3 Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 16.02.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2942 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] срещу решение № 183 от 10.05.15г.по в.гр.дело № 118/16г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е потвърдено решение № 938 от 10.12.15г.по гр.дело № 3412/14г.на Пазарджишкия районен съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. И. сумата 11 000 лв,представляваща обезщетение по чл.200 ал.3 КТ за имуществени вреди,състоящи се в разликата между трудовото възнаграждение,което би получил,ако не бе настъпила злополуката и получената за периода от 11.11.11.до 10.11.14г.пенсия за инвалидност поради трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.14г.до окончателното изплащане. С определение № 777 от 9.11.16г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл.56 ал.3 ГПК,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 110 от 23.04.12г.по гр.дело № 1024/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика едноседмичният срок по чл.56 ал.3 ГПК за призоваване на страните преди заседанието е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си.Неспазването на този срок нарушава правото на страната на участие в делото,поради това решаването на делото в съдебно заседание,на което е даден ход на делото в нарушение на чл.56 ал.3 ГПК,съставлява съществено процесуално нарушение,налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане след извършване на процесуалните действия по редовното призоваване на страните. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с влязло в сила решение по гр.дело № 2/14г.на Пазарджишкия окръжен съд [фирма] е осъдено да заплати на И. А. И. сумата 13 664.46лв,представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 вр.с ал.3 КТ за претърпени имуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 14.03.08г.,за периода от 10.11.08г.до 10.11.11г.и представляваща разликата между неполучено брутно трудово възнаграждение и получена пенсия за инвалидност поради трудова злополука,социална пенсия за инвалидност поради трудова злополука,и обезщетение за безработица за същия период,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 11.11.11г.до окончателното изплащане.В мотивите на решението е прието,че е налице установена по надлежния ред трудова злополука,както и че работникът не е проявил груба небрежност,което да води до намаляване отговорността на работодателя. В настоящото производство въззивният съд е взел предвид,че ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди за последващ период – от 11.11.11г.до 10.11.14г.въз основа на ЕР на ТЕЛК № 3328 от 8.11.11г.,влязло в сила на 24.11.11г.,с което е преосвидетелстван с 85% трайна неработоспособност, пожизнено.Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност,тъй като искът е предявен на 10.11.14г.,в рамките на тригодишния срок от постановяване на решението на ТЕЛК.Приети са за несъстоятелни и възраженията ,че по делото не е установена причинно-следствената връзка и наличието на съпричиняване,тъй като същите доводи са обсъдени с влязлото в сила решение,отнасящо се за предходния период. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществени процесуални нарушения и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по жалбата И. А. И. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид данните по делото,доводите на страните и провери правилността на въззивното решение на основание чл.290 ал.2 ГПК ,приема следното: Предвид дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. В съдебно заседание на 14.03.16г.въззивният съд е дал ход на делото,като е приел,че жалбоподателят – ответник [фирма] е редовно призован.Същият е получил призовка за съдебното заседание на 8.03.16г.и не е изпратил представител за участие по делото.Въззивният съд е обявил делото за решаване при нередовна процедура по призоваване на „З.Б.”,тъй като по отношение на него не е изтекъл едноседмичният срок за призоваване по чл.56 ал.3 ГПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,тъй като е лишило страната от участие по делото във въззивното производство.Това налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 183 от 10.05.15г.,постановено по в. гр.дело № 118/16г.на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.