5 Р Е Ш Е Н И Е № 180 С., 25.06. 2014 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 991 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Ч.”, подадени чрез адвокат К. Б. и З. Г. срещу въззивно решение от 1.10.2013 г. и допълнително решение от 7.11.2013 г., постановени по гр. дело № 206/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.05.2013 г. по гр.д. № 70/2013 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на С. Н. С. и е отменена заповед № 402 от 22.11.2012 г. и заповед № 460 от 20.12.2012 г. на директора на стопанството, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност; жалбоподателят е осъден на основание чл.225, ал.1 КТ да заплати обезщетение в размер на 2 920.36 лв.; отменено е в частта, с която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 2920.36 лв. до 4 145.04 лв. и в тази част е постановено друго, с което е уважен до претендирания размер от 4 145.04 лв.; допълнителното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. законна лихва върху присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 6.02.2013 г. до окончателното изплащане. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Претендират се разноски за производството по делото. Ответникът по касационната жалба С. Н. С., чрез пълномощника си адвокат Б. Ц. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание моли да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно. С определение № 481 от 31.03.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието й, включително и разпространяването от работника или служителя на невярна информация за системно извършване от ръководителите на предприятието на престъпления, уронва ли доброто име на предприятието и представлява ли основание за уволнение. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена принципно - при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос с постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 217/9.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 24 от 28.01.1.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др. е прието, че от значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. При дадените отговори на поставените въпроси, които се възприемат от настоящия състав, по жалбата на ТП Д.- Ч. съдът намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като посоченото в заповедта уволнително основание- злоупотреба с доверие и уронване престижа на предприятието не е налице. Предприетите от С. действия- подаване на сигнали до различни институции в които са посочени редица нарушения допуснати от ръководството на горското стопанство не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което да попада в хипотезата на чл.187, т.8 КТ, поради което наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно. Предвид дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира, че следва да се обсъдят в съвкупност всички доказателства по делото и се извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „технически ръководител обект”. Със заповед № 402 от 22.11.2012 г. на директора на ответното предприятие - работодател на С. е наложено наказание дисциплинарно уволнение, на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, затова, че на 25.09.2012 г. подал сигнал до И. и много други институции с твърдение, че директора и зам.директора са вземали по 80 лв. до 100 лв. за продажба на дървесина от всеки камион и по 0.80 лв. до 1.00 лв. на всеки добит кубик дървесина, с което пробудил недоверие и съмнение в обществото относно професионализма и морала на ръководството. С това си действие уронил престижа и доброто име на Д. и злоупотребил с доверието на работодателя, което е в разрез с Етичния кодекс и КТ. С процесната уволнителна заповед на управителя на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като работодателят е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. В случая от данните по делото се установява, че С. е подавал сигнали съдържащи твърдения за извършени от директора и зам.директора на горското стопанство незаконосъобразни действия във връзка с добива на дървесина в отдели на стопанството. Във връзка с подадения сигнал до И. е извършена проверка, при която са установени нарушения и е разпоредено съставяне на актове и търсене на административна отговорност на служителите допуснали тези нарушения. За констатациите от проверката е била предоставена информация и на ОД на МВР, [населено място]. По повод сигнала до Окръжна прокуратура, [населено място] за извършени престъпления от ръководителите на горското стопанство е извършена проверка, като е прието че са налице достатъчно данни за извършени престъпления и преписката е изпратена по компетентност на Районна прокуратура, [населено място]. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че извършените от С. действия, изразяващи се в подаване на сигнали до различни институции за извършени от ръководството на горското стопанство нарушения не съставляват разгласяване на невярна информация. По повод на тези сигнали са извършени проверки от компетентните органи, съставени са актове за извършени нарушения, образувано е и досъдено производство. Затова и поведението на ищеца не може да се квалифицира като разпространяване на неверни и клеветнически факти по отношение на ръководството на горското стопанство, които да обосноват фактическия състав на чл.187, ал.1, т.8 КТ- злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Тъй като крайният извод на въззивния съд е за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, до който извод стига и настоящата инстанция, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 1.10.2013 г. и допълнително решение от 7.11.2013 г., постановени по гр. дело № 206/2013 г. на Монтанския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: