Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                      №    25                 гр. София, 10 февруари 2010 година                 В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                             Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП - Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  наказателно дело № 727/2009 г.   Делото е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимите Д. Н. Б. И Й. Р. А. - адвокат Л от ВТАК, упълномощен от подсъдимите , срещу нова присъда № 200/29.10.2009 г., постановена по ВНОХД № 360/2009 г. , на основание чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК, с която подсъдимите Д. Н. Б. И Й. Р. А. са признати за виновни, че в периода 17.03.2008 год. - 02.04.2008 год. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, противозаконно са унищожили следните чужди движими вещи: четири гуми марка „Континентал", на обща стойност 168 лв., на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. №ВТ9321АК, собственост на Л. П. М.; една гума марка „Тигър", на стойност 54 лева, на лек автомобил „Ланчия Капа", с рег. № В* собственост на С. Н. Д. ; една гума марка „Кумхо", на стойност 91 лева, на лек автомобил "Пежо Боксер", с рег. № В* една гума марка „Тигър" на стойност 36 лева на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. №ВТ9024АР, двете собственост на Н. Й. Т. ; четири гуми марка „Купър-Зеон", на обща стойност 308 лева на лек автомобил „Опел Астра", рег. № В* собственост на Г. К. Г. ; една гума марка „Семперит", на стойност 43 лева, на лек автомобил „Фиат Пунто", с рег. № В* една гума „Семеперит" на стойност 47 лева на лек автомобил „Фиат Пунто", с рег. № В* собственост на В. И. П.;две гуми марка „Йокохама", на обща стойност 106 лева на лек автомобил „Опел Астра", с рег. № В*,собственост на Х. Д. А. ; две гуми марка „Матадор", на обща стойност 60 лева на лек автомобил „Вартбург" с рег. № В*,собственост на Р. И. П. ; четири гуми марка „Гудиър" на обща стойност 140 лева, на лек автомобил „Митсубиши Галант" с per. № Е*,собственост на В. Р. М.; две гуми марка „Фаерстоун", на обща стойност 170 лева,на л. а. „Форд Транзит", с per. № В* собственост на И. В. А. ; една гума марка „Кумхо", на стойност 49 лева и една гума марка „Гуудрич", на стойност 62 лева на лек автомобил „Сеат Кордоба", с per. № В* собственост на Р. Б. Б. , всички на обща стойност 1334 лева, поради което и на основание чл. 216 ал. 1, вр.чл. 26, чл. 20 ал.2, вр. чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, вр.чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК са осъдени, всеки от тях, на ПРОБАЦИЯ , изразяваща се в „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" в гр. В., ул."Акация" № 5, ет. 2, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА - два пъти седмично, както и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ" , за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Уважени са гражданските искове като подсъдимите Й. Р. А. и Д. Н. Б. са осъдени солидарно да заплатят както следва: на Л. П. М.-сумата от 168 лева; на В. И. П. - сумата от 43 лева; на Г. В. П.-сумата 47 лева; на А. Д. П.-сумата 60 лева; на И. В. А.-сумата 170 лева и на В. Р. М.- сумата 140 лева, представляващи имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са разноските в размер на 240 лв. и ДТ за уважените гр.искове в общ размер 300 лв. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се твърди за нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1,2 и 3 от . Деянието и авторството не са доказани. Доказателствата са само косвени, без нито едно пряко. Не са събрани показания на свидетели-очевидци, а разпитаните свидетели дават противоречиви показания за вида, марката, размера на гумите предмет на деянието . Не е установен начинът на извършване деянието, дали чрез “спукване”,“пробиване” или “срязване” на гумите, както и средството- дали е въздействано с шило или със скалпели. От втория от подсъдимите са иззети десет на брой, но към делото са приложени двадесет и девет на брой скалпели. Не са иззети макро и микро следи, и по никакъв начин не би могло да се направи извод, как са унищожени въпросните гуми. Гумите не са запазени като веществени доказателства, а са върнати на лицата, поради което не се установява начинът на извършване на деянието. Обясненията на двамата подсъдими по време на досъдебното производство, събрани пред съдия са депозирани при първоначално повдигнато обвинение само за два от случаите. След повдигане на ново обвинение на 22.07.2008 г. за вече над десет случая, подсъдимите не са давали обяснения. Допуснато е изменение на обстоятелствената част на обвинението за нови деяния, по които подсъдимите не са давали обяснения, поради което първоначално дадените обяснения на подсъдимите не биха могли да бъдат използвани по реда на чл. 279 ал. 1 т. 4 от НПК, съгласно забраната по чл. 287 ал. 4 от НПК. Добавянето на още осем случая, за които подсъдимите да отговарят, е абсурдно да не е изменение, и то съществено на обвинението. Налице и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е за неизвършено престъпление . С касационната жалба на основание чл. 354 ал. 1 т. 2 НПК, предл. последно, вр. чл. 348 ал. 1 т. 1,2 и 3 от НПК, се иска отмяна на присъдата на ВТОС и оправдаване на подсъдимите Д. Н. Б. и Й. Р. А.. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимите Д. Н. Б. и Й. Р. А., редовно призовани не се явяват. Вместо тях се явява адвокат Л, който поддържа жалбата с развитите в нея доводи. Гражданските ищци : Л. П. М., В. И. П. , Г. В. П., А. Д. П., И. В. А. и В. Р. М., не се явяват , редовно призовани. ПРОКУРОРЪТ от ВКП иска оставяне без уважение жалбата. Жалбата е идентична с тази пред въззивния съд и на доводите в нея вече е отговорено в мотивите на присъдата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и прие следното : Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА . Не са допуснати посочените в нея касационни основания. Деянието и авторството са доказани въз основа на цялостната оценка на събраните по делото фактически данни. Проверката и оценката им съответства на изискванията на чл.107 НПК. В тази насока въззивният съд е отстранил допуснатите от първостепенният съд ,в хода на съдебното следствие, съществени процесуални нарушения. Обстоятелството че деянието не е установено от свидетели – очевидци, което поначало не е чест способ за установяване на всички фактически данни, относими към предмета на доказване, по което и да било наказателно дело, не е аргумент в полза на тезата на защитата, че по делото липсват доказателства за деянието и авторството от двамата подсъдими. Обратното е вярно, събрани са преки и косвени доказателства, установяващи главните факти от предмета на доказване. Оценката на показанията на свидетелите - от деянието е с фактически извод, че увредените леки автомобили са с пробити или срязани гуми, посредством остри или режещи предмети.становен е еднакъв начин на изпълнение на деянието , извършването му по едно и също време и спрямо автомобили паркирани в съседство. Доводите в жалбата, че са противоречиви показанията на свидетелите относно вида, марката и щетите относно засегнатите МПС-та, са неоснователни. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите като е изследвал всички доказателствени източници. Съдът е изяснил, че използването от свидетелите на няколко различни термина за обозначаване на установеното от всеки от тях за състоянието и начина на унищожаването на гумите на автомобилите, не се дължи на противоречиви показания , защото средствата на посегателството и броят на унищожените гуми са различни за всеки един от пострадалите. В едни от случаите е установено, че гумите са унищожени чрез пробиването им, в други , чрез разрязването им. Използването на изразите: “спукване”, “пробиване” или “срязване”, е проверено включително и с обясненията на подсъдимите, дадени пред съдия в досъдебното производство /приобщени законосъобразно по реда на чл. 279, ал.1,т.4 НПК/ и от заключението на съдебно-оценителната експертиза. Тези данни хармонират с обстоятелствата на обвинението в обвинителния акт , където се твърди, че за повреждането на гумите са използвани шило и скалпел. Разпитани пред съдия, подсъдимите Й. А. / спр. л 32-л.33 от досъд.произв./ и Д. Б. / спр. л.36-л.37 от досъд.произв./ описват поотделно общото си участие в деянието. Еднозначно очертават начина и средствата за извършването му. Въззивната инстанция е решила правилно процесуалния спор -дали да се приобщят, по реда на чл.279, ал.1,т.4 НПК обясненията на подсъдимите, дадени пред съдия. ВКС споделя правните аргументи на ВТОС, че не са нарушени правата на подсъдимите. Правилно е преценено, че адвокатската защита на подсъдимите, в случая поради характера и вида на обвинението, е предоставена изцяло на правото им на свободен избор за участие на адвокат в процеса, тъй като обвинението срещу тях изключва хипотезите на задължителна защита в случаите по чл.94, ал.1 НК. Преди провеждането на разпита им, видно от протоколите за извършеното процесуално действие, на всеки от двамата подсъдими е било разяснено от разследващият орган и от съда правото му да има з. , включително и преди провеждането на разпита пред съдия/ спр. чл.222 НПК/. Получили са разяснение, че така събраните обяснения могат да бъдат приобщени към доказателствата в съдебната фаза по реда на чл.279, ал.1,т.4 НПК. При това информирано тяхно съгласие, те са дали обяснения пред съдия без участието на защитник. Отсъствието на з. на разпита пред съдия, когато участието му не е задължително, не води до незаконосъобразност на проведените процесуални действия. Нещо повече, подс. А. преди разпита му като обвиняем, е заявил изрично , че не желае да упълномощи з. в този стадий на процеса. Ето защо, доводите за нарушаване процесуалните правила по чл.222 НПК са неоснователни. Правилно ВТОС е отстранил допуснатото от първостепенният съд съществено процесуално нарушение във връзка с незаконосъобразното ограничаване на приложението на правилото по чл.279, ал.1,т.4 НПК от първостепенният съд, което е отнесено към забраната по чл. 287 ал.4 НПК. Обвинението не е претърпяло изменение от прокурора по чл.287, ал.1 НПК в първостепенния съд, където е възможно това действие и неоснователно първостепенният съд е приложил забраната за прочитане на обясненията на подсъдимите дадени пред съдия като е приел , че то е изменено. Изменението на обвинението при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и на правната квалификация, в рамките на досъдебното производство, не са равнозначни на изменение на обвинението от прокурора в съдебната фаза, защото до внасянето на обвинителния акт в съда, в този ранен стадий на процеса, обвинението е динамичен процес и изцяло се ръководи от прокурора. Затова е допустимо до изготвянето и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора, то да бъде променяно както по фактите , така и по правото. В случая е от значение дали обвиняемите са били незабавно и изцяло информирани по повдигнатото им обвинение / по фактите и по правото/. Обвиняемите А. и Б. са дали обяснения пред съдия, след като са били привлечени първоначално по обвинението по чл.216, ал.1 НК ,вр. с чл.20 , ал.2 НК за четири деяния, от общо десет деяния по това обвинение, осъществяващи един и същ престъпен състав , за които са привлечени до края на досъдебното производство. В приложената от първостепенният съд норма - чл.279, а.1,т.4 НПК, липсва ограничение за приобщаване на обясненията на обвиняем, дадени пред съдия в досъдебното производство, по повод повдигнато му обвинение за престъпление, независимо дали то се отнася до всички установени фактически данни за същото престъпление, или обвинението е за част от тях, но за които по-късно има ново привличане и като цяло всички данни по които има привличане са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Неоткриването на шило като веществено доказателство , не отменя констатациите за използването на средство за увреждането на целостта на гумите на процесните МПС-та, факт установен с гласните доказателствени средства. Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила . Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така , че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или с веществено доказателство, ако те са валидно събрани и достоверни. Неизследваното на веществените доказателства за микроследи по тях , не е довело до доказателствени трудности по изясняване деянието и авторството му от подсъдимите , по вече изложените съображения.нищоженото имущество е предмет на проверка и оценка от приобщената в съдебното следствие оценителна експертиза/ спр. от л.77-80 от досъд.произв./. Връщането на веществените доказателства е правомощие на прокурора по чл.111,ал.2 НПК и се извършва по негова преценка, с оглед целите на разкриване на обективната истина. Връщането на веществените доказателства преди приключването на процеса, не отменя значението на веществените доказателства за процеса, които са обсъдени наред с всички останали доказателствени източници. Не е основателно и твърдението, че деянието и авторството са установени само с косвени доказателства. Преки доказателства се съдържат в приобщените обяснения на подсъдимите, в показанията на свидетелите и във веществените доказателства Законът е приложен правилно при установените факти за деянието и дейците. Изводите че от обективна и от субективна с. е налице съставът на чл.216 ал. 1, вр.чл. 26 НК, вр. с чл.20, ал.2 НПК, са правилни. Наложените наказание за съответни на разпоредбата на чл.36 НК и чл.54 НК и изцяло се споделят аргумените за невисоката степен на обществена опасност на дейците при фактите, определящи личността им - тяхното чисто съдебно минало и обществено положение, степента на увреждане на засегнатите от престъплението обществени отношения. Уважаването на гражданските искове е последица от установеността на деянието, вината на подсъдимите и размерът на вредите. При тези данни , ВКС , трето наказателно отделение , не намери посочените в жалбата касационни основания по чл.348 НПК и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 200/29.10.2009 г., постановена по ВНОХД № 360/2009 г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД . Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :