 от 05.04.2012 е спряно производството по делото до произнасянето от ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г.
С постановяване на ТР № 2 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 1/2010 г., основанието за спиране е отпаднало, поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК настоящият състав възобновява производството по делото.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на сина на ищцата, настъпила в резултат на виновно причинено ПТП е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес, извод, обоснован с присъденото й вече обезщетение за същите вреди по гражданския иск, предявен в наказателното производство срещу деликвента.
Поставения от жалбоподателката правен въпрос е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска по чл.88 и сл. ЗЗ (отм.) срещу Гаранционния фонд при положение, че деликвентът вече е осъден да заплати на ищцата обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД и е обусловил крайния изход на делото, който поради противоречивото му разрешаване от съдилищата обуслови извода на настоящия състав, че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 2 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу „Гаранционния фонд” по чл.88 ЗЗ и сл.(отм.) е допустим и при уважен срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД. Направеният с обжалваното определение извод за недопустимост на предявения от настоящата жалбоподателка иск противоречи на задължителните за съдилищата указания, дадени с ТР № 2 по т.д.№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, което налага то да бъде отменено, както и потвърденото с него определение, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 990/2010 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
ОТМЕНЯВА определение № 1147 от 30.06.2010г. по ч. гр.д. № 1020/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 26 от 12.05.2010 г. по гр.д. 945/2009 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по иска на частната жалбоподателка с правно основание чл.88 и сл. КЗ срещу Гаранционния фонд.
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: