6 Р Е Ш Е Н И Е № 431/2012 СОФИЯ, 29.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 607/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение, постановено от Софийски градски съд на 12.05.2008 г. по гр.д. 1165/05 г., е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 16.07.2004 г. по гр.д. № 5372/03 г., с което е отхвърлен предявеният от етажните собственици против Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ помещение за социални контакти със застроена площ 60 кв.м., находящо се на партерния етаж на сградата на [жилищен адрес]@@7@ [населено място], разположено от южната страна на стълбището. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. Кр. И. като пълномощник на участниците в етажната собственост. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса представлява ли обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС обособено помещение, предвидено в архитектурния проект за изграждането й без сервизни и санитарни възли, ако в ценообразуването на сградата то фигурира като самостоятелен обект. Ответникът по касация С. чрез своя процесуален представител ю.к. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните, намира следното: От фактическа страна по делото е прието за установено, че жилищният блок е построен през 1992 г. Инвеститор на същия е бил С.. В архитектурния проект за вход “Д” на партерния етаж симетрично от двете страни на входа са били предвидени две еднакви по площ помещения - за колички и за социални контакти. Установено е, че помещение с площ 18.83 кв.м е било включено в документацията по ценообразуването на обектите във вход “Д” като самостоятелен обект, за който са определени 1.160% ид. части от общите части на сградата. Вещите лице от назначената по делото тройна съдебно- техническа експертиза са дали заключение, че в съхранените части от архитектурния проект не е отбелязано конкретно кое от двете помещения е за социални контакти. В съставения Акт за частна общинска собственост № 0153 от 31.03.1997 г. то е идентифицирано като помещението отдясно на входа. Въз основа на разрешение за строеж № 25 от 30.03.1998 г. входът, заедно с двете помещения, е бил преустроен в обект ”кафе- видеотека”. С договор от 01.10.1998 г. етажните собственици във вход “Д”, представлявани от домоуправителя, отдали под наем на [фирма] помещение с обща полезна площ 38 кв.м., в която влизат площта на входа и на едното от двете еднакви странични помещения. С договор за наем от 08.01.1998 г. Столична община отдала под наем на същия наемател помещение с площ 18.83 кв.м. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че т. нар. “помещение за социални контакти” не е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, а самостоятелен обект на правото на собственост. В резултат на извършеното преустройство то е било присъединено към общи части на сградата - входа и помещението за колички, но тъй като преустройството не е било извършено със съгласието на всички етажни собственици, то е незаконно и етажните собственици не са придобили процесното помещение съгласно чл. 97 ЗС. Посочил е също, че искът на етажните собственици срещу друг етажен собственик за ревандикация на обща част е неоснователен, тъй като не се касае за владение на обща част без основание, а за незаконно присъединяване на обща част, която губи качеството ни такава. Дори и да се приеме, че помещението за социални контакти не е било самостоятелен обект на собственост, то след извършеното преустройство е създадена нова вещ - кафе - видеотека, която по приращение е станала собственост на ответника С.. По правния въпрос, който е обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Общите части по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС са две категории - общи части по естеството си, които са необходими за съществуването на сградата, и общи части по предназначение, които служат за общо ползване от всички етажни собственици. Няма колебание в съдебната практика и в правната доктрина, че изброяването им в чл. 38, ал.1 ЗС е примерно, както и че при определяне дали даден елемент от сградата - етажна собственост е със статут на обща част или е самостоятелен обект на правото на собственост, следва да се има предвид не неговото формално наименование, а неговото функционално предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици. Когато годността на реална част от сградата да бъде самостоятелен обект на правото на собственост е поставена в зависимост от наличието на определени по вид и размери помещения, тези изисквания са нормативно установени в закона. От изложеното следва, че само въз основа на обстоятелството, че спорното помещение е било обозначено в архитектурния проект като помещение за социални контакти, както и че в същото не изграден санитарен възел, не може да се направи извод, че това помещение не е самостоятелен обект, а представлява обща част по предназначение, обслужваща функционално сградата и собствениците на самостоятелни обекти в нея. Меродавно за статута на това помещение е определеното му от собственика на сградата предназначение към момента на възникване на етажната собственост, като данни по делото са, че етажната собственост е възникнала най- рано на 02.09.1993 г. в резултат на сключване на първия / с оглед представените доказателства/ договор за продажба по реда на Наредбата за държавните имоти на апартамент във входа, като към този момент спорното помещение е третирано като самостоятелен обект, включен в ценообразуването на сградата, за който е определен процент от общите части. Не е установено след изготвяне на ценообразуването статута на помещението да е изменен от собственика на сградата и то да е било включено като обща част при определяне цената на отделните апартаменти при продажбата им. Тези обстоятелства сочат, че при възникване на етажната собственост помещението не е било предназначено да обслужва сградата и обитателите й, поради което не е станало съсобствено между етажните собственици. Установено е, че трите помещения на партерния етаж на вх. “Д”- помещението за детски колички, помещението за социални контакти и предверието на входа, са преустроени в обект “ кафе- видеотека” въз основа на издадено през 1998 г. разрешение за строеж на името на Столична община, район ”П.” и етажната собственост на [жилищен адрес] вх.”Д”. Площта на новия обект е 56.83 кв.м. Безспорно, предверието на входа и помещението за детски колички са общи части на етажната собственост, поради което се притежават в съсобственост от всички етажни собственици. Необосновано въззивният съд е приел, че промяната на предназначението на общите части не е било извършено със съгласието на всички етажни собственици. Освен, че доводи в тази насока не са били наведени от страните по делото, индиция, че такова съгласие е било налице, са представените по делото договори за наем, с които етажната собственост е отдала на [фирма] помещение с обща полезна площ 38 кв.м, съответстваща на площта на предверието на входа и едното от страничните помещения за ползването им като “кафе- видеотека”. Неправилен е изводът на въззивния съд, че в резултат на преустройството общите части по приращение са станали собственост на Столична община, тъй като са били присъединени към помещението на партерния етаж, общинска собственост. В случая не се касае за присъединяване на помещенията със статут на общи части към чужда вещ по начин, при който общите части не могат да бъдат отделени без съществено повреждане на последната, нито има основание т. нар. помещение за социални контакти да бъде третирано като главна вещ, която присъединените общи части обслужват, поради което разпоредбата на чл. 97 ЗС, според която собственикът на главната вещ придобива собствеността и върху присъединената, не може да намери приложение. Затова следва да се приеме, че върху създадения в резултат на преустройството нов обект е налице съсобственост съгласно чл. 95, ал.2 ЗС, в която квотите на съсобствениците съответстват на площта на съединените части. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че площта на създадения след преустройството на трите помещения нов обект “Кафе- видеотека” е 56.83 кв.м, площта на помещението за социални контакти е 18.83 кв.м., а на помещението за детски колички и на предверието на входа- 38 кв.м. При това положение ищците общо се легитимират като собственици на 38/56.83 ид. части от разположения в партерния етаж на входа обект ” Кафе- видеотека”. Собственик на останалите 18/ 56.83 ид. части е ответникът Столична община. Поради това предявеният от ищците чрез управителя на етажната собственост иск за ревандикация на разположеното в партерния етаж на входа помещение - търговски обект, следва да бъде уважен в установителната му част, като се признае за установено по отношение на Столична община, че същите са собственици на 38/56.83 ид. части от този обект. За разликата над този размер и в осъдителната му част искът е неоснователен, тъй като по делото не е установено ответникът Столична община да владее целия обект. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 12.05.2008 г. по гр.д. 1165/05 г. , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на С., че А. К. М., А. Б. А., А. К. М., А. Н. Н., А. Й. Д., Б. С. Т., В. Н. Н., В. П. В., Г. Т. Д., Д. М. А., Д. С. Ш., Е. С. Н., Е. М. Н., З. Д. Ц., И. Н. Т., К. И. А., К. И. Г., К. В. М., М. Х. М., М. С. Г., Н. Й. А., Н. П. Ш., Н. С. Ц., П. А. Х., П. З. А., Р. И. Х., С. Е. В., С. К. А., С. Д. Д., С. Д. И., С. Д. Ш., С. Х. А., С. С. Г., Т. С. Е., Ц. Й. В. и Ц. Н. Г., всички представлявани от адв. Кр. И., в качеството си на етажни собственици в сградата в [населено място],[жк], [жилищен адрес] са собственици общо на 38/56.83 ид. части от помещение – обект ”кафе- видеотека”с обща площ 56.83 кв.м, разположено на партерния етаж на сградата в [населено място],[жк], [жилищен адрес] възникнал в резултат на обединяване и преустройство на предверието на входа и две помещения, разположени симетрично от двете му страни, обозначени на архитектурния проект като помещение за детски колички и помещение за социални контакти. ОТХВЪРЛЯ предявеният от етажните собственици против С. иск с правно основание чл. 108 ЗС в установителната му част за разликата над 38/56.83 ид. части , както и ИЗЦЯЛО в осъдителната му част за предаване на владението върху помещение – обект ” кафе- видеотека”с обща площ 56.83 кв.м, разположено на партерния етаж на сградата в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: