Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

гр.София, 21.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3701 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Х. и М. Х. Х. против решение №260351 от 9.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1084 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажба, отразена в нотариален акт № ........, том .........., дело № ............. по описа на АВ-Пловдив за 2017 г. и е постановено друго, с което този договор е обявен за недействителен спрямо А. И. Т. –А. поради липса на съгласие за продажба на семейното жилище. Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната от тях част е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл.26 от Семейния кодекс.
А. И. Т.-А. и К. К. А. оспорват касационната жалба и молят решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажба, отразена в нотариален акт № .........., том .........., дело № ................ по описа на АВ-Пловдив за 2017 г. и е постановено друго, с което този договор е обявен за недействителен спрямо А. И. Т. –А. поради липса на съгласие за продажба на семейното жилище е допустима: подадена е от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 24 232,80 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 205 от 18.3.2022 г. по настоящото дело по два въпроса. Първият от тях е дали съдебната делба води до прекратяване на съсобствеността и до обособяването на реални самостоятелни обекти. Вторият въпрос е към кой момент следва да се преценява кои са приложимите норми относно обособяването на реалните самостоятелни обекти в сграда и изискванията, на които те следва да отговарят-към момента на извършването на делбата или към датите на последващите сделки с обособените имоти. Въпросите са зададени в контекста на извършена през 1965 г. делба на жилищната сграда, при която от едно жилище на етаж са обособени две самостоятелни жилища. Основанието за допускане на касационното обжалване е противоречие по тези въпроси между решението на Пловдивския окръжен съд и ТР № 96 от 16.XI.1971 г. на ОСГК. Според това тълкувателно решение при делба на заварени към 17.V.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Отговорите на тези въпроси следва да бъдат дадени както от практическа, така и от правна гледна точка. При разделянето на една сграда, за да се образуват самостоятелни правни обекти, трябва да се следват действащите правни и технически норми. Заварените сгради, строени в миналото могат да имат живот още десетки години и повече и трябва да бъдат използвани, а прилагането на нововъведени правила и норми към тях би лишило правните субекти от вече придобито право на собственост и противоречи на принципа за действие на гражданския закон занапред. В този смисъл са дадените разрешения както в теорията, така и в съдебната практика/К. Ц. „Съдебна делба“, изд.1985 г. на „Наука и изкуство“, стр.231-232 и цитираната там практика на Върховния съд, обобщена в ТР № 96 от 16.XI.1971 г. на ОСГК/. Според тълкувателното решение при делба на заварени към 17.V.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Следователно отговорите на поставените въпроси са, че за делбата на недвижими имоти, извършена през 1965 г. се прилагат действащите към момента на делбата технически норми, а не нормите, които са въведени с последващите благоустройствени закони. Дори действащите към този момент норми на § 38 и 39 от Строителните правила и норми могат да не се прилагат, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. Т.-А. срещу К. А., М. Х. и Е. Х., в която ищцата е посочила, че е в брак с К. А. от 22.03.1992 г. Съпрузите са в процес на развод, а семейното им жилище се намира в [населено място], [улица], ет.2. Етажът функционално представлява едно жилище, но е описан с два отделни идентификатора в кадастралната карта като два самостоятелни обекта. Едната част представлява лична собственост на К. А., придобита по дарение от неговите родители, извършено през 1999 г., а другата част е закупена от съпрузите през 2007 г. по време на брака. На 4.7.2017 г. съпругът и е продал на М. Х. самостоятелния обект, който е бил негова лична собственост. Тъй като няма одобрен архитектурен проект за функционално разделяне на жилището и продадената част не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, ищцата е заявила, че продадената част не представлява отделен обект и затова е поискала продажбата да бъде обявена за нищожна поради невъзможен предмет. Ако този иск бъде отхвърлен, тя е поискала продажбата да бъде обявена за относително недействителна спрямо нея, тъй като представлява разпореждане със семейно жилище, за което не е дала съгласие по смисъла на чл.26 от Семейния кодекс.
Ответниците са оспорили предявените искове, посочвайки, че посредством съдебна спогодба от 15.12.1965 г. е извършена делба и вторият етаж е разделен на два самостоятелни обекта, затова продажбата не е нищожна поради липса на предмет. За разпореждането не е било необходимо съгласието на ищцата, тъй като съпрузите притежават другото жилище в съпружеска имуществена общност, а ищцата е индивидуален собственик на апартамент, находящ се на първия етаж в същата сграда.
Пловдивският районен съд е отхвърлил исковете за нищожност на покупко-продажбата поради невъзможен предмет и за прогласяване на относителната и недействителност по отношение на ищцата заради липса на съгласие с разпореждането със семейното жилище. Проследявайки статута на обектите от момента на тяхното построяване, е приел, че обособяването на четири отделни обекта е съществувало през 1948 г., още преди разделянето им посредством съдебната спогодба от 1965 г. В този случай съгласно ТР № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на Върховния съд се касае за заварени към 17.05.1963 г. жилища, които при съдебното поделяне могат и да не отговарят напълно на Строителните правила и норми. Позовал се е и на разрешението, дадено в ТР №3 от 28.06.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2014 г. на ОСГК, според което договорът не е нищожен поради невъзможен предмет, ако реално определената част все още не е обособена като самостоятелен обект, но такава възможност съществува. Констатирал е, че ищцата притежава друго жилище, нейна лична собственост, поради което съгласието и с разпореждането със семейното жилище не е било необходимо.
След постановяване на първоинстанционното решение на 27.11.2019 г. ответникът К. А. А. е починал на 6.01.2020 г. и е заместен от своя син и наследник К. К. А. чрез особения представител адвокат Д./чл.29, ал.4 ГПК/
Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на покупко-продажбата поради невъзможен предмет, но с по-различни мотиви. Въззивният съд е приел, че преустройство, обособяващо отделни жилища, не е извършено. Посредством делбата и последващите сделки обаче са прехвърлени идеални части, които са придобити по давност. Затова чрез тази покупко-продажба от 2017 г. К. А. А. се е разпоредил със своето участие в съсобствеността в полза на ответника М. Х., поради което сделката не е с невъзможен предмет. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът за прогласяване недействителността на покупко-продажбата поради липса на съгласие е бил отхвърлен и е уважил този иск. Счел е, че целият трети етаж представлява семейно жилище, с което К. А. се е разпоредил без съгласието на ищцата. Според съда това съгласие е необходимо, тъй като ищцата няма друго жилище лична собственост, а притежава само идеална част от това жилище, което се ползва от другия съсобственик. Другото жилище на ищцата е придобит с нотариален акт № ........, том .........., рег. № .........., дело № ............. от ............. г. по дарение недвижим имот, представляващ една стая, кухня и килер на първия/надпартерен/ етаж, находящ се в [населено място], [улица], тоест-под семейното жилище. Къщата на адреса представлява триетажна жилищна сграда, построена по одобрен през 1927 г. архитектурен проект. Вторият и третият етаж са били проектирани като жилищни с по едно жилище на етаж. На 15.12.1965 г. по гр. д. № 820 по описа за 1965 г. на VI Районен пловдивски съд е извършена доброволна делба, като са образувани четири дяла посредством разделянето на жилището на всеки етаж на две отделни жилищни помещения. В приетото по делото заключение вещото лице е констатирало, че няма последваща документация във връзка с разделянето на двете жилища и обособяването на четири дяла, поради което действието на тази делба е въпрос от правен характер. Отговорило е, че жилището на третия етаж като цяло отговаря на изискванията за самостоятелен обект съгласно действащото законодателство. Въз основа на тази експертиза въззивният съд е достигнал до извода, че при спогодбата от 1965 г. всеки от съделителите е получил дял от неподеляемо жилище и затова нито продадената част, нито частта, която ищцата е получила по дарение, са самостоятелни имоти. Ето защо е приел, че е продадена идеална част от семейното жилище, а жилището, което притежава ищцата, не е лична собственост. Този извод на въззивния съд противоречи на дадените отговори на въпросите. Преценката дали дяловете на съделителите са отговаряли на изискванията за самостоятелно жилище е следвало да бъде извършена въз основа на действалите към този момент технически норми, като се съобрази и ТР № 96 от 16.XI.1971 г. на ОСГК, понеже има данни, че реалното обособяване е извършено преди това. Ето защо решението на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е прогласен за недействителен по отношение на А. И. договорът за покупко-продажба на основание чл.26 от СК трябва да бъде отменено. Този иск е неоснователен, без значение дали ще се приеме, че посредством делбата от 1965 г. са образувани самостоятелни жилища. Разпоредбата на чл.26 от СК предвижда, че е необходимо съгласие с разпореждането със семейно жилище, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Смисълът на нормата е, че няма нужда от съгласие, ако жилищните нужди на семейството са задоволени посредством собственост върху други жилища, които не са предмет на разпореждането. Това означава, че не е необходимо другото жилище, което остава да е обща собственост на двамата съпрузи или е индивидуална собственост на някои от тях, да е изключителна собственост, както е приел въззивният съд. Достатъчна е и съсобственост върху жилище, която е годна да задоволи нуждите на семейството. В случая, ако се възприеме тезата, че делбата от 1965 г. не е породила действие, посредством атакуваната сделка е прехвърлена само идеална част от семейното жилище на третия етаж. Другата една втора идеална част е останала обща собственост на съпрузите. Същевременно по силата на дарението от 2002 г. ищцата притежава приблизително една втора идеална част от втория етаж. Тези идеални части от втория и третия жилищен етаж са напълно достатъчни за задоволяване на жилищните нужди на семейството, поради което не е било необходимо съгласието на ищцата за сключване на покупко-продажбата от 2017 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския апелативен съд трябва да бъде отменено в обжалваната от Е. В. Х. и М. Х. Х. част. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което искът за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажба, отразена в нотариален акт № ........, том ............, дело № .............. по описа на АВ-Пловдив за 2017 г. спрямо А. И. Т. –А. поради липса на съгласие за продажба на семейното жилище трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора А. И. Т.-А. дължи на Е. В. Х. 2141,16 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260351 от 9.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1084 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, в частта, с която е отменено решение № 4540 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 1193 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на иска за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажба, отразена в нотариален акт № ..........., том .............., дело № .............. по описа на АВ-Пловдив за 2017 г. и е постановено друго, с което този договор е обявен за недействителен спрямо А. И. Т.–А. поради липса на съгласие за продажба на семейното жилище, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Т.-А. против К. К. А., М. Х. Х. и Е. В. Х. иск за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажбата, отразена в нотариален акт № .........., том ............, дело № ................ по описа на АВ-Пловдив за 2017 г.
ОСЪЖДА А. И. Т.-А.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на Е. В. Х.-[ЕГН], сумата 2141,16/две хиляди сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: