Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр. София, 29.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 април, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 219/2015 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдената М. В. Н. от с.Х., обл. Л., чрез нейния защитник – адвокат Д. М., за възобновяване на внохд № 304/2014 г., на Ловешкия окръжен съд. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание явно несправедливо. Направените искания са за отмяната му и оправдаване на осъдената или за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 38/22.07.2014 г., постановена по нохд № 649/2013 г., Районен съд гр. Ловеч,8-ми наказателен състав, е признал подс. М. Виолетова Н., за виновна в извършено престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 3, вр ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК я е осъдил на три години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да изтърпи в затвор. Зачел е предварителното задържане по реда на чл. 59 НК и времето през което е била с мярка за неотклонение „домашен арест”, привел е в изпълнение наказание от четири месеца лишаване от свобода, на основание чл. 68, ал. 1 НК при същия първоначален режим и затворническо общежитие, като е присъдил и направените разноски. С решение № 116/28.11.2014 г., постановено по внохд № 304/2014 г., Окръжен съд Ловеч, наказателна колегия, е потвърдил посочената присъда. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това основание за възобновяване, по същество се свеждат до твърдения в искането, че съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимата, като страна в процеса, поради неизследване обективно, всестранно и пълно на доказателствата по делото, нарушения на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 НПК и необсъждане в задълбоченост на доводите на защитата. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, счита направения довод за изцяло неоснователен. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. М. Н., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдът да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното съдебно производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата. Всички данни от доказателствените източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал. При това същите не са възприети превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Въззивната инстанция по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдената, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Съдебният акт не страда от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Н., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, подробно посочени в мотивите, приложените писмени доказателства, веществените доказателствени средства, чрез които е установено точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че тази подсъдима е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, правилно е била осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е негово задължение отново да анализира подробно доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа, не се правят различни фактически констатации. Неоснователни са и конкретно направените оплаквания по този довод. Няма нарушение на процесуалния закон по отношение прецизността на обвинението, така както е посочила и въззивната инстанция, твърдяната липса на мотиви и неправилна преценка на доказателствата. Както правилно е посочено, съставът на престъплението е осъществен както от обективна така и от субективна страна. Отказът да бъдат кредитират обясненията на подсъдимата от съдебното производство безусловно, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията й е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията й са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което тя упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване в процеса се оценява на общо основание с данните от всички други доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В тази връзка и въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на събраните доказателства е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля направените от подсъдимата възражения. Изложил е точни и убедителни съображения кои от доказателствените средства се кредитират и кои не и на кои се гради направения извод за виновността й. В тази връзка се е позовал и на изложените съображения от решаващата инстанция, които е споделил напълно. Последната подробно е обсъдила направените от защитата на подсъдимата доводи досежно свидетелските показания, относно недоказаността на обвинението в мотивите си и точно е посочила защо не ги приема за основателни. Изложеното е законосъобразно, основаващо се на пълна преценка на данните по делото, поради което настоящата инстанция счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. По довода за нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по него се отнасят до неправилна според защитата преценка на събраните доказателства и от там, за незаконосъобразен извод, че подс. Н. е извършила посоченото престъпление. И според настоящата инстанция по реда на посоченото производство, направените правни изводи и от предходният съд, при приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на контрол по реда и на това производство, че подс. Н. е осъществила състава на това престъпление, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото и кредитирани данни от гласните доказателствени средства, от приложените писмени доказателства и ВДС. Установеното от тях, правилно оценено и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление от подсъдимата е напълно законосъобразен. Съдът в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на извода по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимата. Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени подробно и задълбочено, като действителното съдържание на нито едно от тях, не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценяване на базата вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай е направил вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно Н., като извършител на деянието. По своята същност възраженията в искането, че осъдената не е извършила престъплението, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебният акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в настоящото производство. Не може да се установяват нови фактически положения, затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. В мотивите на съдилищата внимателно е обсъдено наличието на обективната и субективна страна на деянието, извършените инкриминирани действия на тази подсъдима, като правилно е било прието, че са налице всички елементи на състава престъплението. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на съдилищата, относно постановяването и потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани данни и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основата на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на подс. Н. в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано както бе посочено по - горе и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В тази връзка, наведените в искането доводи, не могат да бъдат споделени. Подс. Н. е осъществила състава на престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 3 и ал. 1 НК. Поради това е законосъобразен направеният извод, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, също следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията за извършеното престъпление са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 54 НК. И според настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца – многократно осъждан и извършил настоящото престъпление в определения й изпитателен срок но нчд № 592/2011 г. на Ловешкия районен съд, на целите му по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение няма да съответства на задачите на наказателната репресия. Неоснователно е твърдението в искането, че Окръжен съд Ловеч не бил изложил мотиви по размера на наказанието. Видно от изложените мотиви –л. 11, този съд се е занимал с въпроса за справедливостта на наказанието и правилно е приел с оглед на събраните доказателства в тази връзка, че не може да се направи извод за намаляване на размера, на определеното наказание. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд по реда на посоченото производство счита, че искането се явява изцяло неоснователно поради което следва да бъде оставено без уважение. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. В. Н. от с.Х., обл. Л., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 304/ 2014 г., на Ловешкия окръжен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: