Р Е Ш Е Н И Е № 106/2017 година София, 19.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 268 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Й.-О. К., гражданин на Ф. р. Г. , чрез процесуалния си представител адв. И. Г. САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 12.08.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 8203/2015 на Софийския градски съд по допускане на съдебна делба на съсобствен по наследство апартамент в [населено място] при участието на Столична община като съделител по делото. Поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано. Иска да бъде постановено решене , с което делото да се върне на долустоящия съд за произнасяне по същество, без участието на Столична община като съделител по иска. Г. П. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. В.- САК също е поискал да се отмени въззивно Решение от 12.08.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 8203/2015 на Софийския градски съд по допускане на делбата .С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано. Иска се да бъде отменен обжалвания съдебен акт и делото да се върне на долустоящия съд за произнасяне по същество, без участието на Столична община като съделител по иска. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правните въпроси за действието на одържавяването по реда на ЗОЕГПНС и възстановяването на собствеността по силата на реституционния закон – дали се възстановява цялата одържавена собственост, в границите и размерите на собствеността съществували при одържавяването и как настъпва възстановяването на собствеността-по силата само на закона или е необходима допълнителна административна процедура, за значението на заповедта на Кмета за възстановяване и следва ли да участва като страна общината- съсобственик, придобила това качество въз основа на заповедта за одържавяване идеална част от недвижим имот по иска за делба на възстановената собственост по ЗВСОНИ, когато е налице трансформация на собствеността в резултат на ликвидирана съсобственост с държавата преди реституцията по закон? Следва ли да бъде конституирана Общината като задължителен другар –съсобственик по заповедта за одържавяване по иск за делба въпреки действието на ЗВСОНИ ? поради констатацията , че същите са произнесени с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика , цитирана в определението по чл. 288 ГПК. По делото не е подаден писмен отговор от останалите ответници по касация. Състав на ВКС след преценка на въведените основания за отмяна в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК,редакция до изм. на ГПК с ДВ. бр.86/2017 год. , намира : С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията му на въззивна инстанция е обезсилил Решение от 03.03.2015 година по гр.д. Nо 55679/2012 година на Софийски районен съд по чл. 344 ал.1 ГПК и върнал делото за ново разглеждане , след като е приел, че реституцията по ЗВСОНИ на процесния апартамент в [населено място] е в обем на 1/2 идеална част, останалата част е държавна –респ. общинска собственост, а Столична община като собственикът не е страна по делото, а в качеството на задължителен необходим другар участието му е задължително. Предмет на заявения иск за съдебна делба е ликвидиране на съсобствеността на недвижим имот- апартамент в [населено място] , отчужден по реда на ЗВСОНИ до размер на 1/2 идеална част от общия на страните наследодателя респ. праводател Г. К. и възстановен на страните по делото по реда на ЗВСОНИ. За да обезсили съдебното решение , въззивният съд е приел, че е налице нередовна искова молба , тъй като в –производството като надлежна страна не участва Столична община , като съсобственик на процесния апартамент. Прието е , че извършената съдебна делба през 1971 год. по гр.д. No 73/71 на СРС между Държавата и брата съсобственик- Б. К. , по силата на която Общината е станала собственик на процесното жилище , не променя обема на отчуждения обем на вещни права от този обект. По изведените правни въпроси Реституцията по ЗВСОНИ за недвижимите имоти отчуждени в полза на Държавата по ЗОЕГПНС , съгласно чл. 1 ал. 1 на закона настъпва по право/ex lege/ , доколкото същите се намират в нейния патримониум респ. са собственост на община , на обществена организация или техни фирми и съществуват реално до размерите , в който са отчуждени, без да е необходим допълнителен административен или съдебен акт, а моментът на реституцията е този на влизане в сила на реституционния закон-25.02.1992 година. С цитираните две тълкувателни решение отчасти се третира въпроса за обема на реституционния ефект , когато обектът е променен и не съществува до размера , в който е отчужден респ. отнет в полза на държавата. С по ТР 6/ 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС с разясненията по т.1 се приема , че „целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обект на собственост. Само ако те физически или правно са загубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти , собствеността не би могла да се възстанови на техните собственици.ако имотът е погинал изцяло или частично , ще се реституира онова , което е останало. Ако в резултат на благоустройствени изменения , същият се е трансформирал , той пак би подлежал на възстановяване , само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормите за устройство на територията. „ С ТР No 1/ 17.05.1995 год. на ОСГК на ВС е дадено задължително тълкуване на законовото изискване към обектите на реституция „да съществуват до размерите, в които са отчуждени“ .Приема се , че след като целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Следователно необходимо и достатъчно изискване е имотите да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, без значение евентуално извършени промени в функционалното им предназначение. Прието е , че в хипотези когато размерите на отчуждения имот вследствие погиване ,разрушаване или друга причина са намалени, собствеността се възстановява за това , което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. С Решение Nо 240/ 24.07.2012 год. по гр.д. No 1472/2011 год. на ВКС- I г.о. неотносимо към поставения въпрос за действието на реституцията , когато възстановеният недвижим имот отчасти е трансформиран. Доколкото като основен въпрос по делото е този за участието на всеки един от титулярите на правото на собственост на процесния имот като надлежна страна- задължителен необходим другар , то без съмнение дадените задължителни разяснения по т.6 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС /по въпросите на въззивното производство/ относно недопустимостта на исковото производство в случаите когато е налице задължително необходимо другарство, но не всички лица – задължителни другари са надлежно конституирани, следва да бъдат съобразени. В конкретния случай, поставеният проблем относно необходимостта от участието на Държавата/ респ. Общината/ в производството за съдебна делба на недвижим имот отчужден отчасти по реда на ЗВСОНИ и възстановен в този обем по ЗВСОНИ като съделител - титуляр на правото на собственост/ задължителен необходим другар в процеса/ на неотчуждената част от недвижимия имот, собственост на трети лица към момента на отчуждаването , може да получи правилен отговор само при точна преценка на конкретните факти, доколкото е или не е налице транслиране на вещните права на третите лица в нейна / на държавата- респ. общината / полза. По същество на касационната жалба Като съобрази изложените по горе съображения и прецени установените по делото факти, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба основателна по следните съображения. Въпросът за наличие на права в съсобствеността на процесния недвижим имот от Столична община ,неконституирана като страна по делото е разрешен при несъобразяване на установените с доказателствата по делото факти и техните правни последици. Установените по делото факти сочат , че заявеният пред Софийския районен съд иск е с правно основание чл. 344 и сл. ГПК във вр. с чл. 34 ЗС. Предмет на иска за делба е ликвидиране на съсобствеността на АПАРАТАМЕНТ в [населено място] , заемащ първи етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], застроен на около 75 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна и коридор, заедно с източно мазе в сградата и с прилежащите към апартамента 38% идеални части от общите части на сградата и 19% идеални части от мястото,върху което е построена същата, съставляващо УПИ I-4 от кв. 14 по плана на [населено място], местност ГГЦ-зона Г-14, с площ от 308 кв.м., при посочените съседи . Сградата е придобита през 1941 г. от братята Г. и Б. П. К., при равни части по силата на нотариален акт № 24, н.д. № 3219/41 г. През 50-те години частта от сградата, притежавана от Г. П. К., е отчуждена на основания ЗОЕГПНС и предоставена на СГНС. С Решение № 9 от 23.01.71 г. по гр. дело 4565/70 г. на СРС е допуснато да се извърши съдебна делба , по иска на наследниците на Б. П. К. срещу СГНС на следния недвижим имот- ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с тавански етаж , 5 мазета, заедно с 50/100 идеални части от дворното място,в което е построена същата, съставляващо УПИ I-4 от кв. 14 по плана на [населено място], местност ГГЦ-зона Г-14, с площ от 308 кв.м. и посочените съседи, при права за СГНС от 4/8 идеални части. Влязлото в сила решение по допускане на делбата сочи , че на СГНС са признати онзи обем от права/ 1/2 идеална част / в съсобствеността на цялата сградата , която част е била притежавал Г. П. К. и, който обем вещни права са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. С Решение № 73 от 19.03.71 г. по гр. дело 4565/70 г. на СРС в дял на наследниците на Б. П. К. са поставени вторият и третият етаж от сградата, а в дял на СГНС е поставен първият етаж, на който се намира процесният апартамент. С така извършената съдебна делба чрез разпределение на дяловете на основание чл. 292 ГПК / отм./, е налице двупосочно транслиране на вещното право на собственост - притежаваните от СГНС 1/2 идеална част от останалите дялове е преминала в полза на другите съделители- наследници на Б. П. К. , а притежаваните от тези същите лица общо права в обем на 1/2 идеална част в полза на СГНС. Със заповед № РД 57-1424 от 20.10.1992 г. на основание чл. 1 от ЗВСОНИ отчуждената идеална част от сградата е възстановена на наследниците на Г. К., като им е предадено владението на апартамента , намиращ се на първия етаж и на съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. За да приеме , че в делбата следва да участва Столична община , въззивният съд въз основа на горните факти, е направил незаконосъобразния извод , че придобитата от СГНС при извършената по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ делба чрез разпределение на обособените реални дялове на собственост , останала 1/2 идеална част от процесния апартамент , съставляваща правата на другите съделители в сградата- наследниците на брата Б. К. , не е част от наследството на Г. К., тъй като от този апартамент е отчуждена от Г. К. 1/2 идеална част и тази част му е възстановена по ЗВСОНИ. Изводът на съда е неправилен и незаконосъобразен , тъй като въззивният съд не е съобразил , че придобивният способ / чл. 292 ГПК- отм./ в случая по отношение на неотчуждената по ЗОЕГПНС 1/2 идеална част от процесния апартамент , притежания на наследниците на брата Б. К. , по естеството си съставлява замяна на правото на собственост между СГНС , като притежател на останалите отчуждени части на Г. К. от другите обекти в сградата- втория и тавански етаж с принадлежностите срещу собствеността на наследниците на брата Б. К. ,в процесния първи етаж. Доколкото може , след възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ следва да се фингира , че в делбата извършена преди приемането на закона , чрез Държавата като субституент , е участвал собственикът, чиито имоти са били отчуждени и респ. възстановени ex lege, , то не може да има спор , че в конкретния случай Държавата е заменила / от името на субституента/ правата на същия като отчужден собственик от другите обекти в сградата- втори и трети етаж с принадлежностите, срещу дяловете другите съсобственици от първия етаж, за да получи при делбата в изключителна собственост реален дял собствеността на процесния апартамент. Обстоятелството, че по силата на Заповед № РД- 57-1424/20.10.92 г. на основание чл. 1 ЗВСОНИ Кметът на СГО е наредил да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти акт № 129/51 г. и да се предаде на наследниците на Г.П.К. владението на 1/2 ид.ч. от къщата на [улица], застроена на 189 кв.м., е в подкрепа на горните изводи за начина на придобиване от Държавата на собствеността на целия първи етаж. Възстановената собственост на Г. К. засяга 1/2 идеална част от цялата къща на два етажа , поради което не може да не бъде съобразено транслирането на права при извършената делба по реда на чл. 292 ГПК / отм./ По тези съображения Държавата/ СО/ не може да има права в съсобствеността на делбения имот , доколкото е заменила правата на отчуждения собственик Г. К. от другите етажи на сградата срещу правата на наследниците на брата Б. К. при извършената съдебна делба на основание чл. 292 ГПК / отм./. Само Като приема , че само наследниците на Г. К. имат права в съсобствеността на първия етаж , то изводите на въззивния съд , че Столична община има права в спорната съсобственост и следва да участва като страна- задължителен необходим другар са неправилни, а атакуваното пред въззивния съд решение на първата инстанция е процесуално допустимо от гл.т. на правилното конституиране на страните по делото. Констатирания порок на обжалваното въззивно решение налага неговата отмяна и връщане на втората инстанция за произнасяне по същество на въззивните жалби на Й. Г. Г. и В. К. Г. досежно правата на съделителите в съсобствеността. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 12.08.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 8203/2015 на Софийския градски съд , с което е обезсилено Решение от 03.03.2015 година по гр.д. Nо 55679/2012 година на Софийски районен съд по чл. 344 ал.1 ГПК, а делото е върнато за ново разглеждане и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане, от друг състав , по същество на въззивните жалби на Й. Г. Г. и В. К. Г. досежно правата на съделителите в съсобствеността, допусната до съдебна делба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: