Р Е Ш Е Н И Е №622 гр. София, 29 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Цветинка Пашкунова при участието на секретаря Лилия Гаврилова и на прокурор от ВКП - Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2595/2011г. Производството по делото е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на ИД Градския прокурор на София за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се наказателното производство по НЧД№ И-286/2010г. на СРС да бъде възобновено, постановеното по същото дело определение от 22.02.2010 г. да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане по компетентност на Районна прокуратура гр.София за продължаване на разследването, водено срещу КРАСЕН М. М. за това, че на 09.05.2009 г. в около 14,00 часа, в гр.С., район Панчарево - с.Д.Л., чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето на К. М. П. е причинил на същия счупване на дясната ябълчна кост, представляващо средна телесна повреда, изразена в счупване на челюст – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В искането се твърди, че чрез разследване са разкрити нови обстоятелства, имащи съществено значение за делото, които не са били известни на съда, постановил определението, с което съгласно чл. 243, ал. 5,т. 1 НПК е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване наказателното производство срещу обвиняемия М. за престъплението по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. В съдебното заседание пред ВКС се явяват лично К. М. М. и упълномощеният му защитник, адвокат Й. от САК, който излага съображения за недопустимост на искането, поради просрочие. Алтернативно развива доводи за неоснователност на искането. Не са налице нови обстоятелства, налагащи възобновяване на делото. Дали съдът ще цени или не заключението на съдебната експертиза, е въпрос на проверка и анализ на доказателствата, а не е неизвестно за съда обстоятелство. Изводите за деянието и авторството са направени с влязло в сила определение, при оценка на същите доказателствени източници, което не подлежи на преразглеждане. Пострадалият К. М. П. лично и с повереника си адвокат Хр.Б. от САК се явяват лично, споделят основателността на искането за възобновяване и искат неговото уважаване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, прие следното: Искането е допустимо. Подадено е от оправомощен процесуален субект - градския прокурор на София и е в законния шестмесечен срок от разкриването, чрез разследване, на посочените в него нови обстоятелства. Не се споделя възражението на защитата, че този срок не е спазен. Разкриването на новите обстоятелства е констатирано с определение на съда от 23.03.2011 г. по нчхд№3750/2010г. на СРС, а искането за възобновяване на дознание №889/2009г. по описа на 08 РУП-СДВР е подадено на 28.04.2011 г. , т.е. месец по-късно, когато е постъпило в СГП. Настоящият касационен състав приема, че по същество искането е основателно. В СГП е образувана прокурорска преписка №9614/2009г. по досъдебно производство № 889/09г. по описа на 08 РУП-СДВР, пр.пр.№ 25348/09г. по описа на СРП, водено срещу К. М. М., за това, че на 09.05.2009г., около 14,00 часа, в гр.С, район Панчарево, с-Д.Л., в имот пл.141, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето на К. М. П. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ябълчна кост, което увреждане ,представляващо счупване на челюст - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно­психиатрична експертиза, която е дала заключение, че към момента на извършване на инкриминираното деяние обв.М. е бил в състояние на физиологичен афект. Кредитираното от разследващият орган заключение на СПЕ, наред с останалите данни, че това състояние е било предизвикано от пострадалия П. с противозаконни действия срещу обвиняемия, е дало повод за извод, че производството от общ характер следва да бъде прекратено. С постановление на СРП от 21.12.2009г., наказателното досъдебно производство № 889/09г. по описа на 08 РУП-СДВР е прекратено на основание чл.243, ал.1, чл.199 и чл.24, ал.4 НПК. В мотивите на постановлението за прекратяване са изтъкнати съображенията, че от събраните доказателства деянието е извършено в състояние на силно раздразнение и наказателната отговорност на дееца за извършеното деяние следва да се квалифицира по чл. 132 ал. 1 т. 2 от НК . При тези данни и съгласно чл. 161, ал. 1 НК - отговорността за извършеното по чл. 132 ал. 1 т. 2 от НК следва да се търси единствено по реда на частното обвинение и производството е прекратено. Постановлението на СРП е обжалвано пред СРС от пострадалия К. П.. С определение от 25.01.2010 год.. по НЧД № И-286/2010 г. на Софийския районен съд, 22 състав, н.о., то е потвърдено като законосъобразно. Обжалвано от пострадалия пред СГС на основание чл. 243, ал. 7 НПК и по реда на въззивното производство, определението за прекратяване на СРС е потвърдено с въззивно определение от 22.02.2010г. по НЧД№ 724/2010г. на СГС. Процесуалните действия за реализиране наказателната отговорност на дееца са продължили на основание подадена частна тъжба от К. М. П. срещу К. М. М. за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. З, алт.1 НК, в производство по НЧХД № 3750/2010г. на СРС. В хода на съдебното следствие по НЧХД № 3750/2010 год. на СРС са назначени тройна и петорна съдебно-психиатрична и психологична експертизи, които са дали непротиворечиви заключения, че към момента на извършване на инкриминираното деяние М. не е развил състояние на физиологичен афект, а е бил в обикновено раздразнено състояние. Този факт, изведен от кредитираните от съда експертизи е послужил за прилагането на процедурата по чл.287, ал.7 НПК , когато на съдебното следствие в производството от частен характер се установи, че престъплението е от общ характер. С протоколно определение от 23.03.2011 год. по нчхд№ 3750/10 г. на СРС делото е прекратено и е изпратено по компетентност на РП гр.София за разследване на престъплението, което не от частен характер, а от общ характер . Процесуалният закон изчерпателно изброява случаите, в които приключило наказателно производство може да бъде възобновено. Един от тях се отнася до хипотезата, когато чрез разследване се разкрият нови обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил определението и имат съществено значение за делото-чл.422,ал.1,т.3,от НПК. Проведено е съдебно следствие по нчхд№ 3750/10 г. на СРС, по което са назначени и изслушани две СМЕ-зи със задача да изяснят каква е била медико-биологическата характеристика на психо - емоционалното състояние на М. към момента на извършване на деянието. Възражението на защитата, че тези експертизи не могат да бъдат основание за възобновяване на конкретно наказателно дело, защото тяхното съдържание се цени въз основа на цялостната оценка на всички доказателства по делото и приетото въз основа на тях от съда не съдържа нови факти , а обяснява значението им за делото, което било въпрос на нова оценка на вече установени факти, не се споделя от ВКС. Това е така, защото при извършване на експертните изводи, вещите лица са интерпретирали за първи път, цялостно, всички фактически данни изясняващи медико-биологическата характеристика в поведението на М. и на пострадалия, проявени непосредствено преди и по време на деянието. Изяснени са обстоятелства, които не са били установени и експертно изследвани в хода на досъдебното производство. В случая, новото експертно заключение в производството от частен характер се основава на новооткрити обстоятелства, доказателства, респ. - факти, които не са били известни и изследвани в досъдебното производство, затова, то ще може да послужи за основание за възобновяване по чл.422 , ал.1,т.3 НПК. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нчд№ 724/2010г. на СГС, н.о., 9-ти въззивен състав. ОТМЕНЯВА определение от 22.02.2010 год. по НЧД№ 724/2010г. на СГС, н.о., 9-ти въззивен състав, както и потвърденото с него определение от 25.01.2010 год. по нчд№И-286/10 год.на Софийския районен съд, н.к., 22 състав , с което е потвърдено постановление от 21.12.2009 на СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА за прекратяване на наказателното досъдебно производство № 889/09г. по описа на 08 РУП-СДВР, водено срещу К. М. М. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК по отношение на К. М. П.. ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр.София по компетентност, за продължаване на разследването. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: