Р Е Ш Е Н И Е № 60147 София, 14.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№1757/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. срещу решение №853 от 21.04.2020г.. постановено по в.т.д. №1845/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №211/30.01.2018г. по т.д.№1461/2017г. на СГС, VI -7 с-в), е обявено на основание чл.59, ал.5 от ЗБН за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) на изявление за прихващане вх.№10294/31.10.2014г. между вземане на Х. П. П., придобито от А. Р. М. по договор за цесия от 17.09.2014г., с който е прехвърлено вземане в размер на 82 431 евро, произтичащо от сключен между последния и „КТБ"АД (н.) договор за преференциален депозит №14052 от 13.04.2006г. и насрещното задължение на Х. П. П. по договор за банков кредит от 20.07.2010 г. в размер на 115 000 евро, до размер на по-малкото от тях, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е приложил разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018г.), с която е придадено обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, без да обсъди част от възраженията на ответника Х. П. в отговора на въззивната жалба. Оспорват се изводите на съда. че въпросната разпоредба не е противоконституционна като се излагат доводи, че §8 от ПЗР на ЗИДЗБН противоречи на принципа в Конституцията на РБ за недопускане придаването на обратно действие на материалноправна норма. Сочи се, че атакуваното прихващане не е относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) при действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й към датата на прихващането. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск по чл.59, ал.5 ЗБН с присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД (н.) Ангел Донов и Кристи М., в който ( наред с твърденията за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение), се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора по исковете по чл.59, ал.5 ЗБН и чл.59, ал.3 ЗБН. С определение №60435/19.07.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК във връзка със следния въпрос на касатора, обобщен и конкретизиран от касационния съд , а именно: „Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за прихващания, извършени преди изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн. ДВ, бр 98/2014г., в сила от 28.11.2014г.), предвид и на изменението й с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ,бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г.), обявен за противоконституционен с решение №8/27.05.2021г. по конст.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд на РБ.?“. В проведеното на 20.10.2021г. открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа, че постановеното решение №8 от 27.05.2021г. по к.д.№9/2020г. на Конституционния съд на РБ, с което §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ,бр.22/2018г.) е обявен за противоконституционен, обуславя отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Сочи, че предявеният като евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН също е неоснователен с оглед липсата на знание за настъпила неплатежоспособност на банката към датата на извършване на прихващането. Съображения в подкрепа на тези становища се излагат в писмени бележки. Представителят на „КТБ“ АД (н.) счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В представените писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на твърдението, че приложима към процесното прихващане е редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН към момента на обявяване несъстоятелността на банката, когато за нейните кредитори е възникнало потестативното право да искат обявяване на неговата недействителност. При условията на евентуалност се твърди, че дори да се приеме приложимост на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията към датата на изявлението за прихващане, то същото отново следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката. В тази връзка се излагат доводи относно необходимостта от уточняване чрез тълкуване на термина „длъжник“, употребен в разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН (в редакцията преди изменението от 28.11.2014г.) който според представителя на „КТБ“ АД (н.) визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник – който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на кредитор. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав е отменил решение №211/30.01.2018г., постановено т.д.№1461/2017г. на СГС, VI -7 с-в в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и вместо него е обявил на осн. чл.59, ал.5 от ЗБН за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) на изявление за прихващане с вх.№10294/31.10.2014г. между вземане на Х. П., придобито от А. М. по договор за цесия от 17.09.2014г., с който е прехвърлено вземане в размер на 82 431 евро, произтичащо от сключен между последния и „КТБ"АД (н.) договор за преференциален депозит №14052 от 13.04.2006г. и насрещното задължение на Х. П. по договор за банков кредит от 20.07.2010 г. в размер на 115 000 евро, до размер на по-малкото от тях. Поради уважаване на иска по чл.59, ал.5 ЗБН с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения като евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. В частта му, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на главния иск по чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 ЗБН, въззивното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила, поради което в тази му част въззивното решение не е предмет на настоящото касационно производство. Както първоинстанционният съд, така и въззивният състав са приели за безспорно по делото, че: - с решение №138/06.11.2014г. на УС на БНБ на осн. чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД; - с решение № 664/22.04.2015г. по т.д. №7549/2014г. на СГС, ТО, 4с-в, е открито производство по несъстоятелност на КТБ, като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото. Прието е, че датата на неплатежоспособността на банката е 20.06.2014г.; - на 20.10.2010г. между „КТБ“АД, в качеството на кредитор и Х. П. П., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит за предоставяне на банков кредит в размер на 115 000 евро; - на 31.10.2014г. в деловодството на банката е постъпило уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№ 10293/31.10.2014г., съгласно което А. Р. М. съобщава на „КТБ“АД (н), че с договор за цесия от 17.09.2014г. е прехвърлил свое вземане от „КТБ“АД в размер на 82 431 евро по префеверенциален безсрочен депозит №14052/13.04.2006г. на Х. П.; - на 31.10.2014г. в деловодството на банката е постъпило изявление за прихващане с вх.№10294/31.10.2014г., с което Х. П. уведомява банката за придобито вземане от А. М. и прави изявление за прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по договор за банков кредит от 20.07.2010г. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014г. За да отхвърли предявения от „КТБ“ АД (н.) против Х. П. иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН първоинстанционният съд е посочил, че правните последици на извършеното прихващане са се осъществили окончателно при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН и са породили действие, поради което липсва основание към прихващането, извършено преди изменението на ЗБН (в сила от 28.11.2014г) да се приеме, че е приложима новата му редакция, уреждаща несъществували дотогава материални предпоставки за недействителност по отношение на кредиторите, тъй като окончателните правни последици на извършеното прихващане вече са били финално проявени и фактическият му състав не предполага развитие на други факти, така че да дават възможност на същия нов закон да може да се приложи. Съдът е акцентирал, че правните норми, регламентиращи хипотезите на недействителност на едно правно действие са материалноправни и при липса на изрично постановяване от законодателя на обратното им действие, те не могат да намерят приложение към вече възникнало и осъществено правоотношение като моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл.59 ЗБН. Първоинстанционният съд е приел за неоснователен и довода на ищеца, че прихващането се явява недействително и при приложимост на предходната редакция на чл.59, ал. 5 ЗБН (преди изменението с ДВ, бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г.). Съдът е тълкувал понятието „длъжник“, употребено в чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията преди изменението и е обосновал категоричния извод, че в предишната му редакция чл.59, ал.5 ЗБН не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален надзор, е основание за недействителност, което основание се отнася само и единствено до прихващания, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност, т.е. от несъстоятелната банка. За да отмени решението на първата инстанция в частта му, с която е отхвърлен евентуалния иск по чл.59, ал.5 ЗБН и респективно – за да уважи този иск на „КТБ“ АД, въззивният състав, без да опровергава изводите на първата инстанция относно тълкуването на термина „длъжник“, употребен в чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията в сила от 28.11.2014г., е посочил, че след постановяване на обжалваното решение на СГС, са настъпили последователни изменения и допълнения в нормативната уредба на банковата несъстоятелност. Съдът е акцентирал върху §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр.22/2018г.), с който изрично е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН и е предвидено, че същата се прилага считано от 20.06.2014г. Въззивният състав изчерпателно е изложил съображения защо в случая е длъжен да приложи §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, като е подчертал, че по възражението на ответника за противоконституционност на тази разпоредба, компетентен да се произнесе е единствено Конституционният съд на РБ, каквото произнасяне липсва до приключване на устните състезания пред апелативния съд. Отделно съдът се е позовал на решение №4/11.03.2014г. по к.д.№12/2013г. на КС на РБ, в което е прието липсата на противоконституционност на §14, ал.2 и §15 от ПЗР на ЗИД на ТЗ (обн. ДВ, бр.20/2013г.), касаещи изменения на закона във връзка с исковите производства за попълване масата на несъстоятелността. На последно място според въззивния съд §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр.22/2018г.), не е приет в нарушение на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, нито в противоречие с чл.63 и чл.119 от ДФЕС. Посочвайки, че процесното прихващане е извършено на 31.10.2014г., а датата на неплатежоспособността на банката е 20.06.2014г. и с оглед придаденото с§8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, въззивният съд е приел за основателен иска по чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) на прихващането, направено с изявлението на ответника П. с вх.№ 10294/31.10.2014г. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. След допускането на касационно обжалване на въззивното решение с определението от 19.07.2021г. е формирана непротиворечива практика на ВКС (обективирана в решение №60114/09.12.2021г. по т.д.№1512/2020г. на І т.о и в в решение №60156/15.12.2021г. по т.д.№2317/2020г. на І т.о), която настоящият състав изцяло споделя, и според която отговорът на въпроса с оглед, на който е допуснато касация е: „Приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. (обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г.), предвид и на изменението й с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ,бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г.), обявен за противоконституционен с решение №8/27.05.2021г. по конст.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд на РБ, е първоначалната редакция на разпоредбата (ДВ бр.92/2002г.), действала до изменението“. Решаващият аргумент за така формулирания отговор, е свързан с материалноправния характер на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, която предвижда възможност, при точно определени предпоставки, да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на непратежоспособността на банката. Компенсацията (прихващането) е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 и сл.ЗЗД като способ за погасяване на задълженията, поради което предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за обявяването на неговата недействителност, се регламентират от материални норми. Материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на материалноправна норма (какъвто е случая с изменението на чл.59, ал.5 ЗБН с ДВ бр.98/2014г. в сила от 28.11.2014г.), новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. Изключение от горното правило възниква единствено, когато законодателят е придал изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма. С обявяването за противоконституционна с решение №8/27.05.2021г. по конст. д.№ 9/2020г. на Конституционния съд на РБ на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ,бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г.), е отпаднало придадането с последната обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, поради което в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014г. Що се отнася до предпоставките, обуславящи относителната недействителност на прихващанията, извършени преди 28.11.2014г. (при липсата на изрично предвидено обратно действие на изменението на закона), приложими са действащите норми в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Следва да се има предвид, че законодателят е приел §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН( обн. ДВ,бр.22/2018г.), именно с цел да бъдат преуредени с обратна сила прихващанията, давайки възможност да се водят искове за тяхната недействителност на основания, които законът преди 28.11.2014г. не е предвиждал за тяхното извършване, т.е. според самия законодателният орган до приемане на § 8 (обявен впоследствие зда противоконституционен), е била приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН до 28.11.2014г. за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени преди изменението на чл.59 ,ал.5 ЗБН. Както е прието от първата инстанция, а също така и в решаващите мотиви на решение №60156/15.12.2021г. по т.д.№2317/2020г., ВКС, І т.о., възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката – в случая след 22.04.2015г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59, ал.5 ЗБН. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл.59 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна норма. По съществото на правния спор по иска по чл.59, ал.5 ЗБН. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно в частта му, с която е уважен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н.) иск с правно основание чл. 59, ал.5 ЗБН. Атакуваното от „КТБ“ АД (н.) прихващане, обективирано в изявление вх.№10294/31.10.2014г. за прихващане между вземане на ответника Х. П., придобито от А. М. по договор за цесия от 17.09.2014г., е достигнало до банката преди изменението на чл.59, ал.5 ЗБН (в сила от 28.11.2014г.), и не попада в кръга на прихващанията, които могат да бъдат обявени за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността в редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН (обн. ДВ бр.92/2002г. в сила от 29.12.2002г.), действаща към момента на извършване на прихващането. Неоснователно е твърдението на пълномощника на „КТБ" АД (н.), че дори да се приеме в случая приложимост на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията към датата на изявлението за прихващане, то същото отново следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй като използвания в разпоредбата термин „длъжник“ визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на цесията е придобил едновременно и качеството на кредитор. Настоящият състав изцяло възприема виждането в първоинстанционното решение на СГС, че в предишната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН основанието за недействителност се отнася само до прихващания, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност, т.е. от несъстоятелната банка. Както е посочено в мотивите на решение №60156/15.12.2021г. по т.д.№2317/2020г. на ВКС, І т.о. в първоначалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН с термините „кредиторите“ и „длъжника“ са очертани двете страни на правоотношението и е немислимо да се приеме, че в една и съща правна норма за използвани различни изрази по отношение на един и същ субект. От една страна лицето, което има насрещно задължение и насрещно вземане към банката, не може да бъде да бъде дефинирано в правната норма едновременно и като „длъжник“ и като „кредитор“ - това лице, съгласно същата разпоредба, е и „кредитор, който би получил част от разпределението на осребреното имущество“ - т.е. притежавал е вземане, погасено с изявление за прихващане, отправено до банката. В нито една разпоредба на ЗБН не се използва за означение на този носител на насрещно задължение изразът „длъжник“, а напротив длъжникът на банката (който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременното качество „кредитор“), в разпоредбите на чл.59 ЗБН последователно и без изключение е обозначен като „кредитор“, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗБН в същата първоначална редакция. От друга страна в ЗБН длъжник в несъстоятелност е винаги банката, с оглед на което следва дасе приеме, че относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единственото прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. На последно място изводът, че под термина „длъжник“ в редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН преди 28.11.2018г. не следва да се разбира лицето, което извършва прихващането на свое задължение с придобито вземане към банката, е именно изменението на чл.59, ал.5 ЗБН, обнародвано в ДВ бр. 98/2014г.28.11.2014г., с което като основание за относителна недействителност за пръв път е включено и прихващане от „кредитор“. Разликата между съдържанието на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията преди 28.11.2014г. и тази в редакцията след 28.11.2014г. с оглед предметния обхват на прихващанията, които биха могли да бъдат обявени за относително недействителни, е ясно очертана и в мотивите на решение №8/27.05.2021г. по конст. д.№ 9/2020г. на Конституционния съд на РБ, където е посочено, че чрез преуредените с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН от лица, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката. По изложените съображения предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н.) иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е неоснователен. С оглед отхвърлянето на този иск (при необжалването на въззивното решение относно отхвърления иск по чл.3, ал.3 ЗБН, искът по чл.59 ал.5 ЗБН в случая се явява главен спрямо иска по чл.59, ал.3 ЗБН), се възстановява висящността на евентуалния иск по чл.59, ал.3 ЗБН. Тъй като по него отсъства произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка (въззивният съд е обезсилил отхвърлителното решение на СГС по иска по чл.59, ал.3 ЗБН), делото следва да се върне за разглеждането му от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на спора, въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294, ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №853 от 21.04.2020г.. постановено по в.т.д. №1845/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в обжалваната му част, с която (след частична отмяна на решение №211/30.01.2018г. по т.д.№1461/2017г. на СГС, VI -7 с-в), е уважен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н.) иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и в частта му, с която е обезсилено решението на СГС за отхвърляне на предявения като евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД (н.) против Х. П. П. за обявяване на основание чл.59, ал.5 ЗБН за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) на изявление за прихващане с вх. №10294/31.10.2014г., отправено от Х. П. П., с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010г. с придобитото от А. Р. М. вземане по договор за цесия от 17.09.2014г. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално съединения иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: