Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                      № 224                                                                         гр.София,15.03. 2010 г.                                                                                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети март две  хиляди и десета година в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                     ЧЛЕНОВЕ:                        ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 109 за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ф. К., Л. Х. Д., Ф. Х. М. и Р. Г. Р. срещу решение № 143 от 14.02.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е обезсилено решение № 1* от 29.05.2007 г. по гр.д. № 6* от 2005 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 26.06.2008 г. и в съдебно заседание ответниците П. Н. С. и Ф. Н. Б. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.   Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 157 от 27.02.2009 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По този въпрос има задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, според която искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, ако за ищците е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи. В конкретния случай, ищците претендират право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя /нива в гр. Б., Варненска област, представляваща имот пл. № 437 по кадастралния план на Б. от 1958 г./, бивша собственост на Ф. П. А. , за възстановяването на собствеността върху която наследниците на Ф. А. са подали заявление до ПК-гр. Бяла № 47 от 20.09.1991 г. /видно от решение № Б* от 13.12.1995 г. на ПК-гр. Бяла и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.инж. Кр. К. , описаният в исковата молба земеделски имот е идентичен с имота по т.6 от заявление № 47 от 20.09.1991 г./. Действително, това заявление е подадено от бащата на ответниците Н, но в него изрично е вписано, че се иска възстановяване на правото на собственост на името на наследниците на Ф. П. А. , а не на Н. Б. Произнасянето на ПК- гр. Б. по това заявление с решение № Б* от 13.12.1995 г. на ПК-гр. Бяла за възстановяване на собствеността върху процесния имот на бащата на ответниците и заявител по преписката Н. Б. , не слага край на това административно производство, тъй като по същество ПК не се е произнесла по искането в заявлението от 20.09.1991 г., което както бе изложено по-горе е за възстановяване на правото на собственост върху описаните в това заявление имоти на наследниците на Ф. П. А. , а не на Н. Б. Следователно по отношение на ищците като наследници на Ф. А. има образувано и все още висящо административно производство по възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя, поради което те имат правен интерес да предявят иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу ответниците, които също са наследници на общия наследодател Ф, но имат претенции за възстановяване на собствеността на процесния имот само на тяхно име. Като е приел обратното /че ищците нямат правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за процесния имот/, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменно. Тъй като след отмяната на въззивното решение се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия /събиране на доказателства за основателността на иска и произнасяне на съда по съществото на спора/, на основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяната на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Поради гореизложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 143 от 14.02.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.