10 Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 05 юли 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Спас Иванчев при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 132 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия В. П. Н., чрез защитника му адвокат И. Л. от САК, срещу решение № 447 от 18 декември 2015 година на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми въззивен състав, по внохд № 434 / 2015 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната част и потвърдена в останалата част присъда № 77 от 04 март 2015 година, на Софийския градски съд, 10-ти състав, постановена по нохд № 3899 / 2014 година по описа на този съд. Касационната жалба съдържа позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, с изложени допълнителни доводи и съображения в тяхна подкрепа и в представеното и прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК допълнение към жалбата. Претендира се, алтернативно, отмяна на атакуваното съдебно решение и оправдаване на подсъдимия Н. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят – подсъдим В. Н. не участва лично, редовно призован. Представлява се от адвокат В. В. от САК, надлежно преупълномощен от адвокат Л., който поддържа касационната жалба при релевираните в нея основания и изложените там и в писменото допълнение доводи в тяхна подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия В. П. Н. за това, че на 10. 06. 2011 година, в [населено място], като лице, което управлява и представлява юридическо лице – [фирма], за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕС) и предоставени от ЕС на българската държава, представил пред Р. И. Б. – служител в Общинска служба „Земеделие” – София, О. к., неверни сведения в таблица за използваните парцели през 2011 година, като неразделна част от Заявление за подпомагане за кампания 2011 година, като заявил, че юридическото лице ползва два парцела (конкретно посочени) като „постоянно затревени площи”, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода и 2000 лева глоба. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Н.. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия Н., е постановено атакуваното сега по реда на касационното обжалване решение на въззивния съд, с което присъдата е изменена само в наказателно-осъдителната й част, като подсъдимият е оправдан по обвинението за това, невярното деклариране в Таблицата, като неразделна част от Заявлението, да обхваща посочването им с характеристики като постоянно затревени площи, а в действителност същите не представлявали земеделска земя, нямали категория, а били с начина на трайно ползване „друга категория на въздушния транспорт”. Направените в касационната жалба възражения могат да бъдат обобщени така: - въззивният съд неправилно се е произнесъл с решение, вместо с нова присъда; - въззивното решение не съдържа отговори на направени от подсъдимия и защитата му възражения, което е нарушение на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК; - подсъдимият Н. е осъден за деяние, за което не е обвинен; - въззивният съд е оценил превратно и не по действителното им съдържание доказателствените източници, в частност - показанията на свид. Г.; - волята на съда е неясна и противоречива; - подсъдимият е осъден за несъставомерно деяние; - наложеното му наказание е явно несправедливо. ВКС намира жалбата на подсъдимия Н. срещу осъждането му за неоснователна. 1. Въззивният съд не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, както това се заявява в допълнението към касационната жалба. Естеството на новата присъда на въззивния съд несъмнено сочи, че с нея съдът за първи път и по различен начин решава основните въпроси на процеса – извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и по коя норма на закона и каква отговорност следва да понесе подсъдимият за него, т. е. въпросите за вината и отговорността. Основание за тази констатация дава регламентът на хипотезите в чл. 336, ал. 1 от НК, при които на въззивния съд са предоставени правомощията да постанови нова присъда – да осъди (оправдан подсъдим), да оправдае (осъден подсъдим) или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (ако е имало обвинение за това пред първата инстанция), при това при спазване на изискванията на ал. 2 на чл. 336 от НПК относно съответното и надлежно сезиране. Или иначе казано, с новата присъда въззивният съд решава по нов, различен начин основните въпроси на процеса – тези за вината и отговорността. В конкретния случай това не е сторено. С постановеното изменяване на първоинстанционната присъда, въззивният съд е стеснил обхвата на фактическото обвинение, по което подсъдимият първоначално е осъден, като частично го е оправдал относно обема на представените от него пред съответната служба неверни сведения. Частичното оправдаване в тази хипотеза не води до различно решаване на въпросите за вината и отговорността – деянието е същото, като е констатиран само различен обхват на един от обективните признаци от състава му – неверните сведения. Поради това, въззивният съд правилно е приложил процесуалния ред по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. 2. Възражението, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, следва да бъде преценено като неоснователно. Поначало, извършеният от въззивния съд доказателствен анализ (с. 7 и сл. от решението) е подробен, обективен и задълбочен и позволява да се проследи начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите, както и направените правни изводи. При изключително детайлното и убедително изложение в мотивите на присъдата относно деянието, доказателствата, авторството, относимата правна уредба и приложението й към конкретните факти, въззивният съд не е бил длъжен да прави това отново. Анализът и оценката на доказателствените средства, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. Независимо, въззивният съд е извършил собствен доказателствен анализ и е направил свои изводи относно обема на правнорелевантните факти и относно приложимото право. На практика, съдът е дал отговор на всички възражения на защитата, макар да не е посочил това изрично - относно конкретно извършените от подсъдимия действия при регистрацията на парцелите и попълването на таблицата (с. 4 от решението), относно автоматично генерирания код от системата, на база съобщеното от подсъдимия (с. 5), относно предназначението на подадените от него документи с неверни данни и изискването те да отразяват обективната действителност във връзка със заявената за подпомагане земя, а не бъдещите намерения на кандидата (с. 9) и т. н. Възможно е съдебният акт на въззивния съд да не е структуриран по най-ясния начин, но по-същественото е, че съдържа подробни съображения за отказа на съда да приеме за основателни направените пред него оплаквания в касационната жалба и изложените в тяхна подкрепа доводи, каквото е по същността си изискването на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. 3. Не намира опора в данните по делото твърдението, че подсъдимият Н. е осъден по непредявено обвинение. Обвинението е инкриминирало действия на подсъдимия, изразяващи се в представяне на неверни сведения пред общинската служба по земеделие за това, че ползва като земеделска земя два конкретно посочени парцела с характеристики на „постоянно затревени площи”, като в действителност те са неподдържани – неокосени, с нежелана растителност, не представляват земеделска земя и нямат категория, а са с начин на трайно ползване „друга територия на въздушен транспорт”. Тези действия на подсъдимия Н. са осъществени чрез подписването от негова страна на Заявлението за подпомагане на кампания 2011 година и на Таблицата за използваните парцели през 2011 година (л. 44 – л. 46 от ДП). Въпросната Таблица е неразделна част от Заявлението, което съдържа общите условия и декларации за всички кандидати за подпомагане по СЕПП (схема за единно плащане на площ) и по НР1 (плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони), валидни за конкретния случай. Заявлението не съдържа конкретни данни за заявената за подпомагане земя, която е посочена именно в Таблицата. С подписването на всеки от двата документа, подсъдимият се е легитимирал като техен автор, а техническото им попълване им от длъжностното лице в Общинската служба „Земеделие”, чрез автоматичната система, не повлиява тази констатация. Вписаните данни за земеделските земи са заявени от подсъдимия Н., вкл. и обстоятелството, че се касае за използвани от управляваното от него дружество парцели. 4. Настоящата инстанция не констатира игнориране или превратност в доказателствената дейност на въззивния съд. Този съд е възприел като надлежно установени приетите от първоинстанционния съд факти и обстоятелства и е изложил съображения за това (с. 7 – 9 от решението). Няма основание да бъде споделено направеното в касационната жалба възражение относно оценката на показанията на свид. Г. (служител в Общинска служба „Земеделие” – [населено място], л. 70 – 78 от нох дело). В тази служба, по местонахождението на имотите, се извършва тяхната регистрация, като се очертават площите, за които се кандидатства за субсидии по съответната схема. По указание на кандидата, те се очертават и въвеждат в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Точно това е направила свид. Г. и показанията й за тези обстоятелства не будят съмнение за коректност, относимост и достоверност. Подсъдимият е попълнил и подписал заявление за регистрация и декларация за допустимост, последната във връзка с факта, че заявените от него като земеделски площи не са притежавали характеристики на такива и са били „замъглени” на ортофотокартата, поради това, че са били летище, а това е неземеделска площ и не подлежи на подпомагане. Въведените при регистрацията данни се генерират в системата и впоследствие автоматично се пренасят в документите за подпомагане, подадени от подсъдимия Н. в ОСЗ в [населено място], по адреса на управление на юридическото лице. Тези обстоятелства са изяснени от свид. Г. по един последователен, ясен и категоричен начин. Те не съдържат противоречия и неясноти и относно другия поставен като особено съществен от защитата въпрос – относно вписания в таблицата код в графа ”култура”. Безспорно се изяснява, че този код (311000) е генериран в системата и се отразява в таблицата единствено на основание съобщеното от кандидата. В случая, подсъдимият Н. е заявил, че се касае за естествени ливади край пистите, поради което автоматично е отразен съответният код. Когато се прави първоначална регистрация, изчертаването на площите и генерирането им в системата се извършва изцяло съобразно заявеното от кандидата. Не може да се откаже регистрация, дори и когато заявените площи излязат в системата като неземеделски такива, съответно неподлежащи на плащане, което изисква попълване на съответната декларация и това именно е сторено в конкретния случай. Всички тези обстоятелства подробно са обсъдени в решението на въззивния съд. Приемането им за установени от съда се основава не само на показанията на свид. Г., макар те да са подробни, безпротиворечиви и ясни, но и на показанията на свид. К., извършил проверката на посочените парцели, както и на събраните и приложени по делото писмени доказателства. 5. Твърдението за неясна и противоречива воля на съда е свързано с постановеното изменяване на присъдата от въззивния съд. То не може да бъде споделено. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно частичното оправдаване на подсъдимия Н. за инкриминирани като неверни факти, заявени от него пред ОСЗ – [населено място] (с. 13 – 14 от решението). Внимателният им прочит не дава основание за извод, че те са неясни или противоречиви. Съдът подробно е обсъдил и изяснил обема на фактите, заявени от подсъдимия и вписани в документите за кандидатстване за подпомагане (с. 9 – 10 от решението), с оглед инкриминираните такива по делото като неверни сведения, включени в предмета на доказване за конкретното престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК. Приел е, че заявените от подсъдимия неверни сведения касаят само факта на ползването на парцелите от юридическото лице като постоянно затревени площи, но не и правния статут на същите съобразно отразяването им с посочения в таблицата код. Обективно вярно е, че очертаните от подсъдимия площи могат да се ползват като ливади („постоянно затревени площи”), но нещо различно от това е дали те реално са били ползвани като такива към момента на заявяването им за подпомагане, а това именно е съдържанието на неверните сведения, дадени от подсъдимия, както правилно е приел въззивният съд. Проявената от съда прецизност при дефиниране на обема на фактите от състава на престъплението, не би могла да бъде ценена като проявена неяснота или противоречивост. А дали и доколко това е възможно най-разбираемият начин за изразяването й, е въпрос на избор на съдебния състав по делото. 6. Към надлежно установените по делото факти, е приложена съответната правна норма и това прави атакувания съдебен акт правилен и законосъобразен. В подаденото заявление за подпомагане на земеделските производители по СЕПП и НР1, подсъдимият Н., в качеството си на управляващ и представляващ юридическо лице – [фирма], с цел да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕС), е дал неверни сведения относно ползването на посочените от него имоти като земеделски такива, поради което правилно е признат за виновен и осъден по чл. 248а, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК. Няма съмнение, че подпомагането по съответните схеми и плащания предполага заявените земеделски земи да са използвани, обработвани и поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Аргументи за това се черпят от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 27. 02. 2009 година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 / 24. 03. 2009 година), както и от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и от тази на чл. 43, ал. 1, т. 1 от същия закон. Регламентирайки условията и реда за кандидатстване за подпомагане, посочените разпоредби изрично указват на изискването земеделските земи да се ползват, при това на правно основание и кандидатът да извършва земеделска дейност на така заявените земи. В този смисъл е и установената и безпротиворечива съдебна практика (решение № 272 / 2015 година на ВКС, І НО, решение № 380 / 2014 година на ВКС, ІІ НО, решение № 383 / 2014 година на ВКС, ІІ НО и др.) В случая, несъмнено установено е по делото, че е налице съвпадане на имотите, заявени от подсъдимия и констатирани при извършената проверка (свид. К.), но не е налице съвпадане относно заявения факт на ползването им като земеделска земя (ливади), т. е. съобразно заявеното предназначение. Съобщеното от подсъдимия като причина за възпрепятстване на обработването им – частично опожаряване през м. септември 2011 година, намерени мини в парцелите и обезвреждането им през м. октомври с. г., са обстоятелства, последващи извършването на инкриминираното деяние през м. юни 2011 година и са неотносими при преценката на факта на ползването на земята. И това е така, защото, меродавен за съставомерността на деянието е моментът на подаване на заявлението за деклариране, не и след това, вкл. към момента на извършената проверка. Нейните констатации са от значение дотолкова, доколкото установяват състояние на имотите, несъмнено сочещо на липса на каквито и да било действия за тяхното обработване и ползване по предназначение в рамките на стопанската година, т. е. и към момента на декларирането им. Или иначе казано, липсващата стопанска дейност при депозиране на заявлението за подпомагане на земеделски стопани през м. юни 2011 година, придружено от инкриминираната таблица, осъществява състава на чл. 248а, ал. 3 от НК, защото съдържа неверни сведения за ползване по предназначение на двата посочени парцела като постоянно затревени площи (ливади). Следва да се отбележи, че Таблицата няма самостоятелно правно значение, но само тя съдържа конкретни данни за земеделските земи, чието подпомагане се претендира. Принципно вярно е, че очертаните от подсъдимия площи могат да се ползват като ливади за косене, както е вярно и това, че те не са били ползвани с такова предназначение. В заключение, за обективната съставомерност на деянието по чл. 248а от НК, от значение е фактически вярното деклариране от кандидата на обстоятелствата, необходими за обоснована и следваща заявлението преценка за наличието или не на предпоставките за подпомагането му като земеделски производител. Престъплението е на просто извършване и получаването или не на средствата е правно ирелевантно за хипотезата на ал. 3 на нормата. То може да бъде ценено в рамките на обвинение за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 5 от НК, след приемането й през 2009 година. Но настоящият случай не е такъв. 7. Наложените на подсъдимия Н. наказания лишаване от свобода и глоба не носят характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НК. Определени са при предвидения в закона минимум, като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за минималния изпитателен срок от три години. По делото не са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да не са съобразени от съда при индивидуализацията на наказанията. Правилна е преценката, че те не могат да бъдат преценени като изключителни или многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. Известно е, че правилата на чл. 55 НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 447 от 18 декември 2015 година на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми въззивен състав, по внохд № 434 / 2015 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната част и потвърдена в останалата част присъда № 77 от 04 март 2015 година, на Софийския градски съд, 10-ти състав, постановена по нохд № 3899 / 2014 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.