Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. С., 21.03.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 971 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 125 от 10.03.2010г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1005/2009г., с което е оставено в сила решение № 312 от 18.08.2009г. на П. районен съд по гр.д. № 523/1998г. за отхвърляне на предявения от Б. П. М. и Д. К. М., заместени в хода на делото от правоприемниците си Д. Б. М. и Р. Б. М. срещу Ц. П. М., заместен от Д. Ц. К., М. И. М. и Г. Ц. М., иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на 4/6 ид.ч. от три помещения: магазин с площ 40 кв.м., построен 1958г., магазинно помещение /стая/ с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., всички построени в УПИ Х-346, 347, в кв. 22 по плана на[населено място] и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посочените помещения. Жалбоподателите Р. Б. М. и Д. Б. М. намират обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Считат, че въззивният съд е достигнал до неправилен извод относно това, че двете помещения – магазин с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м. не са били предмет на делба по посоченото дело, тъй като в него е делен магазин с площ 96 кв.м. Сочат, че от големия магазин след отчуждаването са обособени няколко по-малки и това е установено от съда при разглеждане на сходен спор за собственост относно магазина с площ 33 кв.м., който е част от по-рано съществуващия един магазин.Същото се отнася и за двете спорни помещения. Поради молят за отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на ревандикационния иск за тези помещения. С определение №1113 от 25.11.2010г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението само в частта относно иска за собственост върху 4/6 ид.ч. от магазинно помещение /стая/ с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., построени в УПИ Х-346, 347 в кв. 22 по плана на[населено място] на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирано противоречие[населено място] № 876 от 16.07.2002г. на ВКС, ІVг.о. по гр.д. № 936/2001г. при разрешаване на въпроса кои помещения са били обект на делба и понастоящем са реституирани на страните и по-конкретно за съответствието между магазинът с площ 96 кв.м. и съществуващите понастоящем отделни по-малки магазини и помещения, включващи: магазин с площ 17 кв.м., магазин от 30 кв.м., магазин от 33 кв.м., стая от 16 кв.м., както и изба с площ 30 кв.м., находяща се под магазина от 33 кв.м., последните две от които са обект на настоящия спор. Ответниците по жалбата М. И. М., Г. Ц. М. и Д. Ц. К. в писмения си отговор не са оспорили жалбата в допуснатата до обжалване част от решението, но в представените писмени бележки след допускане на касационното обжалване намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Първоначалните страни Б., Д. и Ц. М. са наследници на П. М., починал 1974г. Те притежават по наследство парцел, образуван от два имота пл. №№ 346 и 347 в кв.22 по плана на[населено място] с построени двуетажни къщи в двата имота, долепени една до друга. Предмет на спора са магазинни помещения в първия етаж на сградите. Установено е, че през 1978г. е водено дело за делба между наследниците, при което с влязло в сила решение от 27.10.1980г. по гр.д. № 308/1978г. на П. районен съд е допусната делба на магазин с площ 96 кв.м. в имот 347 при квоти: 3/6 ид.ч. за Д. П. М. и по 1/6 ид.ч. за Г., Ц. и Б. М.. По отношение на магазин в имот пл. № 346 искът е отхвърлен като е прието, че е придобит от Ц. М. по давност. С решението по втората фаза на делбата допуснатия до делба имот е изнесен на публична продан, но такава на практика не е осъществена. С акт за държавна собственост на основание решение № 18 от 18.03.1983г. на ИК на ОбНС Б. са актувани магазини с площ 252 кв.м., собственост на наследници на П. М.. Съгласно удостоверение №3 от 19.01.1993г. на [община] на наследниците на П. М. е възстановена собствеността върху одържавен имот, а именно: дворно място от 252 кв.м. в[населено място], съставляващо парцел Х-347 с масивен магазин, построен 1939г., включващ магазин с площ 16 кв., магазин с площ 31 кв.м., магазин с площ 33 кв.м., магазин /стая/ с площ 16 кв.м., общо 96 кв.м., както и изба под магазин № 2 с площ 30 кв.м. Установено е, че полученото обезщетение е възстановено от наследниците при следните квоти: Д. М. 3/6 части, Б. М. 1/6 част, Ц. М. 1/6 част и П. и С. М.общо 1/6 част. През 1992г. Ц. М. се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост върху 1/6 ид.ч. от магазин от 32 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда в парцел Х-346,347 в кв. 22, като по-голямата част от помещението попада в имот пл. № 347 /това е н.а. № 18/1992г./ и върху магазинно помещение масивно /без посочена квадратура/ в масивната жилищна сграда в имот № 346, който заедно и с имот 347 образува съсобствен парцел Х-346,347 в кв. 22 по плана на[населено място], както и на избено помещение под този магазин и стая, пристроена откъм двора /н.а. № 19/1992г./. С нотариален акт № 28 от 1992г. посредством договор за издръжка и гледане Ц. и М. М. са прехвърлили на сина си Г. М. имот пл. № 346 заедно с масивно магазинно помещение, масивна стая, пристроена към магазина и цялата изба на сградата /това са помещенията, посочени в н.а. № 19/1992г./ За да отхвърли предявения иск за собственост върху претендираните от ищците идеални части от двата процесни имота – стая от 16 кв.м. и изба от 30 кв.м. съдът е счел, че те не са били предмет на делбата, тъй като тогава имотът е описан като един магазин от 96 кв.м., застроен в имот пл.№ 347, а процесните имоти са в сградата в имот пл. № 346. Поради това съдът е приел, че тези имоти не са били отчуждавани или отнети от собственика им, а винаги са били във владение на Ц. М., който ги е придобил по давност със съпругата си и ги е прехвърлил през 1992г. срещу задължение за издръжка и гледане на ответника Г. М., като последния се легитимира като собственик. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпросите кои помещения са били обект на делба между наследниците на П. М. и понастоящем са реституирани на наследниците му и по-конкретно дали има съответствие между магазинът с площ 96 кв.м. и съществуващите понастоящем отделни по-малки магазини и помещения, включващи и процесните стая от 16 кв.м., както и изба с площ 30 кв.м., находяща се под магазина от 33 кв.м. С Решение № 876 от 16.07.2002г. на ВКС, ІVг.о. по гр.д. № 936/2001г. е уважен иск по чл. 108 ЗС, заведен от първоначалните ищци по настоящето дело Б. и Д. М. против Ц., С. и П. М. за ревандикиране на 4/6 ид.ч. от магазин с площ 33 кв.м. в сградата, като е поддържано, че този магазин е бил обект на делбеното дело. Съдът е приел, че с решението по допускане на делбата от 27.10.1980г. са определени квотите на съсобствениците досежно магазин с площ 96 кв.м. и този магазин е изнесен на публична продан; впоследствие имотът е отчужден и са образувани четири магазина с различна квадратура един от които е спорния; по-късно имотът е възстановен в патримониума на страните. Настоящият състав намира, че въпросът за съответствието между допуснатия до делба магазин и съществуващите отделни магазини е разрешен правилно в посоченото решение на Върховния касационен съд. При установяването на това съответствие следва да се вземе предвид не само в кой от двата имота - 346 или 347 се намират съответните магазини и помещения, а и другите данни за площта и разположението на магазините, съдържащи се в приетите експертизи по делбеното дело и по последващите дела за собственост. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Решението е неправилно в допуснатата до обжалване част. При съвкупна преценка на събраните доказателства и предвид приетото по предходен спор между страните следва да се приеме, че складовото помещение /стая/ от 16 кв.м. и избата с площ 30 кв.м. са част от големия магазин с площ 96 кв.м., който е бил обект на делба, т.е. е признат за съсобствен между наследниците на П. М., след това е одържавен, а впоследствие е реституиран. Приетата техническа експертиза е описала магазинните и складовите помещения в парцела както следва: складово помещение - магазин с площ 17 кв.м., магазин от 30 кв.м., магазин от 33 кв.м., складово помещение /стая/ от 16 кв.м., магазин с площ 40 кв. м., както и изба с площ 30 кв.м., находяща се под магазина от 33 кв.м. При сборуване площта на всички магазини /без този от 40 кв.м., за който е отхвърлен иска за делба и без избеното помещение/ се получава площ 96 кв.м., както е посочено в решението за делбата и впоследствие при възстановяването на собствеността. Видно от скицата на л.299 от първоинстанционното дело, че магазинът от 17 кв.м. и магазинът от 30 кв.м. попадат изцяло в имот пл. № 347, магазинът от 33 кв.м. попада и в двата имота пл. № 346 и 347, а складовото помещение от 16 кв.м. е в имот пл. № 346, както и магазинът от 40 кв.м., признат за изключителна собственост на Ц. М.. В съдебното решение по делбата обаче неточно е отразено, че допуснатия до делба магазин от 96 кв.м. е само в имот пл. № 347. Базирайки се на този неточност въззивният съд е отхвърлил иска за процесните помещения, без обаче да извърши горната съпоставка между площта на големия магазин и площите на обособените помещения, посочени от техническите експертизи както по делбеното дело /л. 54 и л.115 от гр.д.№308/1978г. на П. районен съд/, така и по настоящето дело. С оглед на гореизложеното предявените претенции от Б. П. М. и Д. К. М., заместени в хода на делото от правоприемниците си Д. Б. М. и Р. Б. М. за признаване собствеността и предаване владението върху 4/6 ид.ч. от двете помещения – складово помещение /стая/ от 16 кв.м. и избено помещение от 30 кв.м. се явяват основателни. Досежно избеното помещение следва да се уточни, че то е свързано с магазина с площ 33 кв.м., за който с влязло в сила решение също е установено, че е съсобствен между страните. Наличието на съсобственост върху помещенията е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, поради което възстановяването на собствеността е настъпило в патримониума на всички съсобственици, както е посочено в удостоверението на [община] от №3 от 19.01.1993г. Квотите в съсобствеността са тези, установени с решението по допускане на делбата: 3/6 за Д. М. и 1/6 за Б. М. или понастоящем общо 4/6 за наследниците им Д. и Р. М.. Извършеното от Ц. М. разпоредително действие със стаята и избеното помещение в полза на Г. М. няма вещнопрехвърлителен ефект спрямо притежаваните от ищците дялове в съсобствеността. Не се спори, че помещенията понастоящем се владеят единствено от ответниците, което обуславя и последната предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция. При горните изводи въззивното решение следва да се отмени в допуснатата до обжалване част и вместо това искът по чл. 108 ЗС за притежаваните от ищците части от помещенията да се уважи. Предвид частичната основателност на подадената касационна жалба, касаторите имат право на разноските, съответни на уважената част на жалбата, а именно сумата 170лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 125 от 10.03.2010г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1005/2009г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 312 от 18.08.2009г. на П. районен съд по гр.д. № 523/1998г. за отхвърляне на предявения иск за собственост върху 4/6 ид.ч. от: магазинно помещение /стая/ с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., построени в УПИ Х-346, 347 в кв. 22 по плана на[населено място] и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ц. К. от[населено място], [улица], М. И. М. и Г. Ц. М., двамата от[населено място], [община], че Д. Б. М. и Р. Б. М., двете от[населено място], [улица] като правоприемници на починалите в хода на процеса ищци Б. П. М. и Д. К. М., са собственици на 4/6 ид.ч. от следните помещения, намиращи се в първия етаж на двуетажната сграда, построена в УПИ Х-346, 347 от кв. 22 по плана на[населено място], а именно: 1/. магазинно помещение /стая/ с площ 16 кв.м., при съседи: от две страни стълбище, магазин с площ 33 кв.м. и магазин с площ 40 кв.м., и 2/.изба с площ 30 кв.м., намираща се под магазин с площ 33 кв.м. и ОСЪЖДА Д. Ц. К., М. И. М. и Г. Ц. М. да предадат на Д. Б. М. и Р. Б. М. владението върху посочените идеални части от тези помещения. ОСЪЖДА Д. Ц. К. от[населено място], [улица], М. И. М. и Г. Ц. М., двамата от[населено място], [община] да заплатят на Д. Б. М. и Р. Б. М., сумата 170/сто и седемдесет/лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: