2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 953/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр.София, 11.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 953/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 387 от 26.03.2010 год., постановено по гр.дело № 177/2010 год., с което е отменено решение № 3184/30.10.2009 год., постановено от В.-ХVІІ състав по гр.дело № 6296/2007 год. в частта, с което е постановено отхвърляне иска на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Х. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], за установяване на по-голям дял – 80% от прекратената им съпружеска имуществена общност, включваща: 1./ първи етаж от къща, намираща се в [населено място], [улица], състоящ се от: дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалет, с площ 35 кв.м., ведно със складово помещение с площ 15 кв.м., построен през 2002 год. въз основа на учредено право на строеж по чл.183 от ЗУТ, върху дворно място, собственост на ответницата от преди брака, представляващо У. № ІІ-9 в кв.170 по плана на ХІ подрайон на [населено място]; 2./ масивна беседка с площ 15 кв.м., построена в гореописаното дворно място; 3./ бойлер „Е.”, модел FS-1000 N, придобит през 2000 год.; 4./ микровълнова печка „Ш.”, модел R-772, придобита през 2000 год.; 5./ холова гарнитура, състояща се от: два дивана и един фотьойл, дамаска в черен цвят, придобита през 2000 год.; 6./ климатик „О.”, модел на вътрешно тяло КFR-50G/C., с модел на външно тяло КFR-50G/C., придобит през 2000 год., с осъждане И. С. Т. да заплати на Х. Ж. Н. съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Х. Ж. Н., че И. С. Т. е собственик на 80% идеални части от следното имущество, придобито в съпружеска имуществена общност между страните, включващо: 1./ първи етаж от къща, намираща се в [населено място], [улица], състоящ се от: дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалет, с площ 35 кв.м., ведно със складово помещение с площ 15 кв.м., построен през 2002 год. въз основа на учредено право на строеж по чл.183 от ЗУТ, върху дворно място, собственост на ответницата от преди брака, представляващо У. № ІІ-9 в кв.170 по плана на ХІ подрайон на [населено място]; 2./ масивна беседка с площ 15 кв.м., построена в гореописаното дворно място; 3./ бойлер „Е.”, модел FS-1000 N, придобит през 2000 год.; 4./ микровълнова печка „Ш.”, модел R-772, придобита през 2000 год.; 5./ холова гарнитура, състояща се от: два дивана и един фотьойл, дамаска в черен цвят, придобита през 2000 год.; 6./ климатик „О.”, модел на вътрешно тяло КFR-50G/C., с модел на външно тяло КFR-50G/C., придобит през 2000 год. с осъждане Х. Ж. Н. да заплати на И. С. Т. съдебно-деловодни разноски в размер на 1 155,83/хиляда сто петдесет и пет лева + 0,83 ст./лева. Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. Ж. Н., представлявана от адвокат Д. Д. П. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита че е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, свързани с приложението на чл.18 и 28, ал.3 СК/отм./. Процесуалният представител адвокат Х. К. от С. адвокатска колегия поддържа жалбата. Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира за отхвърляне на иска по чл.28, ал.3 СК/отм./. От ответника по касация И. С. Т., представляван от адвокат К. М. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат К. М. поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесната сграда е в резултат на съвместен принос и е придобита в съпружеска имуществена общност съгласно чл.19, ал.1 СК, включително останалите движими вещи, при което е налице значително несъответствие в приноса на страните, който е преценен чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на страните: за мъжа – 87,74% от общия доход на семейството в процесния период, към 12.26% за жената и за това приносът му е значителен, а искът по чл.28, ал.3 СК/отм./ е доказан в уважения размер. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Решението на въззивния съд е неправилно и при постановяването му е нарушен материалния закон – отменително основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. С определение № 212 от 08.03.2011 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: при определяне по-голям от общо имущество по чл.28, ал.3 ГПК дали правно значение има „приносът” или „доходът” на двамата съпрузи. Установено е по делото, вкл. и от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че доходът на страните по време на брака за периода 13.08.1999 год. до 31.12.2004 год. възлиза: за мъжа 54 560,68 лева, а на жената 7 622,90 лева или в % съотношение този на ищеца е 87.74%, а на ответницата – 12.26% като през време на брака и двамата са работили. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират с оглед и на тяхната заинтересованост е установено, че процесното жилище е построено върху дворно място, ½ ид.ч., от което е лична собственост на ответницата съгласно нот.акт № 196, том V, дело № 2592/1998 год. от 14.04.1998 год. Според заявление от 21.02.2002 год. по чл.183 ЗУТ е видно, че Е. Ж. Н. е отстъпил на сестра си /ответницата по спора/ безвъзмездно право на строеж на сграда-жилище с площ от 230 кв.м. съгласно утвърден архитектурен проект, а от акт за узаконяване № 15 от 06.12.2002 год. е видно, че на същата дата е извършено същото без необходимите строителни книжа-процесното: първи етаж-първи етап, а от съдебно-техническата експертиза е установено, че молбата за узаконяване е подадена на 21.11.2002 год. като придобиването на жилищната сграда е станало към момента на завършването й в груб строеж, когато е била материализирана в минимален вид за самостоятелност – чл.63, ал.1 ЗС-сградата е възникнала като самостоятелен обект на собственост по време на брака на страните. За да намери приложение чл.28, ал.3 СК/отм./ и да се определи по-голям дял от прекратената с развода съпружеска имуществена общност е необходимо да се установи, че приносът на единия съпруг значително надхвърля приноса на другия. Липсват доказателства съпругата да е разпилявала имущество, а напротив: установено е, че е изпълнявала задълженията си по чл.18 СК/отм./. Съотношението между доходите на двамата може да има значение, само ако доходът се е реализирал като принос, който в случая при посоченото процентно съотношение е завишен тъй като не е опровергано изискването на чл.18 СК/отм./, поради което настоящата инстанция приема, че дяловете на съпрузите с оглед приноса са: 60% за ищеца към 40% за ответницата. В този смисъл и представените решения на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 1065 от 28.10.1998 год. по гр.дело № 1005/1997 год., № 53 от 13.02.2006 год. по гр.дело № 1243/2004 год.; ППВС № 5 от 31.10.1972 год. по гр.дело № 4/1972 год., на които в тази част обжалваното въззивно решение противоречи, поради което касационната жалба следва да се уважи при посочения по-голям дял. Тъй като решението по чл.28, ал.3 СК/отм./ няма сила на пресъдено нещо по въпроса кои вещи са съпружеска имуществена общност, поради което въззивното решение се явява недопустимо в частта, с която са разгледани установителните искове за собственост на отделни вещи и следва да се обезсили. По компенсация и на основания чл.81 ГПК остава присъдения размер на разноските на ищеца за трите инстанции както е определен от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 387 от 26.03.2010 год., постановено по гр.дело № 177/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Х. Ж. Н. от [населено място], че И. С. Т. от същия град е собственик над 60% (т.е. за разликата над 60% до 80%) от посоченото имущество, придобито в съпружеска имуществена общност. ПРИЗНАВА по иска с правна квалификация чл.28, ал.3 СК/отм./ по отношение на Х. Ж. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], че И. С. Т. ЕГН [ЕГН] от същия град притежава 60% от придобитото по време на брака имущество. ОБЕЗСИЛВА посоченото въззивно решение по установителните искове за собственост на отделните вещи. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ