Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 10.05.2022 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 998/2021 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, [населено място] и на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./, [населено място] срещу решение № 12519 от 21.12.2020 г. по т. д. № 4465/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2572 от 28.05.2018 г. по т. д. № 259/2016 г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, [населено място] срещу двамата касатори искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката, дължими при условията на солидарност: за сумата 2 103 500 лв. – главница по договор за банков кредит от 28.12.2010г. и сключените към него 8 броя анекси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.09.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата 291 493.89 лв. – лихви върху редовна просрочена главница за периода 25.06.2014 г. - 27.07.2015 г.; сумата 110 157.79 лв. – лихви върху просрочена главница за периода 27.04.2015 г. - 27.07.2015 г.; сумата 21 473.23 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода 27.07.2015г. - 12.08.2015г. и сумата 27 215.91 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода 25.06.2014 г. - 12.08.2015 г., за които суми на 07.09.2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. 726/2015 г. по описа на Петрички районен съд.
В касационната жалба на касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД, [населено място] се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е и неправилно. Оплакването за недопустимост е аргументирано с твърдението, че това дружество не фигурира като длъжник в документа по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена процесната заповед за изпълнение, поради което предявеният срещу него установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е недопустим. Изразено е становището, че за процесните вземания срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД би бил допустим само осъдителен иск, какъвто обаче не е предявен. Във връзка с оплакването си за неправилност на атакуваното решение, посоченият касатор е развил подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че за задълженията по процесния договор за кредит следва да отговаря солидарно и неограничено заедно с ответника-кредитополучател „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./ на основание чл. 263л, ал. 1 ТЗ. Счита, че като отделило се дружество от длъжника по същия договор за кредит „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД той следва да отговаря за задълженията на последното дружество солидарно, но че отговорността му е ограничена до размера на получените при отделянето права, доколкото с плана за преобразуване този дълг не му е разпределен. Според него, разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ е специална хипотеза на солидарната отговорност, изключваща приложението на общите правила на ЗЗД, в подкрепа на което становище се позовава и на Директива 2017/1132 на ЕП и Съвета и предхождащата я Шеста директива на Съвета от 17.12.1982г. относно разделянето на търговски дружества, които също уреждат възможността държавите членки да ограничат отговорността на дружествата при преобразуване до нетния актив, предоставен на всяко от тези дружества. Оспорва и становището на решаващия състав, че предвиденият с нормата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ лимит е от значение само във вътрешните отношения на длъжниците.
В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода, че отговорността на касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД по чл. 263л, ал. 1 ТЗ за пълния размер на стойността на полученото при отделянето му имущество не е била реализирана с извършените от него плащания и прихващания чрез прехвърляне на вземания към друг кредитор на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД – „ВГД Комерс“ ЕООД в общ размер на 18 726 613. 11 лв., поради което същият не следва да отговаря за сума в по-голям размер по предявените от „КТБ“ АД искове. Изразено е несъгласие и с приетото от въззивния съд, че голяма част от плащанията към другия кредитор не са извършени на валидно основание, предвид обстоятелството, че сключените след 2002г. споразумения във връзка с дълга са абсолютно симулативни, а договорените с тях неустойки – нищожни поради накърняване на добрите нрави.
Освен с твърдението за недопустимост на въззивното решение, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за изхода на делото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Дължи ли съдът, пред който е предявен установителният иск по чл. 422 ГПК, преценка на обстоятелството дали документът по чл. 417 ГПК в заповедното производство удостоверява вземане срещу ответника и ако е така, при липсата на такова удостоверяване, наличието на защита с осъдителен иск представлява ли основание за отричане правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск; 2. Кога са възникнали задължения за лихви и неустойки поради предоговорен срок и допусната забава за плащане на главницата – преди или след преобразуването чрез отделяне, когато договорът за кредит е сключен преди преобразуването от преобразуващото се дружество, но падежът на задължението е предоговорен след преобразуването без участието на новоучреденото дружество и забавата за плащане, за която се дължат лихви и неустойки, е настъпила след преобразуването и в такъв случай новоучреденото дружество, на което задължението не е било разпределено, отговаря ли съгласно чл. 263л, ал. 1, изр. първо ТЗ за тези задължения; 3. Нормата на чл. 263л, ал. 1, изр. второ ТЗ отнася ли се само до вътрешните отношения между участниците в преобразуването или отговорността на новоучредено чрез отделяне дружество, на което задължението не е разпределено, е солидарна и ограничена до стойността на правата по изречение второ; 4. В случай, че ищецът е поддържал, ответникът се е съгласил с твърдението на ищеца, съдът е отделил с доклада по делото, съобщен и неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, възниква ли за ответника процесуално задължение да докаже по друг начин това обстоятелство, и когато се касае за размера на нетния актив, получен от новоучредено дружество при преобразуване чрез отделяне, следва ли да докаже пазарната стойност на получените права и въобще пазарната стойност релевантен критерий ли е в случаите на преобразуване, когато не се провежда ликвидация и активът не се осребрява; 5. Ако твърденията на ищеца, възприети в мотивите на съда, сочат, че страните са сключили сделка с цел да увеличат задължение, като предоговорят съществуващо такова, което после да погасят, с което са целели платилият длъжник да противопостави на друг кредитор на същия длъжник възражение за недължимост поради изчерпване на отговорността му към кредиторите и съдът е приел за установено, че такива плащания са извършени, дали това сочи и дава възможност на съда да се произнесе по установяване на абсолютна симулация, при която липсва въобще желание сделката да обвърже с правните си последици страните или да ги обвърже по различен начин, или съдът дължи да съобрази приетото, че целта на страните е била изпълнение на сделката, което да се противопостави на друг кредитор, с което да се осуети удовлетворяването му или следва да се произнесе в смисъл, че конкретно установените плащания са действителни, но евентуално действията са предназначени да увредят другия кредитор; 6. Ако съдът приема, че със сключването на сделка страните желаят да генерират (като увеличат) размера на дълга към един кредитор, както и желанието им е да се извърши плащане на така генерираното задължение с погасителни последици за същото и платилият да противопостави това погасяване на друг кредитор и след като съдът е приел за установени извършените погасявания и противопоставянето им на другия кредитор, има ли право съдът да приеме, че сделката е абсолютно симулативна, каквато би следвало да е сделка, с правните последици на която страните не са желали да бъдат обвързани или са желали да бъдат обвързани по друг начин; 7. Как следва да се извърши преценка и какви са релевантните обстоятелства за преценка дали е противна на морала неустойка в размер на 0.1 % за всеки ден забава, като излизаща извън типичните й функции, която неустойка впоследствие се трансформира в главница, върху която са начислявани лихви и нови неустойки в случаите, когато се касае за поредица от договори, сключени с оглед обстоятелството, че падежът на задълженията по всеки предходен е настъпил или настъпва и длъжникът не предлага изпълнение“.
Касаторът поддържа, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (за първия въпрос); решение № 78 от 10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на I т. о. (за втория въпрос); същото решение, както и определение № 864 от 05.12.2013 г. по ч. т. д. № 4243/2013 г. на I т. о. (за третия въпрос); решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр. д. № 1607/2019 г. на II г. о., решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г. на I т. о. и решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на IV г. о. (за четвъртия въпрос); решение № 163 от 15.06.2011 г. по т. д. № 1536/2009 г. на IV г. о., решение № 206 от 21.09.2011 г. по т. д. № 1338/2010 г. на III г. о. и решение № 85 от 01.09.2017 г. по т. д. № 2286/2015 г. на I т. о. (за петия и шестия въпрос) и Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК (за седмия въпрос). Освен това, по отношение на въпроси № 3 - № 6 е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, аргументирано с твърдението за липса на съдебна практика по тях.
Касаторът „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./, [населено място] поддържа, че въззивното решение е недопустимо по съображения, идентични на поддържаните от касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД, [населено място], с които обосновава и искането си за допускане на касационния контрол.
Ответникът по касация – „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмени отговори от 16.04.2021 г. Не претендира разноски.
Синдикът на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н./, [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения в писмен отговор от 07.04.2021 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че: На 28.12.2010 г. между „Корпоративна търговска банка” АД, от една страна, и „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД като кредитополучател, от друга страна, е сключен договор за банков кредит, с който банката е отпуснала на посоченото търговско дружество кредит в размер на 975 000 лева;
Към договора са сключени осем анекса, с последния от които от 10.02.2014г. страните са променили сумата по кредита – до 2 103 500 лв. и крайния срок за издължаването му – 10.06.2015г.

Въз основа на заключението на изслушаната по делото основна счетоводна експертиза решаващият състав е счел за установено, че усвоеният по процесния договор размер на главницата е общо 5 214 426.73 лв., като от тази сума са погасени 3 110 926. 73 лв. и непогасена остава сумата 2 103 500 лв., както и че дължими по договора са лихви, възлизащи на: 291 493.89 лв. – лихви върху редовна просрочена главница за периода от 25.06.2014г. до 27.07.2015г., 110 157.79 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.04.2015г. до 27.07.2015г., 21 473,23 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 27.07.2015г. до 12.08.2015г., а така също и 27 215,91 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014г. до 12.08.2015г. Или, претендираните с исковата молба вземания са счетени за доказани както по основание, така и по размер.
Като неоснователни съдът е преценил оплакванията в жалбата на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, основаващи се на извършеното през 2016 г. счетоводно записване с посочено основание „съгласно доклад на временна парламентарна комисия от 30.09.2014 г.“ за обезценка на дълга му към „Корпоративна търговска банка“ АД от 2 103 500 лв. на 257 935.52 лв. Приел е, че съобразно действащите счетоводни стандарти не съществува основание за обезценка на вземания „доклад на временна парламентарна комисия“, отделно от това такъв доклад не е представян по делото, а и с оглед правомощията на временните парламентарни комисии към Народното събрание на Република България, подобен документ не би могъл да е основание за намеса в търговските отношения между гражданскоправни субекти и то в насока за намаляване/„обезценка“ на дълга на кредитополучател по договор за банков заем. Посочил е също, че за да са редовни записванията по обезценка на вземане, те следва да са съответно отразени при кредитора на вземането, каквото записване в счетоводството на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД липсва и няма данни да е извършвано в минал период.
Въззивният съд е приел, че вземанията на банката по процесния договор за кредит са дължими не само от длъжника „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД /в несъстоятелност/, т.е. от кредитополучателя, но за същите, при условията на солидарност, отговаря и ответникът „Топлофикация Петрич“ ЕАД, [населено място]. Изводът за солидарна отговорност между посочените две дружества е обоснован с разпоредбата на чл. 263л ТЗ, приложима в случая поради извършеното през 2013 г. преобразуване на длъжника „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД чрез отделяне на нови дружества, включително отделяне чрез учредяване на ответника „Топлофикация Петрич“ ЕАД и с оглед на факта, че в плана за преобразуване задълженията по процесния договор за кредит от 28.12.2010 г. не са прехвърлени към новоучреденото дружество „Топлофикация Петрич“ ЕАД, нито към някое от другите пет новоучредени с преобразуването дружества, доколкото не е разпределено на никое от тях.
По спора за тълкуването на нормата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ и как тя се отразява на отговорността на ответника „Топлофикация Петрич“ ЕАД – отделило се дружество при преобразуването на длъжника „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, въззивният съд е приел, че: С оглед обстоятелството, че с тази норма се изпълняват задълженията на Република България като държава-членка на ЕС по съображение 70, вр. съображение 72 по Директива (ЕС) 2017/1132 относно някои аспекти на дружественото право за осигуряване на гаранции да не бъдат засегнати интересите на кредиторите, които имат вземания към участващи в преобразуване чрез разделяне или отделяне дружества, така че разделянето/отделянето да не засегне техните интереси, в частност е транспонирано и правилото на чл. 146, вр. чл. 159 от Директивата, същата следва да бъде тълкувана в смисъла, съответен на целта й и на имплементираното правило на Директивата, да бъдат гарантирани правата на кредитора на преобразуващото се дружество чрез солидарната отговорност на всички участващи в преобразуването предприятия, освен прекратените, а ограничението по изр. 2-ро на посочената разпоредба касае отношенията между участващите в преобразуването дружества, но не може да има за последица ограничаване възможността на кредитора да се удовлетвори от отделеното и преминало към новоучреденото дружество имущество, което е било част от патримониума на длъжника му. Поради това съдебният състав е направил извод, че нормата предвижда солидарна отговорност на всички дружества – преобразуващото се и новоучредените, без прекратените, като във вътрешните им отношения, цялата отговорност следва да се понесе от този, на когото е разпределен дългът, а другите отговарят за не повече от стойността на разпределения им нетен актив, като за разликата могат да претендират връщане от дружеството, на което задължението е разпределено, респективно от преобразуващото се дружество, за което дългът е останал, ако не е разпределен на някое от новоучредените.
Независимо от извода, че ответникът „Топлофикация Петрич“ ЕАД отговаря солидарно за задълженията по процесния договор за кредит на основание чл. 263л ТЗ, за пълнота на изложението, въззивният съд е обсъдил и останалите възражения на същия ответник.
По отношение на твърдението, че стойността на прехвърления му нетен актив при преобразуването е 18 504 340 лв., е посочил, че тази сума, посочена в плана за преобразуване, е всъщност записаният капитал на новоучреденото дружество, а стойността на прехвърления му нетен актив не е посочена в плана за преобразуване, нито доказана по делото като пазарна стойност на прехвърлените му активи – множество недвижими имоти и движими вещи.
Като неоснователен е преценен и доводът на ответника, че отговорността му е изчерпана по причина на удовлетворяване на друг валиден дълг на преобразуващото се дружество за размера на получения от него при преобразуването чист актив. Приел е, че доказаните плащания от „Топлофикация Петрич“ ЕАД към „ВГД - Комерс“ ЕООД, осчетоводени като такива по договор за цесия от 17.06.2002г. и 15 броя споразумения към него в общ размер на 17 828 545.07 лв., и осчетоводеното даване вместо изпълнение, при отчитане на което общо погашенията от „Топлофикация Петрич“ ЕАД към „ВГД Комерс“ ЕООД са в размер на 18 726 613 лв., не се установява да са извършени на валидно правно основание за горницата над сумата 1 524 960.12 лв., какъвто е размерът на цедираното към „ВГД - Комерс“ ЕООД вземане съобразно заключението по допълнителната ССчЕ, ако не бъдат взети предвид сключените по-късно споразумения между кредитора и длъжника „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД, а след 2014г. и с участието на „Топлофикация Петрич“ ЕАД. Според съдебния състав, със споразуменията са договаряни неустойки в противен на морала размер от 0,1% на ден за всеки ден забава, излизащи извън основните функции на неустойката – обезщетителна, обезпечителна и санкционна, които са кумулирани като главници, върху които са начислявани нови лихви и неустойки, така че размерът на дълга да достигне от главница в размер на 900 000 щатски долара и лихви в размер на 760 659.09 щатски долара, до сума в размер на 26 778 503.88 лв. по споразумението от 14.09.2014г.
След задълбочено обсъждане на доказателствата във връзка с цесията и сложните отношения между страните и трети неучастващи в делото дружества, съдът е счел за основателно заявеното от банката-ищец възражение за абсолютна симулация на сключените споразумения между кредитора „ВГД – Комерс“ ЕООД и длъжниците „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД и „Топлофикация Петрич“ АД, като страните по тези споразумения не са имали желание да се постигнат предвидените в тях правни последици, а само да създадат привидно задължение в размер над 18 000 000 лв., което преобразувалото се чрез отделяне с учредяване дружество „Топлофикация Петрич“ ЕАД да заплати на привидния кредитор „ВГД – Комерс“ ЕООД за горницата над действителния размер на дълга от 1 660 659.09 щатски долара, и с което привидно изпълнение на дълга да бъдат противопоставени възражения за неотговорност за задълженията на преобразуващото се дружество „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД към другите му кредитори, каквито възражения се правят в настоящия спор срещу кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност).
Въззивният съд е оставил без уважение и довода на ответниците за недопустимост на предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК поради непосочване в документа по чл. 417 ГПК, че за вземането отговаря повече от един длъжник, респ. че длъжниците отговарят солидарно, а също и основанието за отговорността им. Приел е, че съобразно изричната разпоредба на чл. 413 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, както не подлежат и на последващ съдебен контрол преценката на съда дали са налице предпоставките за издаване на заповедта, включително в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, какви документи са били представени към сезиралото заповедния съд заявление и дали вземанията на заявителя са надлежно удостоверени в същите документи. Според решаващия състав, такава преценка не дължи и съдът, сезиран с предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, доколкото в закона е очертано единствено задължението му да установи съществуването или не на включените в заповедта за изпълнение вземания, а не на предпоставките за издаване на заповедта. В този смисъл въззивният съд се е позовал на разясненията по т. 9, т. 10, т. 13 и т. 17 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, очертаващи предмета на спора по предявени искове по чл. 422 ГПК, правомощията на съда в исковото производство и дължимата от него преценка досежно съществуването на спорните вземания, която е нарочно и изрично разграничена от преценката, дължима от съда в заповедното производство, разгледана в т. 4 от същото тълкувателно решение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо като постановено по недопустими искове, каквото твърдение поддържат двамата касатори и в какъвто смисъл е първият от поставените от касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД въпроси. Както правилно е приел въззивният съд, предмет на производството по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а не предпоставките за издаването й. Този извод следва категорично от самия закон – от разпоредбата на чл. 413 ГПК, недопускаща възможност за обжалване на заповедта за изпълнение, освен в частта за разноските; от разпоредбите на чл. 422 ГПК, озаглавен „Иск за съществуване на вземането“; както и от разпоредбата на чл. 415 ГПК, предвиждаща предпоставките за предявяването и за допустимостта на такъв иск. Обусловеността на исковото производство от проведеното заповедно производство е единствено по отношение на заявеното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение – относно вида, размера и основанието на вземането. Поради това, съдът, разглеждащ иска, е длъжен да се произнесе само по въпросите, касаещи съществуването именно на това вземане. Редовността на заявлението и спазването на законовите изисквания за издаване на заповедта за изпълнение относно вземането са предмет на проверката, която осъществява съдът по заповедното производство и която, съгласно изричното правило на чл. 413 ГПК, е изключена от контрол, в т. ч. и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК
Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на касаторите на указанията в т. 4б на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя. Както е видно от мотивите по т. 4 от посочения тълкувателен акт, указанията са относими към „основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК“, т. е. относими са към предпоставките, които следва да бъдат преценени от съда по заповедното производство при произнасянето му по подаденото заявление по чл. 417 ГПК. От тези указания обаче не могат да бъдат направени изводи за правомощията на съда, разглеждащ иска, и по-конкретно дали този съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение. Аргументи в подкрепа на тезата, че преценката на основанията за издаване на заповедта за изпълнение не е част от предмета на исковото производство, се съдържат и в мотивите по т. 9, 10, 11 и 17 от цитираното тълкувателно решение, както правилно е счел и въззивният съд.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че въззивното решение не е вероятно недопустимо, поради което не следва да бъде допуснато до касационен контрол на това основание.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по останалите въпроси, поставени от касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД.
Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, за да обуслови допускане на касационно обжалване, въпросът (материалноправен и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая отговарящ на тези изисквания е само единият от поставените въпроси – въпрос № 3, свързан с тълкуването на чл. 263л, ал. 1 ТЗ, тъй като отговорът на този въпрос предопределя уважаването на предявените искове срещу двамата ответници при условията на солидарност. Всички останали въпроси, поставени в изложението на касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД, не могат да бъдат преценени като обуславящи. По-конкретно:
Въпрос № 2 е базиран на тезата за недължимост на част от процесните суми за лихви и неустойки поради това, че „падежът на задължението е предоговорен след преобразуването без участието на новоучреденото дружество и забавата за плащане, за която се дължат лихви и неустойки, е настъпила след преобразуването“. Това възражение обаче е заявено за първи път едва с касационната жалба, поради което същото не е било предмет на обсъждане в постановеното от въззивния съд решение. Напротив, в хода на цялото производство посоченото дружество (ответник по исковете) не е оспорвало съществуването на всички претендирани с исковата молба задължения, произтичащи от процесния договор за кредит, като становището му, че не следва да отговаря за тях, е аргументирано единствено с начина на тълкуване на разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ, т. е. че отговорността му е ограничена до размера на получените при преобразуването права.
Въпрос № 4 няма характер на обуславящ за изхода на спора, тъй като съдът не е мотивирал основателността на исковете с недоказване пазарната стойност на активите, получени от „Топлофикация Петрич“ ЕАД в резултат на преобразуването. Съдебният състав е обърнал внимание единствено на факта, че посочената в плана за преобразуване сума 18 504 340 лв. е записаният капитал на новоучреденото дружество, а не стойността на прехвърления му нетен актив.
Невъзможността да бъде допуснат касационен контрол по отношение на въпроси № 5, № 6 и № 7 произтича от обстоятелството, че доколкото отговорът им е предпоставен от обсъждане на конкретните факти и доказателствата по делото, същите са относими към правилността на въззивното решение. По своето естество тези въпроси обективират несъгласието с извода на въззивния съд за симулативност на споразуменията, сключени между кредитора „ВГД – Комерс“ ЕООД и длъжниците „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД и за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави. Проверката за правилността на този извод обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане наличието на заявените за тези въпроси конкретни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса, преценен като обуславящ за изхода на делото, тъй като по отношение на него не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Посочените от касатора актове на ВКС не доказват твърдяното противоречие. Решение № 78 от 10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на ВКС, I т. о. не дава отговор на въпроса дали нормата на чл. 263л, ал. 1, изр. второ ТЗ се отнася само до вътрешните отношения между участниците в преобразуването или отговорността на новоучредено чрез отделяне дружество, на което задължението не е разпределено, е солидарна и ограничена до стойността на получените от него права. Що се отнася до определение № 864 от 15.12.2013 г. по ч. т. д. № 4243/2013 г. на I т. о., същото не представлява практика на ВКС, доколкото с него не е допуснато касационно обжалване, а освен това то касае напълно различен въпрос – за приложението на чл. 637, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 15, ал. 3 ТЗ.
Настоящият състав намира, че по отношение на обуславящия за изхода на делото въпрос не е налице и второто поддържано основание. Липсата на съдебна практика по приложението на определена правна норма, с която е аргументирано това основание, сама по себе си, не обосновава автоматично необходимост от допускане на касационен контрол, ако не са осъществени специфичните предпоставки, разяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се отбележи също, че отговор на този въпрос в поддържания от касатора смисъл не би довел до промяна в изхода на спора предвид извода на въззивния съд, че поради нищожността на клаузите за неустойка, респективно симулативността на обсъдените договори, възражението на ответника „Топлофикация Петрич“ ЕАД за изчерпване на отговорността му поради удовлетворяване на друг валиден дълг на преобразуващото се дружество за размера на получения от него при преобразуването чист актив, е недоказано.
С оглед всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12519 от 21.12.2020 г. по т. д. № 4465/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: