Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 21.06.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2235 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. като [фирма], представляван от адв. Н., срещу решение № 8635 от 16.12.2013г. по в.гр.д. № 7264/2013г. на СГС, Въззивно отделение, IV – А състав, с което е потвърдено решение № II – 79-151 от 28.12.2012г. по гр.д. № 16676/2008г. на СРС, 79 състав в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Б. М. като [фирма] на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 17 388 лева – стойност на доставен бетон и строителни материали съгласно фактура № 441/16.06.2007г., сумата 2 120,73 лева – лихва за забава върху главницата за периода 16.06.2007г. – 21.04.2008г., заедно със законната лихва върху главницата от 21.04.2008г. до окончателното плащане; на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 24 354 лева стойност на доставен бетон и строителни материални съгласно фактура № 458/09.07.2007г., сумата 2 788 лева – лихва за забава върху нея от 09.07.2007г. до 21.04.2008г. и законна лихва върху главницата от 21.04.2008г. до окончателното плащане, както и на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 6 912 лева – стойност на доставен бетон и строителни материали по фактура № 484/06.08.2007г., както и сумата 708,94 – обезщетение за забава върху нея от 06.08.2007г. до 21.04.2008г. и законната лихва върху нея от 21.04.2008г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че макар предмет на предявените искове да са вземания, произтичащи от извършени продажби и доставки на стоки, при въведеното от него като ответник защитно възражение за обезпечителната функция на издадения запис на заповед спрямо тези вземания и принудителното събиране на суми по записа на заповед се разширява предметния обхват на носената от страните доказателствена тежест. Твърди, че като е приел, че кредиторът по ценната книга е освободен от необходимостта да доказва основанието/каузата при възникналия спор и че доказателствената тежест за установяване връзката й с каузалното правоотношение, в обезпечение на което е издадена, се носи единствено от издателя /ответник/, въззивният съд е нарушил процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест между страните. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил представеното по делото извлечение от сметка /счетоводна справка/ на ищеца към касатора, установяваща, че между страните няма други правоотношения с произтичащи от тях парични задължения на касатора, които биха били причина за издаване на записа на заповед от 10.04.2007г., въпреки че не е оспорено от ищеца и че кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и с показанията на свидетелката Д., която е издател на записа на заповед. Твърди, че това е довело до отричане на връзката на ценната книга с процесните вземания. С молба от 17.03.2015г. касаторът е направил искане в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, да бъде взето предвид решение № 14 от 05.03.2015г., постановеното по т.д. № 1605/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., с което по предявен от касатора иск е приета за установена обезпечителната функция на записа на заповед към доставките, за които са издадени процесните по настоящото дело фактури. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Г. Б. М. като [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че с влязло в сила решение е прието за недоказано конкретното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден процесният запис на заповед, поради което възраженията на касатора, че не дължи сумата по фактура № 433 от 05.06.2007г. с оглед плащането, което е извършил по изпълнително дело № 457/2007г., не са били възприети. Твърди, че по настоящото дело касаторът се е опитал да въведе отношения между страните по запис на заповед от 10.04.2007г., по който определението на съда е влязло в сила и е налице висящо изпълнително производство. Поддържа, че задълженията по записа на заповед не са оспорени по реда, предвиден в ГПК, и остатъкът от задължението към 17.12.2008г. е в размер на 39 976,98 лева. Твърди още, че касаторът е предявил и иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че не дължи сумата по записа на заповед в размер на 100 000 лева, тъй като тя е дължима по договорите за търговска продажба, обективирана в описаните фактури - №№ 433/05.06.2007г., 441/16.06.2007г., 458/09.07.2007г. и 484/06.08.2007г., и по този начин е признал дължимостта на сумите по неплатените фактури по настоящото дело. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил доказателства в тяхната цялост. С определение № 461 от 27.07.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на вероятност за процесуална недопустимост на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Производството е образувано по предявени от Г. Б. М. като [фирма] против Д. М. Д. като [фирма] искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 17 388 лева – стойност на доставен бетон и строителни материали съгласно фактура № 441/16.06.2007г., сумата 2 120,73 лева – лихва за забава върху главницата за периода 16.06.2007г. – 21.04.2008г., сумата 24 354 лева стойност на доставен бетон и строителни материални съгласно фактура № 458/09.07.2007г., сумата 2 788 лева – лихва за забава върху нея от 09.07.2007г. до 21.04.2008г., сумата 6 912 лева– стойност на доставен бетон и строителни материали по фактура № 484/06.08.2007г., както и сумата 708,94 – обезщетение за забава върху нея от 06.08.2007г. до 21.04.2008г. и законната лихва върху нея от 21.04.2008г. до окончателното плащане. В отговора си ответникът е изложил твърдение, че за обезпечаване на вземанията на ищеца по процесните фактури е издал запис на заповед за сумата 100 000 лева, въз основа на който е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 23424/2004г. по описа на СРС, 54 състав, а впоследствие – образувано изпълнително дело № 457/07г. на ЧСИ В.. Твърди, че след направен запор по сметките му в [фирма] на 01.02.2008г. е била усвоена сумата 70 031,91 лева. Изложил е твърдение, че е приел факта на издаване на изпълнителен лист срещу него с оглед задължението му за заплащане на сумите по процесните фактури, като е оспорил единствено основателността на претенцията за разликата над дължимите по фактурите суми в размер общо на 73 818 лева до пълния размер на претенцията от 100 000 лева. Твърди, че въпреки получените вече чрез предоставения му като обезпечение запис на заповед суми по бъдещи доставки, за реализирането на които са издадени процесните фактури, в противоречие с правните и моралните норми ищецът е завел разглеждания иск. Поддържа, че сумите по фактурите са заплатени чрез плащането, извършено по изпълнителното дело, като неиздължената сума е само в размер на 3 876,09 лева. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 16.06.2007г. ищецът е доставил на ответника бетон на стойност 17 388 лева, за което е издадена фактура № 441 от същата дата, на 09.07.2007г. ищецът е доставил на ответника бетон на стойност 24 354 лева, за което е издадена фактура № 458 от същата дата, а на 06.08.2007г. е доставил бетон на стойност 6 912 лева, за което е издадена фактура № 484 от същата дата. Приел е за установено и това, че на 10.04.2007г. Н. Г. Л. – Д. в качеството й на пълномощник на ответния едноличен търговец – касатор в настоящото производство, е издала от негово име в полза на ищеца запис на заповед за сумата 100 000 лева, предявен за плащане на 20.09.2007г., и въз основа на този запис на заповед по молба на ищеца на основание чл.237, б. „е” ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист за сумата 100 000 лева, след което е образувано изпълнително дело и по него са извършени плащания в размер общо на 70 402,77 лева. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, според която по фактура № 458/09.07.2007г. якостта на бетона не отговаря на заявената, като за останалото количество по другите две фактури, предмет на делото, е приел, че якостта отговаря на заявената, доколкото няма съставени съответни протоколи за изпитване на тях. Обсъдил е заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на свидетелката Н. Д., подписала записа на заповед, както и приложените по делото съдебни решения, невлезли в сила, с предмет – признаване на недължимост на сумата 100 000 лева по записа на заповед. По основното защитно възражение на ответника, че исковата сума по трите фактури е недължима, доколкото за обезпечаване на изпълнението на задължението за плащане на сумите по трите фактури е издал запис на заповед, по който принудително е събрана сумата 70 031,91 лева, въззивният съд е приел, че с оглед предмета на производството в тежест на ответника е да докаже, че записът на заповед обезпечава плащането по фактурите, тъй като той черпи благоприятните последици от този факт. След съвкупната преценка на доказателствата е приел, че по делото не е доказано записът на заповед да обезпечава плащането на сумите по фактурите и като е приел, че извършеното по принудителното изпълнение плащане е в по-малък от дължимия размер, както и че самият ищец не е приел, че плащането по записа на заповед погасява вземането по фактури, при липса на други годни доказателства за това, е заключил, че не е доказана връзката на записа на заповед с вземанията по фактурите. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че на основание чл.327, ал.1 ТЗ ответникът дължи да плати цената на доставената му стока, както и на основание чл.86 ЗЗД лихвата върху нея за периода на забавата. Във въззивното производство са били изложени твърдения за висящо дело пред ВКС, ТК, ІІ т.о. - т.д. № 1605/2013г , образувано по спор между страните по предявен от ответника иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че не дължи на ищеца сумата 100 000 лева по издадения запис на заповед от 10.04.2007г., тъй като тя е дължима по договорите за търговска продажба, обективирана във фактури № 433/05.06.2007г., № 441/16.06.2007г., № 458/09.07.2007г. и № 484/06.08.2007г., и са били представени доказателства за предмета и етапа на развитие на производството по този спор. В хода на настоящото производство по посоченото дело е постановено решение от 05.03.2015г., в което е приета за установена връзката между записа на заповед от 10.04.2007г. за сумата 100 000 лева, издаден от касатора Д. М. Д. като [фирма], и каузалните правоотношения, породени от договорите за продажба на бетон, по четири фактури - № 433/05.06.2007г., № 441/16.06.2007г., № 458/09.07.2007г. и № 484/06.08.2007г. и е направен извод, че дължима по менителничния ефект и съответно по издадения въз основа на него по реда на чл.237, б. „е“ ГПК /отм./ изпълнителен лист от 11.02.2008г. по ч.гр.д. № 2556/2008г. на СРС, 76 състав е именно сумата по фактурите, за която не се спори между страните, а се и установява от заключението на счетоводната експертиза, че възлиза на 73 818 лева. Поради това е прието, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен до този размер, а за разликата до пълния размер на сумата, за която касаторът Д. М. Д. като [фирма] се е задължил със записа на заповед – 100 000 лева, т.е. за сумата 26 182 лева, искът е основателен и следва да бъде уважен. Съдът е приел, че извършеният в рамките на изпълнителното производство превод на ответника в размер на 66 656,62 лева, направен на основание издадения изпълнителен лист, е дължимо плащане, но предвид връзката между записа на заповед и процесните четири фактури, със същото се погасява съответно и част от задължението по тези фактури. Предвид така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. Производството по предявения от касатора в настоящото производство – ответник по предявените искове, отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 100 000 лева по записа на заповед, издаден от него на 10.04.2007г., се е явявало преюдициално по отношение на производството по настоящото дело. Този извод следва от обстоятелството, че в предмета на спора по посоченото производство, образувано по иска с правно основание чл.124 ГПК, е било включено и каузалното правоотношение – правоотношението по договори за доставка на бетон и строителни материали, за които са съставени фактури № 433/05.06.2007г., № 441/16.06.2007г., № 458/09.07.2007г. и № 484/06.08.2007г., във връзка с което е издаден записът на заповед, поради което в тази хипотеза, съгласно мотивите на постановеното решение и т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК, подлежи на изследване и каузалното правоотношение. В настоящото производство ответникът е релевирал възражение, че задълженията му по три от посочените по-горе фактури - № 441/16.06.2007г., № 458/09.07.2007г. и № 484/06.08.2007г., предмет на разглежданите искове, са погасени с оглед извършеното плащане по записа на заповед, издаден от него на 10.04.2007г. за обезпечаване на тези задължения. Поради това въпросът за връзката на записа на заповед и посоченото каузално правоотношение е от значение за изхода на настоящото дело и този въпрос е бил включен в предмета на делото, образувано по предявения от ответника в отделно производство отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. Доказателства за предмета и висящността на производството по този иск са били представени във въззивното производство, но въззивният съд не е взел предвид връзката на преюдициалност на двете производства и не е спрял производството по настоящото дело, въпреки наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. По този начин въззивният съд е постановил обжалваното решение при наличие на отрицателна процесуална предпоставка – наличието на друг висящ спор между същите страни, решението по който има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, и това е довело до недопустимост на въззивното решение. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото от въззивния съд производството не следва да се спира, тъй като преюдициалното производство е приключило с влязло в сила решение, и това решение следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението по настоящото дело. На страните не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, като по разноските следва да се произнесе въззивният съд с оглед изхода на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 8635 от 16.12.2013г. по в.гр.д. № 7264/2013г. на СГС, Въззивно отделение, IV – А състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: