Р Е Ш Е Н И Е № 462 гр.София, 12 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1596/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. В. Б. срещу решение № 83/21.05.2013 год. по въззивно нохд № 114/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието в определения му размер е явно несправедливо. Правят се алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения, за изменение в частта относно наказанието, което да бъде намалено в справедлив размер и да се приложи чл.66, ал.1 НК или за изменение в наказателната част като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а в гражданската част – като се намали размера на присъденото обезщетение. Частният обвинител и граждански ищец Д. Д. Ч. не е направил възражение срещу подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 114/2013 год. потвърдил присъда № 4/20.02.2013 год. по нохд № 15/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд, с която признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 30.01.2012 год. в землището на [населено място] направил опит умишлено да умъртви св.Д.Ч. като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини. На основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.58А, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 7 000 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния размер. Произнесъл се по приложението на чл.53, ал.1, б.А НК, за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски и държавна такса. Подсъдимият Б. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 НК като окончателно постановлението за привличане му е предявено на 15.06.2012 год. лично и в присъствието на редовно упълномощен договорен защитник. Разяснени са му правата, предвидени в НПК за процесуалното му качество и е проведен подробен разпит. Разпитани са подробно лицата, които са могли да установят обстоятелства от относимите и е възложено на компетентни специалисти изготвянето на съдебномедицински експертизи. Предоставена е възможността обвиняемият да упражни процесуалните си права за доказателствени искания. На него и на пострадалото лица са предявени материалите от разследването при спазване на процесуалните изисквания. Съдебното производство в първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият лично е участвал и в присъствието на договорния защитник след разясняване на правата му съгласно разпоредбата на чл.372, ал.1 НПК е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, както и че е наясно с последиците от това самопризнание. Съдът не е приел формално, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство. Този извод следва от съдържанието на мотивите, отговарящи в пълна степен на изискванията по чл.305, ал.3 НПК – извършил е подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, изложил е съображения за решението си относно оценката на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, на данните за конкретното поведение на подсъдим и пострадал, на заключенията на вещите лица и писмените доказателствени средства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка е извел правните изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл.115 НК. Мотивирал е вътрешното си убеждение, че са налице всички основания да бъде постановена осъдителна присъда по отношение на Б.. Подробно и задълбочено е обсъдил въпроса за наказанието като е направил задълбочен анализ и оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства по начина, предвиден в чл.107, ал.3 НПК. Приел е наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и законосъобразно е приложил чл.58А, ал.4 вр.ал.1 НК според предвидената в чл.373, ал.2 НК правна възможност. Въззивният съд по повод жалбата на защитника на подсъдимия е изложил възприетата като правилно установена фактическа обстановка, както и оценката си за процесуалната дейност като съответстваща на изискванията за събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, за начина на изграждане на вътрешното убеждение и за необходимото съдържание на мотивите по всички въпроси от предвидените за решаване по чл.301 НПК. Обсъдил е всички доводи и възражения за нарушение на закона при квалифициране на деянието на подсъдимия, за явна несправедливост на наложеното наказание, за нарушение на чл.52 ЗЗД при решаване на въпроса за гражданската отговорност и за съществено нарушение на процесуалните правила поради пренебрегване на доказателствени източници за различно от приетото за установено поведение на пострадалия. Правилно и в съответствие с вярната оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателства въззивният съд е мотивирал решението си да оцени като законосъобразно квалифицирането на деянието като престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 НК. Обсъдил е и правилно оценил поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието, както и обективните данни за уврежданията по място, вид и механизъм на причиняване. Законосъобразно е приел, че извършеното е при пряк умисъл, както и че няма основание за квалифициране на поведението като по-леко наказуемо престъпление. Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения като не намира основание да ги повтаря, нито процесуална възможност да ги допълва поради липсата на конкретни и мотивирани доводи в жалбата в подкрепа на твърденията за наличие на посочените касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Жалбоподателят не е конкретизирал твърденията си в жалбата, нито е представил в срока по чл.351, ал.3 НПК допълнение, за каквото е заявил намерение да реализира след изготвяне на решението. Касационната инстанция няма правомощия да извършва служебна проверка за наличието на касационни основания, които твърдения не са подкрепени с конкретни доводи, освен ако не констатира наличието на безусловни, които винаги водят до отмяна или изменение. Проверката на съдебните актове и протоколите, в които са отразени извършените в различните фази на процеса процесуални действия, не дава основание за извод, че са налице нарушения, които да са довели до опорочаване на наказателното производство, проведено по отношение на подсъдимия Б.. Въззивният съд е отговорил подробно и на възражението за явна несправедливост на наказанието с неприложението на чл.66, ал.1 НК. Мотивите са основани на установените по делото данни за предходно осъждане на подсъдимия и за липсата на реабилитация като основание да откаже приложението на института на условното осъждане. В касационната жалба е посочено касационното основание явна несправедливост на наказанието както по отношение на размера, така и с оглед отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК. Няма доводи, които да подкрепят това твърдение. Предвид съдържанието на мотивите, които е изложил в обжалваното решение въззивният съд, настоящата инстанция намира, че изводите за обществената опасност на личността на дееца и за извършеното са основани на вярната, обоснована и обобщена оценка според правилата по НПК на всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, че наказанието е определено законосъобразно с приложението на чл.58А НК, че няма нарушение на правилата за индивидуализация. Затова определено в размер на 3 години наказанието е справедливо и съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК - и преди всичко на специалната превенция. Няма нарушение с отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК след като от установеното за съдебното минало на подсъдимия не може да се направи извод, че са налице всички предвидени от законодателя предпоставки. Безмотивно е и искането в жалбата за изменение на решението в гражданската част. Въззивният съд подробно е обсъдил доводите за нарушение на принципа за справедливост при решаване на въпроса за гражданската отговорност на подсъдимия. Изложил е съображения за решението си да приеме, че са събрани достатъчно и възможните доказателства за причинната връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, че са налице действителни болки и страдания, както и че в определения размер присъденото обезщетение не противоречи на закона – чл.52 ЗЗД. Инстанциите по същество са отчели всички конкретни обстоятелства по случая и са определили кои са важните за наличието и за размера на неимуществените вреди. Предвид изложеното за липса на основания за отмяна или изменение на въззивното решение от предвидените в чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/21.05.2013 год. по въззивно нохд № 114/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: