5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 121 София, 16.02. 2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 193 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена „Престиж-3”ООД, [населено място] /н/ чрез управителя Я. Т. срещу определение № 326 от 20.09.2022г. по в.ч.т.д.№ 583/2022г. на Апелативен съд Пловдив, с което е обезсилено определение № 260487 от 02.06.2022г. по т.д.№ 127/2020г. на ОС Пловдив, вместо което е прекратено производството по молба вх.№ 261570/10.02.2022г., подадена от „Престиж -3”ООД/н/ за възстановяване на срока за обжалване на постановление за възлагане № 260011/06.12.2021г. по т.д.№ 138/2020г. на ОС Пловдив, издадено по реда на чл. чл.717з, ал.1 ТЗ в производството по осребряване на имуществото на длъжника „Престиж-3”ООД/н/. В частната касационна жалба се иска отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.65 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „За значението на редовното призоваване и искането за възстановяване на срока - по какъв начин следва съдът да се произнесе с оглед последователността?” като се сочи, че въззивното определение е неправилно с оглед даденото разрешение на този въпрос. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С частна жалба вх.№ 261571 от 10.02.2022г. (намираща се прикрепена корицата на т.д.№ 137/2020г. на ОС Пловдив) „Престиж 33”ООД чрез управителя Я. Я. е обжалвало постановление за възлагане № 260011/06.12.2021г. по т.д.№ 138/2020г. на ОС Пловдив с обстоятелствени твърдения за нарушение на императивните разпоредби на чл.717а-чл.717з ТЗ, включително и относно начина на оценката на имота. Едновременно с частната жалба, е подадена и молба вх.№ 261570/10.02.2022г. (прикрепена към корицата на в.ч.т.д.№ 583/2022г. на АС Пловдив), в която са изложени твърдения, че дружеството не е редовно уведомено за постановлението за възлагане (по съображения, че длъжностното лице не е изпълнило задълженията си за редовно връчване, тъй като на посочения в търговския регистър адрес на управление, постоянно се намират лица, упълномощени да получават съдебни книжа; че е посочен и коректен телефонен номер, на който управителят е могъл да бъде уведомен; че не е изпълнена и процедурата по чл.47 ГПК). По съображения за ненадлежно уведомяване за постановлението по чл.717з ТЗ, е поискано възстановяване на срока за обжалването му. Първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по молбата за възстановяване на срока, оставяйки я без уважение с определението от 02.06.2022г. Частната въззивна жалба по чл.717з, ал.3 ТЗ не е администрирана. Сезиран с частна въззивна жалба срещу произнасянето по молбата за възстановяване на пропуснат срок, съставът на Пловдивския АС е приел, че първоинстанционното определение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, а молбата за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу постановлението за възлагане, следва да бъде оставена без разглеждане (с диспозитива на определението производството по нея е прекратено). Изложени са аргументите, че съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 3 ГПК, правото да се иска възстановяване на срок за извършване на определено процесуално действие, включително и за подаване на частна жалба, възниква от съобщението за пропускането му, от когато започва да тече едноседмичният срок за подаване на молбата по чл. 65 ГПК. До този момент, без да има съдебен акт, с който съответният процесуален срок да е приет за пропуснат, респ. без уведомяване за пропускането му, е недопустимо искане за възстановяването му. Констатирано е, че частната жалба вх. № 261571 от 10.02.2022г., подадена срещу постановление за възлагане № 260011 от 06.12.2021г. не е администрирана, липсва произнасяне на съда за това дали е подадена в законовия срок. Изложено е, че за да е допустима молбата за възстановяване на срока за подаване на частната жалба, е необходимо да е разпоредено нейното връщане като просрочена и това разпореждане да е съобщено на частния жалбоподател, от който момент започва да тече преклузивният срок за подаване на молба по чл. 65 от ГПК. Обосновано е, с позоваване на определението по ч.гр. дело № 4908/2014 година на ІІІ г.о ва ВКС, че без разпореждане на съда, че частната жалба срещу постановлението за възлагане е просрочена и не следва да бъде разглеждана, липсва предмет на молбата за възстановяване на срока за подаване на частната жалба. Въззивният състав изрично е констатирал, че както в молбата по чл. 65 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на частната жалба, така и в самата частна жалба, се поддържа, че срокът за подаването й не е започнал да тече за длъжника, поради нередовно уведомяване за постановлението за възлагане по чл. 717з от ТЗ. С оглед на твърденията за нередовност на уведомяването, е счетено, че не тече съответният процесуален срок - в случая, този за подаване на частната жалба по чл. 717 з, ал. 3 от ТЗ, поради което не може да се иска неговото възстановяване на това основание. Искането за допускане на факултативния касационен контрол следва да бъде уважено с оглед изводите във въззивното определение за прекратяване на производството по молбата за възстановяване на срока. По въпроса за последователността и дължимите от съда процесуални действия при подадени жалба/респ. частна жалба и заедно с нея молба за възстановяване на пропуснат срок за обжалване, е формирана съдебна практика, обективирана в определението по ч.т.д.№ 3286/2015г. на ІІ т.о. на ВКСкоято настоящият състав изцяло споделя. Обжалването следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК, а не на въведената от касатора допълнителна предпоставка. С определение № 129 от 26.02.2015г. по ч.т.д.№ 3286/2015г. на ІІ т.о. на ВКС (постановено при идентични фактически обстоятелства и при допуснато частно касационно обжалване на основание чл.280,ал.2,предл.второ ГПК) е прието, че абсолютна процесуална предпоставка за инициирането на производство по чл.64 сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснат срок може да бъде възстановен; ако не са осъществени законовите изисквания за поставянето на началото на срока, последният не тече и няма основания да бъде възстановяван. Изрично произнасяне от съда и уведомяване на страната за пропускане на срока няма да е необходимо когато самата страна признава този факт или с оглед на конкретните обстоятелства по делото той е безспорен. Съдът следва да се произнесе в зависимост от преценката си дали срокът за обжалване е спазен или пропуснат. При извод, че не са спазени изискванията за редовно връчване и незапочване срока за обжалване да тече, съдът следва да администрира подадената жалба, респ.частна жалба, а молбата за възстановяване на срока за обжалване не се разглежда. При извод за редовно връчване на акта, който се обжалва и отсъствие на нарушения на процедурата по връчване, жалбата, съотв. частната жалба, следва да бъде върната като просрочена, което разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба. Разпореждането за връщане ще внесе яснота относно факта на пропускане на срока за обжалване и че са налице предпоставките за провеждане на производството по чл.64 ГПК за неговото възстановяване. Когато първоинстанционният съд не е преценил аргументите за спазване на срока, не е формирал изводи дали с оглед на тях, обжалването е в срок, или е просрочено, а е пристъпил направо към произнасяне по молбата по чл.64 ГПК и се е произнесъл по молбата за възстановяване на срока преди да е констатирал неговото пропускане и преди да е разпоредил връщане на жалбата, неговото определение е недопустимо. Изводът и аргументите на въззивната инстанция, че първоинстанционното определение, с което е разгледана (и неуважена) молбата за възстановяване на срока са в съответствие с цитираната практика на ВКС и следва да бъдат преценени като правилни. Неправилно е обаче въззивното определение, в частта, с която производството по молбата за възстановяване на срока за обжалване е прекратено. Въззивната инстанция след правилното обезсилване на първоинстанционното определение не е следвало да прекратява производството по молбата за възстановяване на пропуснат срок, а да върне делото на първоинстанционния съд с указания този съд да прецени дали е спазен срокът за подаване на частната жалба с оглед доводите (изложени в едновременно подадената молба по чл.64 ГПК за ненадлежно връчване на постановлението за възлагане) и в зависимост от направените изводи, да извърши необходимите процесуални действия за администриране или връщане на тази частна жалба. При връщането й като просрочена, на разглеждане ще подлежи молбата за възстановяване на срока за обжалване на постановлението за възлагане. Прекратяването на производството по искането за възстановяване на срока, при извод на първоинстанционния съд, че частната жалба по чл.717з, ал.3 ТЗ, подадена от длъжника, е просрочена, ще лиши страната от правото и, този съд да разгледа молбата за възстановяване на срока за обжалването му. Прекратяването на производството по молбата за възстановяване на срока без да са дадени указания на първоинстанционния съд за предприемане на необходимите процесуални действия, ще лиши длъжника от защитата, уредена в чл.717з, ал.3 ТЗ. Даденото разяснение в цитираното определение на състава на ІІ т.о. на ВКС, че молбата за възстановяване на срока не се разглежда, е при осъществена преценка за неспазване на изискванията за редовно връчване, следствие на която е задължението на съда да администрира подадената жалба. При извода си за прекратяване на производството по молбата по чл.65 ГПК, въззивната инстанция некоректно се е позовала на определението по ч.гр.д.№ 4908/2014г. на ІІІг.о. - с него съставът на ВКС е потвърдил определение, с което е оставена е без разглеждане молба за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности на касационна жалба, но в различна хипотеза - при предходно постановено разпореждане от администриращия съд за връщане на касационната жалба поради изтичане на срока за отстраняване на нередовностите й, от който момент страната се явява уведомена за пропускането на срока и от който момент тече срокът по чл.64,ал.3 ГПК, в който е следвало да бъде подадена молбата за възстановяване на срока; жалбоподателите са обжалвали в срок разпореждането за връщане на касационната жалба, разпореждането е потвърдено от касационната инстанция, но в същия срок не са подали молба за възстановяване на срока, а подадена им впоследствие молба по чл.64 ГПК несъмнено е просрочена. В това определение на касационната инстанция ясно е очертано, че от съобщението за връщане на касационната жалба са започнали да текат два еднакви по продължителност преклузивни срока - за обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба за подаване на молба за възстановяване на срока за извършване на пропуснати от страната процесуални действия, а последният е пропуснат, въз основа на което са споделени изводите, че молбата по чл.64 ГПК следва да се остави без разглеждане. В настоящата хипотеза срокът за подаване на молбата по чл.64 ГПК не е счетен за пропуснат, поради което не е имало основания производството по нея да бъде прекратено. По изложените съображения следва да бъде оставено в сила въззивното определение в частта за обезсилване на първоинстанционното определение, с което е разгледана молбата по чл.64 сл.ГПК и да бъде отменено в частта, с която производството по молбата за възстановяване на срока е прекратено. Делото следва да бъде върнато на Пловдивския ОС, който следва да прецени дали е спазен срокът за подаване на частна жалба вх. № 261571/10.02.2022г. с оглед доводите, изложени в едновременно подадената молба вх.№ 261570/10.02.2022г. за ненадлежно връчване на постановлението за възлагане и в зависимост от направените изводи, да извърши необходимите процесуални действия за администриране или връщане на тази частна жалба. Ако последната бъде върната като просрочена, на разглеждане подлежи молбата за възстановяване на срока за обжалване на постановлението за възлагане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 326 от 20.09.2022г. по в.ч.т.д.№ 583/2022г. на Апелативен съд Пловдив. Оставя в сила същото определение в частта, с която е обезсилено определение № 260487 от 02.06.2022г. по по т.д.№ 137/2020г. на ОС Пловдив. Отменя същото определение в частта за прекратяване на производството по молба вх.№ 261579/10.02.2022г., подадена от „Престиж-3”ООД за възстановяване на срока за обжалване на постановление за възлагане № 260011/06.12.2021г. по т.д.№ 138/2020г. на ОС Пловдив. Връща делото на ОС Пловдив за по-нататъшни процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: