Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 31.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 17.04.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 49 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 28 от 10.06.2010 год., постановено по т.д.№ 112/2010 год., с което е потвърдено решение на Бургаския окръжен съд № 40 от 15.03.2010 год., по т.д.№ 640/2008 год. и по предявения от А. Н. К. срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ е прието, че взетото от проведеното на 29.08.2008 год. извънредно Общо събрание на съдружниците на [фирма] решение за изключване на ищцата, като съдружник, е незаконосъобразено и подлежи на отмяна. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради изгубване в хода на делото правосубектността на ТД - ответник - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона – 126, ал.3 ТЗ и на съществените процесуални правила, касаещи преценката на събрания по делото доказателствен материал. С определение на ІІ-ро т.о на ВКС № 842/30.12.2011 год., е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, по отношение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право,свързан с наличието на процесуална възможност висящността на производството по чл.74 ТЗ да поддържа правосубетността на заличеното в хода на процеса ТД- ответник, като е прието, че възприетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с последователната практика на ВКС, изразена в цитираното от касатора решение на І-во т.о. на ВКС № 81 от 26. 02.2007 год., по т.д.№ 556/2006 год.. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решенията, взети от извънредното Общо събрание на съдружниците в ответното ТД, проведено на 29.08.2008 година - за изключване на ищцата като съдружник, поради неизпълнение на задължението и за оказване съдействие при осъществяване дейността на дружеството и за действия, насочени против интересите му, като притежавания от последната дял от 2 500 лв. се поеме от съдружника Л. К. и се промени вида и наименованието на търговеца, правно и структурно обособен в ООД, са в нарушение на установената в чл.126 ТЗ процедура, поради което са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Изложени са съображения, че задължението за предупреждение на изключвания съдружник не е формално и въведено като императивно изискване с норма на чл.126, ал.3 ТЗ цели не само да извести адресата му за намерението на съдружниците, а да предостави на последния реална възможност да коригира поведението си в интерес на дейността на дружеството, доколкото конкретното нарушение го позволява. Поради това едновременното му отправяне с поканата за провеждане на насроченото извънредно ОС на съдружниците на [фирма], с дневен ред изключване на съдружника К., без да се даде на същата подходящ срок да отстрани твърдяните за допуснати нарушения и да съобрази поведението си с дружествения договор и със законовите изисквания, според съжденията на въззивния съд, се явява в нарушение на закона и не е годно да породи целените с него правни последици, поради което взетите решения са незаконосъобразни и искането им за отмяна по реда на чл.74, ал.1 ТЗ е основателно. Като лишено от основание в закона въззивният съд е преценил въведеното от ответника възражение за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение на БОС, поради заличаване на търговското дружество ответник в Търговския регистър, след взето последващо изключването на ищцата решение за прекратяване на ЮЛ- търговец и проведена въз основа на него ликвидация. Счетено е, че безспорно настъпилото заличаване на ответното търговско дружество, след надлежно възникнало процесуално правоотношение между страните, е ирелевантно за допустимостта на постановеното първоинстанционно решение и не обуславя прекратяване на производството по делото, тъй като висящността на спора е поддържала правосубектността на ответника, правно и организационно обособен в ООД, до приключване на делото във всички инстанции. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. По поставения процесуалноправен въпрос, по отношение на който е допуснато касационното обжалване, освен цитираното от касатора решение на І-во т.о. на ВКС, № 81 от 26.02.2007 год., по т.д.№ 556/2006 год., израз на последователната практика на ВКС, становището в което настоящият съдебен състав счита за правилно и не възприема изразеното в цитираното от въззивния съд определение № 228/14.12.2005 год., по гр.д.№ 508/2005 год. на 5-членен състав на ВКС, че наличието на висящ спор относно законосъобразността на самото заличаване на ТД, поддържа правосубектността на последното във всяко едно производство с участието му, е налице и съдебна практика, създадена по новия процесуален ред- чл.290 и сл. ГПК, имаща, съгласно постановките в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год., задължителен за съдилищата в страната характер – решение № 124 от 26. 11.2009 год., по т.д.№ 152/2009 год. на І-во т.о.на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав. Според възприетото с цитирания съдебен акт на касационната инстанция разрешение, косвено засягащо и формулирания от касатора въпрос, по отношение на който е допуснато касационното обжалване, споделящо се изцяло от настоящия съдебен състав, когато търговското дружество е заличено от Търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл.273, ал.2 ГПК не се възстановява парвосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство. Затова, ако в хода на същинското исково производство, както е в разглеждания случай, заличеното след предявяване на иска, търговско дружество е единствен ищец или ответник, то процесът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Вписване заличаването на ТД [фирма] на 22.09.2009 год., правоприемник на [фирма], чиято действителност няма данни да е опровергана с влязъл в сила съдебен акт, е произвело своето действие от момента на отразяването му в Търговския регистър, което означава, че в случая отсъства процесуална възможност това търговско дружество да продължи участието си по делото, като надлежна страна- ответник, независимо, че към датата на исковата молба 12.09.2008 год. същото не е било заличено и като не е съобразил гореизложеното въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Отделен в тази вр. остава въпросът за защитата на страната при отмяна заличаването на ответника, като незаконосъобразно, но той не е предмет на настоящето производство, поради което не следва да бъде подробно обсъждан. Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 28 от 10.06.2010 год., по т.д.№ 112/2010 год. и потвърденото с него решение на Бургаския окръжен съд № 40 от 15.03.2010 год., по т.д.№ 640/2008 год., поради заличаване в хода на делото на ответника ТД [фирма], гр.Б. от търговския регистър, след проведената ликвидация. ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: