Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. София, 31.05. 2017 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2943/2017 година.
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ [населено място] с пълномощник адв. М. П. от САК срещу решение №2854 от 08.04.2016г по гр.дело № 13754/2015г. на Софийски градски съд , в частта , с което е потвърдено решение от 01.10.2015г по гр.д №19284/2015г на Софийски районен съд по трудов спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение , наложено на М. В. В. като директор на НЦТХ със заповед РД 15-86 на Министъра на здравеопазването .Уволнението е признато за незаконно поради нарушение на чл.193 ал.1 КТ без да се разглежда трудовия спор по същество , съответно исковете по чл. 344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ са уважени.
В обжалваното решение изискването на чл. 193 ал.1 КТ е прието за нарушено от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание за посочени в 9 точки различни нарушения , съгласно заповед №РД-15/27.02.2015г на Министъра на здравеопазването.С писмо изх.№74-7-9/25.02.2015г, министърът е изискал даване на обяснения в 23 точки - констатирани в резултат на извършена проверка нарушения , като е поискано от д-р В. , директор на НЦТХ, да представи писмени обяснения най-късно до 12 часа на следващия ден – 26.02.2015г като при твърдения да се посочат и доказателствата. Писмото е било връчено на последната в 17.00 часа на 25.02.2015г. В обжалваното решение изискването на чл.193 ал.1 КТ е прието за нарушено от работодателя при налагане на дисциплинарно наказание поради краткия срок Въззивният съд изтъкнал ,че исканите обяснения са за множество нарушения и относно обстоятелства в сравнително отдалечен период от време , налагали са В. да извърши определени справки и проверка на документи,налагали са събиране на информация , а даденият срок за отговор и доказателства не е осигурил реална възможност на ищцата да даде обяснения ,да изложи и подкрепи своята защитна позиция. Писмото е било връчено на последната в 17.00 часа на 25.02.2015г., като обяснения по всички 23 точки са били депозирани писмено , в дадения срок На свой ред въззивният съд е приел , че на В. не е била дадена реална възможност да даде обяснения и е налице формално основание за отмяна на уволнението . Обстоятелството ,че последната е представила писмени обяснения ,макар в посочения кратък срок , според Софийски градски съд не води от обратния извод . Въззивният съд е изтъкнал и посоченото в самите обяснения, че поради краткия срок подателката не е разполагала с достатъчно време за подробни такива . Заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена , без да се разгледа трудов спор по същество .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и процесуално незаконосъобразно във връзка с преценката за нарушени императивни изисквания на чл. 193 ал.1 КТ при дадения срок за писмени обяснения . Не са установени и преценени правилно фактите.В писмото на Минисъра на здравеопазването са възпроизведени точно , ясно и конкретно констатации от проверката на Инспектората при МЗ , приключила с доклад от 20.02.2015г, като обяснения са искани касателно познати на страната факти и обстоятелства . В писмените си обяснения д-р В. е изложила позицията си. Съдът не е обсъдил доводите на страните по трудовия спор, което е съществено процесуално нарушение .
Ответникът в касационното производство М. В. В. е заявила отговор. Въззивният съд правилно е приложил разрешението, че срокът за писмени обяснения следва да е съобразен с реалните възможности те да бъдат дадени . Не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и в случая се касае за обстоятелства ,възприемани в установената практика на ВКС като налагащи по- дълъг срок. Докладът на Инспектората при МЗ не е бил връчван на ищцата преди да бъдат поискани обяснения от нея. Независимо от краткия срок ищцата е представила обяснения , като е информирала Министъра , че по- подробни обяснения и по- детайлна информация не би могла да даде в този срок и би могла в подходящ срок да представи подробна писмена информация Вместо това ,на другия ден е връчена заповедта за уволнение.
С определение №818 от 06.12.2016г състав на ІІІг.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба по въпроса за приложението на императивната норма на чл. 193 ал.1 КТ и даването от работодателя на достатъчен срок за писмени обяснения, когато се касае за множество констатирани отделни нарушения, по всяко от тях .
По въпроса , обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
В практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е изтъкнато, че условието на чл. 193 ал.1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия , третирани като дисциплинарни нарушения се искат обяснения (решение №432/2010г по гр.д№1322/2009г, ІІІг.о.),така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения ,с цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити , а работодателят да вземе предвид обясненията му .(решение №137/2010 гр.д №20/2009 ІV г.о на ВКС,реш. № 275/2012г по гр.д № 985/2011 ІV г.о ,реш. №330/2013г по гр.д №1220/2013г ІV г.о , решение № 221 от 30.07.2014г по гр.д № 7639/2013г ІVг.о.,реш. № 272/2014г по гр.д № 145/2014 ІV г.о.) . Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен ,за да осигури реално възможността за даване на обяснения се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай , като не бива да се забравя , че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура.Когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на работника или служителя , но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага,след като са изискани и когато са поискани устно , те се дават непосредствено.Затова поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения , който позволява на дисциплинарно уличеният след като се ориентира във фактите , да изложи обмислен коментар на твърденията , или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение , включително ако е допуснал нарушението.Работникът или служителят може да даде обяснение , но той не е в положение да доказва . Това следва да се отчита при преценката за разумен срок ,тъй като е достатъчно да бъде насочен работодателя към доказателства и факти,които добросъвестно да събере и оцени.Изключение са случаите , при които възможността за даване на съдържателни писмени или устни обяснения в тази връзка , ще бъде реално обусловена от подготовка, наложителни справки ,проверка на документи и пр., отнемащи повече време .Когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок ,като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки ,включително поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание . Макар изискани в твърде кратък срок , ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения , изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението , дадено в установената практика на ВКС за случаите , при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения , такива липсват напълно, или са частични , не по негова вина . Работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като даде един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство. И в този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл. 193 ал.1 КТ ,по отделно за всяко от посочените нарушения, включително достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение , за което е наложено наказание, а не като цяло.
Преценката на Софийски градски съд в тази връзка е в противоречие с дадения отговор на въпроса , поради което касационната жалба е по същество основателна, макар и не изцяло по съображенията , изложени в нея .
На първо място е следвало да бъде отчетен фактът че въпреки краткия срок -до 12ч. на следващия ден, писмени обяснения са били депозирани .Срокът се е оказал притеснително кратък за ищцата и поради забавеното връчване на писмото на Министъра , с което обяснения са изискани. На следващо място , по своето съдържание обясненията в пълнота изразяват становището на директора на НЦТХ по твърденията за нарушенията които й се вменяват , изтъкнати по т.1 ,2 ,3 5-10,11, и 18 от писмото , тези нарушения са обобщени в т.1-9 при налагането на дисциплинарното наказание , а по останалите , за които са поискани обясненията, наказание не е налагано . Писмените обяснения на ищцата са взети предвид , което е отбелязано в заповедта. Въпреки дадения кратък срок , ищцата е посочила и приложила доказателствата, на които се е позовала в отговора, коментирайки нарушенията по т.1,т.3,т.7,т.10,т.11, т.18 1т.19 от писмото на Министъра на здравеопазването.Посочила е местонахождението на вещите по т.8 от писмото . Изтъкната е причина за неспазването на срока по т.1 от заповедта, относно процедурата за акредитация по чл.89 ЗЛЗ на НЦТХ . При определянето на лице , което да я замества като директор , без да оспорва фактите ищцата е възразила , че вмененото по т. 2 от заповедта нейно действие не е нарушение на чл. 13 от Прилника устройството и дейността на НЦТХ. Оспорила е като нарушение вмененото извършване на нецелесъобразни разходи, по- точно изводът за нецелесъобразността им , с изключение на 2 бр. сервизи и чаши , на стойност 11,6 лв , които е заявила, че ще възстанови лично.Относно нарушението по т.9 от заповедта,в обясненията си (по т.18,19 ) ищцата е изтъкнала ,че протоколът от 13.12.2014г. няма значението , което дисциплинарният орган му придава, а има съгласувателен характер относно вида и количеството медицински изделия по доставка ОП 099-14 / 12.12.2014г. Посочила е друг приемателно- предавателен протокол от 15.12.2014г по този договор и извършена от нея проверка по случая , като в отговора е отбелязано ,че се прилагат и доказателствата. Както вече се изтъкна , достатъчно е в отговора те да се посочат най общо ,тъй като задължение на работодателя е да ги събере и прецени .
На въпросите по т.15-17 от писмото, свързано с договор №ОП 102/13.12.2014г е дадено непълно обяснение което не е по вина на ищцата и следва да бъде отдадено на неразумно кратния срок,който не е позволил на същата да направи съответните справки . Ето защо във връзка с нарушението по т.8 от заповедта за уволнение , оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни , тъй като е нарушен чл. 193 ал.1 КТ. В една част от обясненията си (по въпроса в т.15) ищцата е посочила ,че сама трябва да изиска обяснение (като директор)от началника на лабораторията във връзка с подписан от него протокол , отдавайки подписването му на вероятна грешка . Въпросът по т.16 от писмото, също свързан с този протокол , е останал неясен за ищцата. По- същественото е ,че трите въпроса(т.15-17) обективират искане за обяснение в насока , различна от констатацията за нарушение , изтъкнато в т.8 от заповедта за уволнение. При санкциониране на конкретното нарушение не е спазен чл. 193 ,ал.1 КТ.
Срокът за даване на писмени обяснения е приет от въззивния съд за недостатъчен като цяло , без оглед на това дали фактите по раличните вменени нарушения , са спорни и без оглед и на реалните обяснения, дадени от ищцата по всяко от твърденията (също в 23 точки ), в указания срок. В трайно установената практика на ВКС (реш.440/2002 по гр.д №784/2001г, ІІІг.о , реш.№171/2010г, по гр.д №68/2009,І г.о , реш. № 857/2011 по гр.д №1068/2009г, ІV г.о и др.) при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това ,което налага съдът да прецени всички обстоятелства съобразявайки целите на чл.193 ал.1 КТ с оглед защитния характер на нормата и възможността дисциплинарният орган да прецени всички обстоятелства. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения се преценява с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай . В практиката на ВКС са изтъквани примери като отдалеченост във времето на констатираните нарушения , необходимост от справки по документи и пр., която конкретност предпоставя и една друга необходимост : преценката по чл. 193 ал.1 КТ , респ. чл. 193,ал. 3 КТ съдът да прави за всяко от нарушенията по заповедта за уволнение мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно наказание .
В депозирания отговор ищцата е оспорила всички нарушения , взела е отношение към всяко от твърденията , като в едни случаи е оспорвала изводите за нарушения, отговорността или вината си за тях, в други случаи е оспорвала обстоятелствата, изтъквала е и факти , които е подкрепила с приложени доказателства. Няма позоваване на доказателства , които не са приложени към отговора , а е изтъкнато единствено, че по-подробни обяснения за краткото време не е могло да бъдат изготвени и в случай , че Министърът на здравеопазването желае по детайлна информация , ищцата моли за подходящ срок , за да бъде предоставена.
След като доказателствата, на които се позовава д-р В. в своите обяснения са били приложени в подкрепа на изтъкнатите от нея факти , обстоятелството дали правилно работодателят е игнорирал значението на тези факти е въпрос на преценка по същество при разглеждането на трудовия спор .Извън посоченото във връзка нарушеното изискване на чл. 193 ал.1 КТ по т.8 и нарушеното изискване на чл.195 ал.1 КТ по т.4 от заповедта, въззивният съд дължи тази преценка. От това задължение , а именно да разгледа трудовия спор по същество, Софийски градски съд се е освободил в съществено нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразно .
Ако по отношение на част от нарушенията,дали основание за налагане на дисциплинарното наказание , не е изпълнено изискването за конкретно посочване на самото нарушение по фактически признаци и кога е извършено, т.е нарушен е чл. 195 ал.1 КТ , както правилно е изтъкнал въззивния съд във връзка със съдържанието на т.4 от заповедта , трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с останалите нарушения , на които заповедта е основава. За да прецени доколко конкретни са твърденията за дисциплинарно нарушение по т.3 от заповедта и отговорено ли е в тази част на съдържателните изисквания по чл.195 ал.1 КТ , въззивният съд следва да направи връзка с поисканите и дадени конкретни обяснения по тези твърдения ,да обсъди довода ,че се касае не за еднократно нарушение, а за поддържано трайно състояние за периода ,обхванат от проверката, а според обяснението на ищцата,от преди назначението й като директор .Твърдението на работодателя е , че за всеки отработен месец на главната медицинска сестра С. е изплащано по 121лв. „допълнително възнаграждение” за изпълняване функция на МОЛ, вместо функцията да се включи в нейната длъжностна характеристика , затова и работодателят третира този разход за нецелесъобразен .
Трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да бъде разгледан по същество от въззивния съд в указаната по-горе част и поради това обжалваното съдебно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение №2854 от 08.04.2016г по гр.дело № 13754/2015г. на Софийски градски съд в частта , с което е потвърдено решение от 01.10.2015г по гр.д №19284/2015г на Софийски районен съд и връща делото за ново разглеждане , от друг състав на Софийски градски съд в тази част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: