Р Е Ш Е Н И Е

№ 60133

София, 19.04.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздела

Милена Даскалова

при участието на секретаря Емилия Петрова , като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3804 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 1655 /05.05.2020 г., постановено по гр.д. № 849 /2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е отменено решение от 08.08.2019 г. по гр.д. № 1630 /2016 г. на Благоевградски районен съд и вместо него е постановено друго, с което : 1. по предявен от Д. И. В. и С. И. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС са осъдени С. А. Ф. и Методи А. М. да премахнат за своя сметка еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....., намираща се в [населено място], [улица]; 2. по предявен от Д. И. В. и С. И. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС е осъден С. Г. М. да премахне за своя сметка еднофамилна жилищна сграда с идентификатор....., намираща се в [населено място], [улица]; 3. С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. са осъдени солидарно да заплатят на Д. И. В. сумата от 1 000 лв. - неимуществени вреди от невъзможността за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], [улица], с идентификатор ....., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв. искът е отхвърлен; 4. С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. са осъдени солидарно да заплатят на С. И. В. сумата 500 лв.- неимуществени вреди от невъзможност за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], [улица], с идентификатор ......, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв. искът е отхвърлен; 5. е отхвърлен предявеният от Д. И. В. срещу С. Г. М., С. А. Ф. и М. А. М. иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 20 000 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат на невъзможността да отдава под наем своята 1/2 ид.ч. от магазин № 3 в периода 05.10.2012г.- 01.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане; 6. е отхвърлен предявеният от Д. И. В. срещу С. Г. М., С. А. Ф. и Методи А. М. иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 2 000 лв., представляваща общо обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем своите по 1/2 ид.ч. от апартамент № ...., апартамент № .... и магазин № .... в периода 26.10.2009г.- 01.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане; 7. е отхвърлен предявеният от С. И. В. срещу С. Г. М., С. А. Ф. и М. А. М. иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 20 000 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат на невъзможността да отдава под наем своята 1/2 ид.ч. от магазин № 3 в периода 05.10.2012г.- 01.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане; 8. е отхвърлен предявеният от С. И. В. срещу С. Г. М., С. А. Ф. и М. А. М. иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 2 000 лв., представляваща общо обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем своите по 1/2 ид.ч. от апартамент № ...., апартамент № .... и магазин № .... в периода 26.10.2009г.- 01.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
Д. И. В. и С. И. В. са обжалвали решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях исковете за присъждане на обезщетения. В касационната си жалба твърдят, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание поддържат жалбата си. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С. Г. М., С. А. Ф. и М. А. М. са обжалвали решението в частта му, с която са уважени предявените против тях искове с правно основание чл. 109 ЗС, както и са осъдени да заплатят на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди. В касационните си жалби навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание поддържат жалбите си. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Страните в писмени отговори и в съдебно заседание оспорват касационните жалби на насрещните страни.
С определение № 60280 от 24.06.2021 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос : налице ли е мълчаливо съгласие от страна на учредителите на право на строеж за събаряне на собствените им законно съществуващи и с градоустройствен статут жилищни сгради, когато са учредили право на строеж за изграждане на нова сграда, която е одобрена да се изгради при намалени отстояния от съществуващите сгради или запазването на съществуващите сгради се определя от действащия ПУП и издадената въз основа на него виза за проектиране? Направено е уточнение, че въпросът се свежда до това дали от последващи действия на общинската администрация може да се прави извод за съдържанието на учреденото преди тези действия право на строеж и за поемане на задължения от учредителите, за които те не са изявили (в писмена форма) воля в договора за суперфиция (съставен във формата на нотариален акт).
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното :
Няма пречка договорът за учредяване право на строеж да включва уговорки, различни и извън обхвата на вещното право, предмет на учредяване. Тези уговорки могат да бъдат ясно дефинирани, но е възможно волята на страните да е изразена по начин, че да се създава съмнение относно съдържанието й. В последния случай действителната обща воля на страните ще трябва да бъде изведена чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД. Ако договорът не съдържа уговорки, излизащи извън предмета му, то е недопустимо по пътя на тълкуването да се извежда съдържание на задължение, което не е обективирано в договора, защото това не би съставлявало тълкуване на договора, а създаване на нови, различни задължения, излизащи извън предмета на договора. Следователно учредяването право на строеж за изграждане на нова сграда, която е одобрена да се изгради при намалени отстояния от съществуващите сгради, не включва в себе си и поемане на задължение от учредителя да събори собствените си законно съществуващи и с градоустройствен статут жилищни сгради, намиращи се в имота, както и не съставлява мълчаливо съгласие на учредителите за премахване на тези сгради. Отрицателен е и отговорът на въпроса дали от последващи действия на общинската администрация може да се прави извод за съдържанието на учреденото преди тези действия право на строеж и за поемане на задължения от учредителите, за които те не са изявили в писмена форма воля в договора за суперфиция. Съдържанието на сделката се определя от страните – чл. 9 ЗЗД, а не от действията на трети за правоотношението лица, които действия могат да рефлектират върху сделката и да станат причина за изменението или дори и за прекратяването й, но не могат да заместят или допълнят волеизявленията на страните.
По съществото на касационните жалби :
Ищците Д. И. В. и С. И. В. са поискали на основание чл. 109 ЗС ответниците С. А. Ф. и М. А. М. да бъдат осъдени да премахнат /съборят/ за своя сметка еднофамилната им жилищна сграда с идентификатор ....., а ответникът С. Г. М. да бъде осъден да премахне /събори/ за своя сметка еднофамилната си жилищна сграда с идентификатор ..... .
Поддържат, че сградите на ответниците са свързани и представляват една обща постройка, намираща се в непосредствена близост до новопостроената сграда, в която двамата ищци притежават самостоятелни обекти. Ответниците отказват да премахнат сградата си, каквато е била уговорката им към момента на учредяване правото на строеж, както и отказват да изпълнят дадените с разрешението за строеж указания за премахване на тази сграда. С това ответниците препятстват възможността новоизградената сграда да бъде въведена в експлоатация, да бъде осъществено озеленяване и реализиране на паркоместа по одобрен проект, новоизградената сграда не може да бъде свързана по предвидения начин с уличната и пътна мрежа, препятства се възможността на ищците да ползват обектите си, включително и търговски такива. Сочат, че стрехата на сградата на ответниците се допира до парапета на терасата на първия етаж на новопостроената сграда, че димът от комините на ответниците навлиза в жилищата на ищците.
Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че сградата им е законно построена и събарянето й не е било условие за построяването на новата, че в разрешението за стоеж не се предвижда събарянето на законно построена сграда, а само на такива без режим на застрояване, които вече са съборени. Поддържат, че не препятстват ищците да упражняват правото си на собственост.
Не се спори по делото, че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор ..... и на сградите, чието премахване се иска, намиращи се в описания поземлен имот, в който въз основа на учредено от ответниците през 2005г. право на строеж, ищците са придобили апартаменти, магазини и гараж, намиращи се в сграда с идентификатор .... .
Правото на строеж, въз основа на което е изградена сградата с идентификатор ....., е учредено на 04.08.2005г. с нотариален акт № ..../2005г.
Разрешението за строеж е издадено преди това – на 14.07.2005г. В него като градоустройствена основа е посочен застроителен и регулационен план /ЗРП/, одобрен със заповед № 648/06.05.92г. От заключенията на приетите съдебно- технически експертизи, се установява, че съгласно предвижданията на ЗРП от 1992 г. заварените в имота жилищни сгради, се запазват.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещите лица Г. и А. се установява, че сградите на ответниците са отразени в ЗРП, одобрен със заповед № 648/06.05.92г. като сгради с режим на застрояване / запазващи се съществуващи сгради/. След 2005г., когато е издадено разрешението за стоеж, няма одобрени изменения на действащия ЗРП от 1992г.
За изграждането на новата жилищна сграда е било необходимо изработването на квартално-застроителен и силуетен план (КЗСП). Такъв е одобрен със заповед № 460/16.11.1995г., с която обаче не е одобрено изменение на застроителния план. В заключението си вещите лица Г. и А. са посочили, че проектантът на КЗСП е предложил и изменение на ЗРП /ЗП/, с което се променя статутът на съществуващата сграда – от сграда в режим на застрояване, същата е определена за премахване и по тази причина сградата на ответниците не е показана нито в плана, нито в силуетите. КЗСП е приет и одобрен със заповед № 460/16.11.1995г., с която обаче не е одобрено изменение на застроителния план. Към 2005 г., когато е издадено разрешението за строеж, няма одобрени изменения на ПУП-ЗРП от 1992 г. Има одобрен КЗСП от 1995 г., но той не съдържа компонента „изменение на застроителния план“. В съдебно заседание вещото лице Г. отново е посочила, че не е издадена заповед за изменение на ЗП и съществуващата сграда е останала в режим на застрояване.
Видно от същото заключение на вещите лица Г. и А., инвестиционният проект за изграждане на сградата с идентификатор ..... е одобрен през 2005г. Процесните сгради с идентификатори ..... и ..... са отразени в частта му „Вертикална планировка“, като същевременно в частта „Архитектура“ – чертеж „Ситуация“ са предвидени 14 паркоместа на тяхно място. Т.е. налице е несъответствие в между тези две части в инвестиционния проект.
Установено по делото от заключенията на приетите съдебно- технически експертизи е, че сградите на ответниците са построени въз основа на строителни разрешения и книжа, санирани са и са добре поддържани. Те са на отстояние от 1.40 метра от новопостроената в имота сграда с идентификатор ....., при минимално изискуемо се такова от 4.80 метра. Покривът на двете заварени постройки почти допира терасата на първия етаж на новопостроената сграда – отстоянието е 0.15 метра. Жилищата на ищците са на 5 и 6 етажи на сградата.
Свидетелят И. В. /баща на ищците и брат на ответника С. Г. М./ сочи, че е имало уговорка с ответника М. за разрушаване на старата сграда, като впоследствие ответникът е поискал да остане в старата сграда до построяването на третия етаж от новата сграда и едва тогава да се разруши старата сграда. В противоположен смисъл са показанията на св. А. С. /дъщеря на ответницата Ф./, според която споровете относно съществуващата сграда са започнали преди около осем години, когато свидетелят В. разбрал, че няма права върху процесните сгради. Преди това не е имало поставено условие за събаряне на съществуващата сграда.
Въз основа на установените факти въззивният съд е приел от правна страна следното :
Квартално-застроителният и силуетен план съгласно чл.63 от ППЗТСУ (отм.) конкретизира предвиденото със застроителния и регулационен план. В случая такъв ЗРП няма (след този от 1992 г.), тъй като за предложението на проектанта за изменението му няма заповед. Инвестиционният проект е съобразен с КЗСП, независимо, че планът не е вписан в разрешението за строеж.
Във внесените в общината за одобрение проекти за изграждане на новата сградата, ответниците са част от възложителите. Проектите им не са съобразени със съществуващата сграда. Въз основа на обстоятелството, че ответниците са били възложители по проект, който е съобразен с КЗСП, въззивният съд е направил извод, че при отстъпване правото на строеж, ответниците са поели задължението да премахнат съществуващата сграда. Съдът е посочил, че това, че ответниците нямат специални знания, не означава, че проектът не ги задължава, след като въз основа на неговите предвиждания са учредили право на строеж. Съдът е дал вяра на свидетелските показания на бащата на ищците, посочвайки, че са в съответствие със заповедта от 1995г. и одобрените проекти и е логично и естествено ответниците да са знаели, че след построяване на новата сграда, старата трябва да се блъсне. Като възложители, предприели процедурата пред общината по одобрение на проекта за сградата, а впоследствие реализирали строежа, те са се разпоредили като собственици на земята и със съществуващата върху мястото сграда за нейното премахване и е без значение градоустройственият й статут, който е според действащия ЗРП от 1992 г. След като този план не е променян, сградите не подлежат на премахване по разпореждане на административните органи, поради това и общината не е издала заповед за премахването им.
Създалото се състояние е нетърпимо, тъй като нарушава императивни норми в интерес на обществото и на живеещите в двете сгради. След като смущава спокойното упражняване на правото на собственост на титулярите на правото на строеж, то предявеният от тях иск по чл.109 ЗС е основателен. Установеното нарушаване на отстоянията между двете сгради е достатъчно за основателността на негаторния иск, без да е необходимо доказването и на друго пречене.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, решението на въззивния съд, с което искът по чл. 109 ЗС е уважен, е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната му не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени от съда процесуални действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
По настоящето дело е установено, че старата и новата сграда се намират на отстояние, по- малко от минимално допустимото, но само въз основа на това не може да се уважи предявеният иск по чл. 109 ЗС за събаряне сградата на ответниците. Касае се за съществуваща сграда, предвид на което и тя не би могла да се явява като изградена на намалено отстояние от построената впоследствие сграда. Следователно отказът за премахването й не е неоснователно действие по смисъла на закона, препятстващо пълноценното упражняване правото на собственост на ищците върху собствените им обекти, възникнало в последващ момент.
С учредяване правото на строеж, собственикът на земята се съгласява да търпи определени ограничения, изразяващи се в предвиденото в чл. 64 от ЗС ползване от суперфициарния собственик на земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Т.е. собственикът на земята може да търпи и ограничения, по- големи от предвидените в чл. 64 ЗС, стига това да е предвидено в акта по чл. 63 ЗС. В този смисъл липсва и забрана собственикът на земята да се съгласи да премахне свои законно съществуващи постройки. Принципно неизпълнението на едно такова поето задължение само по себе си не предпоставя непременно уважаване на иск по чл. 109 ЗС, защото преценката дали това поведение съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС следва да се извършва във всеки отделен случай според конкретните факти. Т.е. необходимо е да се докаже заявена воля за събаряне на заварената в имота сграда, както и че поради съществуването й се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищците, надхвърлящи допустимите съгласно чл. 50 ЗС.
Въз основа на уговорките, съдържащи се в договора за учредяване право на строеж и предвид дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че при учредяването правото на строеж ответниците не са изявили воля за събаряне на съществуващата сграда. В договора липсва изрично изявление в този смисъл, както и от съдържанието му не може по пътя на тълкуването да се изведе наличие на дадено съгласие от ответниците да премахнат сградата.
Изводът на въззивния съд, че от факта, че ответниците са адресати на заповедта за одобряване на КЗСП от 1995г. и са възложители на проекта за изграждане на сградата, който проект е съобразен с КЗСП, следва, че при отстъпване правото на строеж, те са поели задължението да премахнат сградата- близнак, е направен в противоречие със събраните доказателства. Съдът не е съобразил, че разрешението за строеж предвижда премахване само на сградите без режим на застрояване, а градоустройствената основа за издаването му е ЗП от 1992г., според който процесните сгради се запазват. Несъмнено установено е, че застроителният план от 1992г. не е променен, а само е имало предложение за изменението му с КЗСП, което не е одобрено. Съобразяването с КЗСП от страна на проектанта на сградата, вкл. и с неодобрената му част за изменение на застроителния план, е довело до несъответствия в проекта, но от него не е възникнало задължение за ответниците да премахнат сградата. Такова задължение за ответниците не произтича и от обстоятелството, че са поискали одобряването на изготвения проект. Преценката дали последният е съобразен с действащите строителни правила и норми е предоставена на административния орган, като одобряването на проект за изграждането на сграда при намалени отстояния от съществуваща такава не е равнозначно на заявено съгласие на вносителите да предприемат действия по премахване на заварени сгради.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, следва, че показанията на свидетелите не трябва да бъдат обсъждани за установяване на поето от ответниците задължение за разрушаване на сградата при сключване на договора за учредяване право на строеж.
В исковата молба се поддържа, че ответниците отказват да изпълнят дадените с разрешението за строеж указания за премахване на съществуващата сграда. Както нееднократно се посочи, в разрешението за строеж се предвижда премахване на сградите без режим на застрояване, а градоустройствената основа за издаването му е ЗП от 1992г., според който, процесните сгради се запазват. Следователно с разрешението за строеж не се предвижда разрушаване на сградата- близнак.
Въз основа на изложеното, следва, че по делото не се установява неоснователно действие на ответниците, като условие за уважаване на предявения негаторен иск. Сочените от ищците конкретни пречки за упражняване правото им на собственост, не обосновават извод за основателност на иска, защото пречки за упражняване правото на собственост може да има само в резултат на неоснователно действие на ответниците, каквото не е отказът сградата да бъде разрушена.
Във връзка с изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че решението е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл. 281, т.3 ГПК и спорът да се реши по същество от ВКС като искът се отхвърли. Предвид неоснователността на иска по чл. 109 ЗС, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на обезщетения, защото отказът на ответниците да съборят сградите си не е противоправно поведение, а при липса на такова поведение не може да се ангажира отговорността им за вреди. Това налага отмяна на решението в частта му, с която са уважени исковете за присъждане на обезщетения и постановяване на друго за отхвърлянето им. Решението в частта му, с която исковете за обезщетения са отхвърлени, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да се присъдят направените пред всички инстанции разноски по делото, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, както следва : в полза на С. Г. М. - 2 700 лв., а в полза на С. А. Ф. и Методи А. М. - 3 731,63 лв., като решението на въззивния съд в частта му за разноските следва да се отмени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1655 /05.05.2020 г., постановено по гр.д. № 849/2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение от 08.08.2019 г. по гр.д. № 1630 /2016 г. на Благоевградски районен съд и вместо него е постановено друго, с което : 1. по предявен от Д. И. В. и С. И. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС са осъдени С. А. Ф. и М. А. М. да премахнат за своя сметка еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ......, намираща се в [населено място], на [улица]; 2.по предявен от Д. И. В. и С. И. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС е осъден С. Г. М. да премахне за своя сметка еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....., намираща се в [населено място], на [улица]; 3. С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. са осъдени солидарно да заплатят на Д. И. В. сумата от 1 000 лв. - неимуществени вреди от невъзможността за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ....., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане; 4. С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. са осъдени солидарно да заплатят на С. И. В. сумата 500 лв.- неимуществени вреди от невъзможност за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ......, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане и вместо него постановява :
Отхвърля предявения от Д. И. В. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], № 10 и С. И. В. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], № 10 иск с правно основание чл. 109 ЗС против С. А. Ф. с ЕГН [ЕГН] и М. А. М. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], № 10 за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....., намираща се в [населено място], на [улица], като неоснователен.
Отхвърля предявения от Д. И. В. и С. И. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС против С. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да премахне за своя сметка еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....., намираща се в [населено място], на [улица], като неоснователен.
Отхвърля предявения от Д. И. В. против С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 1 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ....., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Отхвърля предявения от С. И. В. против С. А. Ф., М. А. М. и С. Г. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от невъзможност за въвеждане в експлоатация на обекти, собственост на ищеца в жилищна сграда в [населено място], на [улица], с идентификатор ....., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 1655 /05.05.2020 г., постановено по гр.д. № 849/2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд и в частта му за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения.
Осъжда Д. И. В. и С. И. В. да заплатят на С. Г. М. сумата от 2 700 лв., представляващи направени по делото разноски пред всички инстанции.
Осъжда Д. И. В. и С. И. В. да заплатят на С. А. Ф., М. А. М. сумата от 3 731,63 лв., представляващи направени по делото разноски пред всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.