Ключови фрази


1

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11

гр. София, 07.01.2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2916 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД, [населено място] и на „Джайден Юнайтед България“ ООД, [населено място] срещу решение № 1814 от 17. 07. 2019 г. по в. т. д. № 1870/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав.
Касаторът „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 189 от 29. 01. 2019 г. по т. д. № 1734/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД срещу „Джайден Юнайтед България“ ООД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 42 168, 25 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 19. 09. 2015 г. до 11. 08. 2018 г. върху дължимата неустойка от 277 200 лв. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по обсъдената касационна жалба „Джайден Юнайтед България“ ООД изразява становище, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба на „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД.
Касационният жалбоподател „Джайден Юнайтед България“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждането му да заплати на „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 277 200 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника да получи стоката по договор № 40/06/2012 г. от 11. 06. 2012 г. за покупко-продажба на техническо оборудване за периода от 12. 09. 2015 г. до 11. 08. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10. 08. 2018 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответното по тази касационната жалба дружество изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е безспорно сключването на договора за продажба, наличието в същия на процесната уговорка за неустойка, както и обстоятелството, че стоките по договора не са били изтеглени от склада на продавача от купувача. Като не е споделил изводите на Софийски градски съд, че с оглед влязлото в сила решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка за същото неизпълнение, но за по-ранен период, са преклудирани възраженията на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, решаващият състав е преценил, че в случая неустойката не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не противоречи на добрите нрави и неустоечното съглашение е валидно. Намерил е за недоказани възраженията на ответника, че продавачът-ищец не му е оказал необходимото съдействие във връзка с изпълнение на задължението да изтегли стоките, предмет на договор, съответно за забава на кредитора. Въззивният съд е изтъкнал, че с оглед сключването на договора за продажба с изричната клауза „франко ненатоварено превозно средство“ в складовете на продавача, последният е имал задължението да предаде стоките в своя склад, без да отговаря за тяхното натоварване. Въз основа на преценка на доказателствата по делото, съдът е формирал извод, че ответникът не е установил, че е правил искания за достъп до складовете на продавача, които са останали без отговор. С оглед установеното неизпълнение на договорното задължение, обезпечено с клауза за неустойка, и недоказаното правоизключващо възражение на ответника за забава на кредитора, като е съобразил обстоятелството, че стоките, предмет на продажбата не са изтеглени изцяло, въззивният съд е формирал извод, че ответникът дължи на ищеца заплащането на неустойка върху общата продажна цена в общ размер от 277 200 лв. – по 7920 лв. месечно за исковия период от 35 месеца.
За да отхвърли иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че за да изпадне в забава за изпълнение на задължението за заплащане на неустойка длъжникът следва да бъде поканен да изпълни същото. Като е съобразил, че по делото е представена само покана за заплащане на неустойка за предходен период, а не за исковия, решаващият състав е изразил разбиране, че поканата до купувача е отправена едва с исковата молба, поради което от този момент се дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху неустойката. В решението е прието, че уговорката за начисляване на неустойката за всеки месец забава касае само начина на изчисляване на същата, но не и падежа на задължението за заплащане на неустойка.
По касационната жалба на „Джайден Юнайтед България“ ООД, която е с предмет въззивното решение в частта по иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Джайден Юнайтед България“ ООД поставя следните материалноправни въпроси: „1. При клауза „франко ненатоварено превозно средство“ необходимо ли е продавачът да осигури в складовете си необходимите условия за улеснено и безопасно изтегляне на закупените стоки, както и достъп до същите?; 2. Прекъсва ли се забавата на купувача за изтегляне на закупени стоки, респ. дължимостта на неустойка за неизтеглянето им при неоказано и дължимо съдействие относно осигуряване на условия от страна на продавача в складовете си за достъп и товарене на стоките?; 3. Следва ли продавачът, при наличие на специален пропускателен режим, изискващ предварително дадено разрешение и одобрение за посещение на складовете си, да положи по-специални усилия за осигуряване на условия за достъп и изтегляне на стоките, представляващи военно имущество?“ Въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че формулираните въпроси са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касационният жалбоподател „Джайден Юнайтед България“ ООД поддържа, че е налице и предпоставката за достъп за касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в противоречие с Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно задължителните указания на което не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въведените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора „Джайден Юнайтед България“ ООД въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като предполагат преценка на доказателствата по делото и на конкретното съдържание на клаузите на договора за продажба от 11. 06. 2012 г., сключен между страните по делото, в частност на уговорките във връзка с условията на доставката и специалните мерки за сигурност с оглед специфичния предмет на продажбата – военнотехническо имущество, обявено за ненужно за Българската армия. Същевременно във въззивното решение е прието, че с оглед клаузата „франко ненатоварено превозно средство“ в складовете на продавача, последният е бил задължен да предаде стоките по договора в своите складове, без да отговаря за тяхното натоварване, но не е отречена необходимостта от съдействие на продавача при получаването на стоките от купувача с оглед специалния режим на достъп до складовете и конкретното местонахождение на стоките. За да формира извода си за неоснователност на възражението на ответника за забава на кредитора-продавач, въззивният съд е съобразил, че ответникът не доказва през исковия период да е правил искания за достъп до складовете, в които са се намирали продадените вещи, които да са останали без отговор. Поради това поставените въпроси дали кредиторът-продавач е дължал съдействие на длъжника-купувач при изпълнение на задължението на последния да получи закупените по договора за продажба стоки като ги изтегли от складовете, в които се намират, не са обусловили правната воля на въззивния съд. По тези съображения въведените с изложението на касационния жалбоподател „Джайден Юнайтед България“ ООД въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване по повод на тях не следва да се допуска.
Касаторът поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от тези пороци. Твърдението на касатора, че при постановяване на решението въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания по Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, не може да обоснове очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт. Извън обхвата на очевидната неправилност е хипотезата на противоречие с практиката на ВКС, като в този случай допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът не формулира правен въпрос, произнасянето по който да не съответства на задължителните указания по Тълкувателно решение № 7 от 13. 11. 2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
По изложените съображения по жалбата на „Джайден Юнайтед България“ ООД касационно обжалване не следва да се допуска.
По касационната жалба на „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД настоящият състав намира следното:
Касаторът е поставил по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Може ли въззивният съд да разгледа и се произнесе по непредявено от ответника възражение или насрещен иск по въпрос непосочен в доклада като подлежащ на доказване и да отхвърли исковата претенция на такова основание?; 2. При наличие на парично задължение, произтичащо от неустойка, за което кредиторът е поканил надлежно длъжника, нужно ли е първият да отправя нови самостоятелни покани до втория преди депозирането на искова молба за всеки отделен период на забавата?“ Касационният жалбоподател твърди, че по поставените значими за изхода на делото правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава: по първи въпрос – на противоречие с решение № 50 от 16. 05. 2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, решение № 700 по гр. д. № 304/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 367 от 12. 12. 2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, І г. о. и по втори въпрос – на противоречие с решение № 48 от 10. 09. 2012 г. на ВКС по т. д. № 237/2011 г., ІІ т. о., решение № 65 от 24. 04. 2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., ІІ т. о. и решение № 311 от 20. 01. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г., ІІІ г. о.
Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос следва да бъде уточнен по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което следва да бъде приет за отговарящ на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност контролът на основание чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. В мотивите на тълкувателното решение е изложено разбирането, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора. Доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.
Вторият въпрос, поставен от касатора „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД, е по правилността на решението и по него съдът ще се произнесе по същество на касационната жалба.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД следва да внесе държавна такса в размер на 843, 36 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1814 от 17. 07. 2019 г. по в. т. д. № 1870/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав в обжалваната от „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД част, с която след частична отмяна на решение № 189 от 29. 01. 2019 г. по т. д. № 1734/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД срещу „Джайден Юнайтед България“ ООД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 42 168, 25 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 19. 09. 2015 г. – 11. 08. 2018 г. на задължението за заплащане на неустойка от 277 200 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1814 от 17. 07. 2019 г. по в. т. д. № 1870/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав в останалата обжалвана от „Джайден Юнайтед България“ ООД част.
УКАЗВА на касатора „Снабдяване и Търговия – МО“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 843, 36 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: