Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  340   София, 22 октомври 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..петнадесети септември …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ..........................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 366 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б, атакуваща решение № 177 от 11.05.09 год. по ВНОХД № 235/09 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 44 от 05.11.08 год. по НОХД № 148/08 год. по описа на Софийски окръжен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК. В основата на жалбата се акцентира на необоснованост на съдебния акт. Иска се алтернативно отмяната му с оправдаване на жалбоподателя по повдигнатото обвинение на осн. чл. 354, ал.1, т.2, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. От страна на частните обвинители се иска жалбата да се остави без уважение. Прокурорът пледира да се остави в сила решението на САС. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените с нея основания и доводи и становищата на страните намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Б е признат за виновен в това, че на 15.08.07 год. в с. Ч., Софийска област, при управление на МПС, л.а.м. „Рено 19” с рег. № С* е нарушил правилата за движение по чл. 40, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. И. , поради което и на осн. чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъден на пробация със съответни три пробационни мерки и на осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. В тяхната цялост доводите по жалбата са насочени към необоснованост на изводите на инстанциите по фактите, която не е касационно основание. Те преповтарят тези, изложени във въззивната жалба. Във връзка с тях апелативният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал.2 НПК, като в решението си е посочил основанията, поради което не ги е приел. Изложил е убедителни мотиви относно действията на Х. като водач на МПС при движението му на заден ход, съприкосновението между л.а. и Л. И. , причината за падането на пострадалия и поведението на подсъдимия по отношение на него, насочено към твърдението му за оказана помощ, а от там и до правната квалификация на деянието. В тази насока инстанциите по фактите са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина и са постановили решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. На базата на приетите фактически обстоятелства и двете инстанции са стигнали до законосъобразния извод, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалия по смисъла на закона и съдебната практика, поради което извършеното от него деяние не може да се квалифицира по превилегирования състав на чл. 343а НК. За да е навременна и необходима, оказаната помощ, следва да е насочена към конкретни действия за опазване на живота и здравето на пострадалия във връзка със причинените от ПТП увреждания и предизвикания с тях причинно – следствен процес. Проявените непосредствено след произшествието заинтересованост, загриженост или съпричастност за здравословното състояние на пострадалия или желанието за помощ в момент, когато тя е поета от квалифициран медицински персонал се приемат от съдебната практика за смекчаващи отговорността обстоятелства, но не покриват съдържанието на законовото изискване по чл. 343а НК. В случая, преди да са стихнали жизнените функции на организма е било необходимо да се преодолее евентуално задавяне с оглед естествената реакция на организма при този вид черепно-мозъчни травми и бързо транспортиране на пострадалия до болнично задавяне за оказване на квалифицирана медицинска помощ, в които действия подсъдимият не е взел участие. Неоснователен е доводът за нарушено право на защита с оглед отказа на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза. По силата на чл. 153 НПК допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В искането си пред въззивния съд защитата не е посочила в какво се изразява недостатъчната пълнота или яснота на приетата по делото експертиза, съответно откъде прави извод за нейната необоснованост, пораждаща съмнение за правилност. Необоснованата интерпретация на фактите по делото или несъответствието на експертното заключение с тезата на защитата не задължават съда да назначи допълнителна или повторна експертиза. Вещите лица са длъжни да дадат заключение, което да съответствува на обективните находки по делото, а не на базата предположения, изтъкнати от страните по делото. В тази насока както първоинстанционният съд, така и въззивният законосъобразно са оставили без уважение искането на защитата за назначаване на тройна съдебномедицинска експертиза за изясняване на обстоятелства, които са били изяснени, съответно са мотивирали своя отказ. При посочените съображения жалбата е неоснователна и атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177/09 год. по ВНОХД № 235/09 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................