Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 02 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1136/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалбата на подсъдимия С. Б. Г., срещу въззивна присъда № 63 от 10.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 76 /2013 год. от Окръжен съд – гр. Ямбол. В касационната жалба се поддържат доводи, че подсъдимият е осъден по фактическо обвинение, различно от поддържаното с обвинителния акт, за недоказаност на обвинението, неправилност на осъждането по гражданския иск. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Г. не се явява, редовно призован. Процесуалният му представител поддържа жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Касационната жалба е основателна макар и не по всичко изложено в нея. Обвинението, повдигнато с обвинителния акт срещу подсъдимия, е било за това, че в интервала от време от 08. 06.2011 г. – 15.06.2011 г. от блок на земеделски стопанин (БЗС), е унищожил противозаконно чужди вещи - 250 дка кориандър на обща стойност 3 675 лева, собственост на [фирма] – [населено място] – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Както и за това, че в същия интервал от време от БЗС, чрез използване на техническо средство – косачка, направил опит да отнеме чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор – 5250 кг. кориандър на обща стойност 3 675 лева, от владението на собственика им [фирма] – [населено място], с управител Ж. Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. С молба, основана на чл. 84 от НПК, [фирма] – [населено място], чрез управителя на дружеството, е предявил граждански иск, твърдейки, че подсъдимият е унищожил кориандър, засят от дружеството в БЗС (л. 7 от първоинстанционното дело). Искът е бил приет за съвместно разглеждане от районния съд с определение, постановено в съдебното заседание от 19.11.2012 г. С първоинстанционната присъда № 5/14.01.2013 г. на Районен съд- [населено място], постановена по НОХД № 992/2012 г., подсъдимият С. Б. Г. е бил признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 216, ал.1 от НК и по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 194, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият Г. е бил осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] – [населено място] сумата от 1 239 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 3 675 лева. Съображенията за оправдаването на подсъдимия Г. са били, че осъщественото от него противозаконно унищожаване на кориандър е съставомерно по чл. 216, ал. 6 от НК, тъй като е извършено по непредпазливост. Съобразявайки разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК, съдът е приел, че не може да постанови осъждане по това обвинение, тъй като същото се преследва по тъжба на пострадалия, поради което е оправдал подсъдимия. По отношение на обвинението по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 18 от НК, съдът приел, че деянието е несъставомерно, тъй като окосеният от подсъдимия кориандър не се използва за фураж и в този си вид няма стойност. С оглед на разпоредбата на чл. 307 от НПК, първата инстанция се е произнесла по предявения граждански иск, приемайки, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и е ангажирала гражданската отговорност на подсъдимия, осъждайки го да заплати на ощетеното дружество сумата от 1239 лева (стойността на унищожения кориандър по заключението на тройната агротехническа експертиза), обезщетение за причинените имуществени вреди като в останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен. Срещу така постановената присъда е постъпил протест, оспорващ оправдаването на подсъдимия и жалба от подсъдимия Г. срещу гражданско – осъдителната й част. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснал назначаване на единична агротехническа експертиза. С атакувания съдебен акт протестът е счетен за частично основателен, а жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради което въззивният съд е отменил частично първоинстанционната присъда, както следва : - в частта за оправдаването по чл. 195, ал.1 , т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 18 от НК и вместо това признал подсъдимия Г. за виновен в това, че от БЗС, чрез използване на техническо средство е направил опит да отнеме движими вещи, без постоянен надзор, а именно 2000 бали сено на стойност 1800 лева от владението на дружеството, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 195, ал.1 , т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години; - признал е подсъдимият за невинен да е осъществил деянието по чл. 195 от НК за разликата над 1800 лева до 3675 лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал за тази част от обвинението; - в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1239 лева и вместо това го е осъдил да заплати сумата от 1800 лева, а в останалата част до пълният предявен размер от 3675 лева, искът е отхвърлен; - потвърдил е присъдата в останалата й част. Прегледът на процесуалното развитие на делото не е самоцелен, а е необходим, защото в проверявания съдебен акт не личи да са разрешени съществени въпроси от процесуално естество, пряко рефлектиращи върху процесуалните права на подсъдимия Г.. Първо, въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК – да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. Безспорно е, че законът изисква „съответно”, а не пълно покриване между обвинението и осъдителната присъда, както и че фактите определят обвинението и водят до неговото формулиране. С обвинителния акт, както се каза по- горе, е било повдигнато обвинение за опит към кражба на 5250 кг. кориандър. Въззивният съд е приел, че предметът на престъплението е не посоченото количество кориандър, а 2000 бали сено на обща стойност 1800 лева. В мотивите на новата въззивна присъда, при обосноваване на частичната основателност на протеста, изобщо не присъства аргументация относно съществения въпрос, а именно : дали фактите, които въззивният съд приема, не се различават от инкриминираните с обвинителния акт. Тоест, има ли изменение на обстоятелствената част на обвинението, и ако е налице такова изменение съществено или не е то. По този въпрос въззивният съд не е взел отношение, а същият несъмнено има отношение към правото на защита на подсъдимия. Второ, направеният преглед на процесуалното развитие на делото, налага извод и за друг недостатък на съдебния акт. Въззивният съд, макар и декларативно, е утвърдил оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 216, ал.1 от НК, очевидно съгласявайки се с първата инстанция, че деянието е осъществено при форма на вина непредпазливост, определяща правна квалификация по чл. 216, ал.6 от НК. Тази част от присъдата е постановена при условията на чл. 338 от НПК и като неподлежаща на обжалване е влязла в сила, поради което и касационната инстанция не би могла да обсъжда правилността на взетото решение. Споменаването на тази част от съдебния акт е необходимо, поради следното : Както се посочи, първата инстанция се е произнесла по предявения граждански иск, като е уважила същия за сумата от 1 239 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Срещу уважаването на гражданския иск е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. Въззивна жалба от гражданския ищец срещу отхвърлянето на иска до пълния предявен размер не е постъпила, а протестът изобщо не е засягал гражданската част от присъдата. Върховният касационен съд е имал нееднократно повод да се произнесе за пределите на въззивната проверка (чл. 316, ал.1 и ал. 2 от НПК) и възможността втората инстанция да отмени присъдата и в необжалваната част и по отношение на необжалвалите лица. В конкретния случай е достатъчно да се посочи, че след като гражданската част на присъдата не е оспорена от гражданския ищец, а само от подсъдимия, чиято жалба е приета за неоснователна, то е отпаднало основанието за по -нататъшна проверка на първоинстанциония съдебен акт в тази му част. Липсата на яснота по третирания проблем - за пределите на въззивната проверка, е намерил отражение и в диспозитивната част на присъдата. Съдът е отменил първоинстанционния съдебен акт само в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1239 лева, но не и частичното отхвърляне на иска, което не е било оспорено. Същевременно е осъдил Г. да заплати сумата от 1800 лева и е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Проблемът обаче не е само в това. С диспозитива на въззивната присъда съдът е постановил осъждане на Г. по гражданския иск за сумата от 1800 лева за причинените вреди от престъплението, очевидно имайки предвид това престъпление, за което този съд е ангажирал отговорността му – чл. 195 от НК. В мотивите на присъдата не са формирани изводи по въпроса - от кое деяние са настъпили вредните последици за гражданския ищец. Липсата на съображения в тази насока прави неясен атакувания съдебен акт относно гражданската отговорност на дееца. Известно е, че основанието на гражданския иск е деянието, а не престъплението. Въззивният съд е следвало да съобрази това и да посочи кое деяние е основанието на гражданския иск, съответно на кое основание същият е уважен – за противозаконно унищожаване на 250 дка кориандър или опита за отнемане на 5250 кг. кориандър (или както е приел въззивният съд 2000 бали сено), възможен предмет на кражба след отделянето на добива от замята и трансформиран така в „движима вещ”. А за последното деяние, останало във фазата на опита, и още може ли то (деянието) да причини вреди. ІІ. Всичко изложено до тук налага отмяна на въззивния съдебен акт, тъй като констатираните нарушения в предходния пункт засягат правото на защита на подсъдимия, очевидно са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и подлежат на отстраняване след ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото, съдът следва да очертае своите правомощия (в тази връзка, и фактът, че производството пред тази инстанция е инициирано от подсъдимия), рамките на своето произнасяне както и да даде убедителен отговор на поставените и сега с касационната жалба въпроси от процесуално и материалноправно естество. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 63 от 10.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 76 /2013 год. от Окръжен съд – гр. Ямбол в ЧАСТТА й, с която е ангажирана отговорността на подсъдимия С. Б. Г. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, както и в гражданската част на присъдата. ВРЪЩА делото в отменените части за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.