Р Е Ш Е Н И Е № 841 С., 19.01.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав: Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3530 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 33 от 10.10.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 29.04.2008 година по гр. д. № 2093/2007 г. на Варненски окръжен съд. С решението на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2093/2007 година са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС, предявени от Л. Т. от [населено място] против Х. Н. П. Ж., Б. А. Л. и Е. Т. Л., тримата със съдебен адрес в [населено място]. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 40 ЗЗД, а именно кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания. В решение № 1328 от 24.11.2000 г. по гр.д. № 108/2000 г. на П. гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че дали един договор, сключен от представител е във вреда на представлявания е въпрос, който подлежи на анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, вкл. имал ли е представлявания необходимост от предмета на този договор изобщо и към конкретния период в частност; дали престацията на изпълнителя е безполезна; мотивите на представителя да постигне съгласие за договореното. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че задължението на представителя да действа в интерес на представлявания не е конкретно правило, което може да се прилага пряко, а само принцип; че когато упълномощаването съдържа права на пълномощника да продаде имущество на цена и при условия, каквито намери за добре, то пълномощното съдържа съгласие на упълномощителя за накърняване на имуществото му, поради което той не може да бъде увреден по смисъла на чл. 40 ЗЗД, а обстоятелствата доколко сключения договор е в интерес на представлявания не подлежат на съдебна преценка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в института на доброволното представителство. Нарушението на този принцип влече различни правни последици, които са в зависимост от конкретните обстоятелства, обусловили неспазването му. Когато извършените от представителя действия са рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съдоговорител. В този случай упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато представител или пълномощник съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по чл. 217, ал.2 НК. Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя е недобросъвестно – когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания , в който случай договорът не произвежда действие за представлявания. Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът уполномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице – обяснимо е представлявания да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл.135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК) вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал.1, т.2 ГПК), или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. За да постанови обжалваното въззивно решение, Варненски окръжен съд е приел за установено, че с пълномощно от 04.04.1996 година ищецът Л. Т. (в хода на процеса заместен при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от законния му правоприемник Х. Т.) е упълномощил ответника Х. Н. П. Ж. – негов племенник, да продаде при цена и условия, каквито намери за добре собствения му магазин в [населено място], [улица] площ от 101 кв.м., ведно 34,60 кв.м. от дворното място, цялото от 230 кв.м., съставляващо имот пл. № 8 по плана на 10 подрайон на [населено място]. С договор от 21.10.1998 г., сключен с нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус, Х. Н. П. Ж., действайки в качеството си на пълномощник на Л. Т. е продал 3/5 ид. части от имота в [населено място] на ответницата Б. А. Л. (майка на съпругата на пълномощника) срещу сумата 16000 деноминирани лева, получени от пълномощника. С договор по нотариален акт № 61, нот. дело № 302/1999 г. на Варненски нотариус, Б. А. Л. е прехвърлила същия имот на Х. Н. П. Ж. срещу задължение за издръжка и гледане, която сделка е била извършена по време на брака му с дъщерята на прехвърлителката - ответницата Е. Т. Л.. От доказателствата по делото е установено, че данъчната оценка на прехвърления имот е възлизала на 35109 лева. Не е установено ищецът Л. Т., продавач по нот. акт № 99/1998 г. да е получил от пълномощника си Х. Н. П. Ж. вписаната в акта продажна цена. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за прогласяване недействителност на договор от 21.10.1998 г., сключен с нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус поради сключването му при договаряне във вреда на представлявания е неоснователен. Приел е, че пълномощното от 04.04.1996 година, с което Л. Т. е упълномощил ответника Х. Н. П. Ж. да продаде имота му при цена и условия, каквито намери за добре, съдържа съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му, както и че продажбата на имота на цена значително под данъчната му оценка не обосновава извод, че договорът е сключен във вреда на представлявания. Като неоснователен е отхвърлил и искът с правно основание чл. 108 ЗС, приемайки, че ищецът не е собственик на процесния имот, валидно прехвърлен с отчуждителната сделка по договора от 21.10.1998 година. В касационната жалба против решението на Варненски окръжен съд, подадена от Х. Т. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 40 ЗЗД, формирайки необосновани изводи за дадено от упълномощителя съгласие за увреждането; без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност доказателствата за близките родствени отношения между ответниците Х. Н. П. Ж. и Б. А. Л., извършената последваща прехвърлителна сделка в полза на пълномощника и продажбата на имота на цена, значително по-ниска от данъчната му оценка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. По делото е безспорно установено, че ищецът Л. Т. е упълномощил ответника Х. Н. П. Ж. да продаде собствения му магазин в [населено място] при цена и условия, каквито намери за добре. Установено е, че с договора по нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус, пълномощникът е отчуждил имота, прехвърляйки правото на собственост върху своя роднина по сватовство от първа степен срещу цена под 1/ 2 от данъчната му оценка. Установено е и че след по-малко от година, с договор по нотариален акт № 61, нот. дело № 302/1999 г. на Варненски нотариус, Б. А. Л. е прехвърлила същия имот на Х. Н. П. Ж. срещу задължение за издръжка и гледане, която сделка е била извършена по време на брака му с дъщерята на прехвърлителката - ответницата Е. Т. Л.. Успоредно с това, не е доказано прехвърлителната сделка от 1998 г. да е сключена от пълномощника с цел запазване интереса на упълномощителя - твърдението, че прехвърлянето е с цел изравняване на наследствени дялове е абсолютно неустановено. Разгледани в съвкупността им доказателствата сочат, че сделката е сключена между пълномощника и третото лице при сговаряне за увреждане на представлявания, който не е реализирал пазарната стойност на имота, нито дори стойността му по данъчна оценка; че при договаряне между близки родственици имотът е прехвърлен на цена значително по-ниска от реалната му стойност, след което е извършено последващо прехвърляне на правото на собственост вече в полза на пълномощника и низходящ от първа степен на третото лице, приобретател по увреждащата сделка. С извършената поредица от сделки е заобиколена забраната по чл. 38, ал.1 ЗЗД за договаряне на представителя лично със себе си – правото на собственост върху имота е придобито от пълномощника, което обстоятелство, ценено наред с доказателствата за нереалистичната пазарна цена и близките родствени отношения на страните по увреждащата сделка, обуславят несъмнен извод за осъществяване състава на чл. 40 ЗЗД. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 40 ЗЗД са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за прогласяване недействителност на договор по нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус по отношение на ищеца Х. Т. се уважи като основателен. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД, решението следва да бъде отменено като неправилно и в частта му по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Извършеното с договора по нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот е недействително по отношение на праводателя на ищеца, предвид което не е породила действие по отношение на действителния собственик и сделката по нотариален акт № 61, нот. дело № 302/1999 г. на Варненски нотариус, с която Б. А. Л. е прехвърлила същия имот на Х. Н. П. Ж. срещу задължение за издръжка и гледане. Праводателят на ищеца е собственик на процесния имот, който ответниците владеят без основание, поради което претенцията за ревандикиране на имота следва да бъде уважена като основателна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на касатора Х. Т. от гр. Ню Й., САЩ следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 8651,32 лева съдебни разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 29.04.2008 година по гр. д. № 2093/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС, предявени от Л. Т. от [населено място] против Х. Н. П. Ж., Б. А. Л. и Е. Т. Л., тримата със съдебен адрес в [населено място] за прогласяване недействителност на договор от 21.10.1998 г., сключен с нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус и предаване владението на 3/5 ид. части от магазин в [населено място], [улица] площ от 101 кв.м., ведно 34,60 кв.м. от дворното място, цялото от 230 кв.м., съставляващо имот пл. № 8 по плана на 10 подрайон на [населено място]. ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 40 ЗЗД за недействителна по отношение на Х. Т. от гр. Ню Й., САЩ сделка от 21.10.1998 г., сключена с нот. акт № 99, дело 306 от 1998 г. на Варненски нотариус, с който Л. Т. от [населено място], действащ чрез Х. Н. П. Ж. е продал на Б. А. Л. 3/5 ид. части от магазин в [населено място], [улица] площ от 101 кв.м., ведно 34,60 кв.м. от дворното място, цялото от 230 кв.м., съставляващо имот пл. № 8 ПРИЗНАВА за установено по отношение на арутюн Н. П. Ж., Б. А. Л. и Е. Т. Л., тримата от [населено място], че Х. Т. от гр. Ню Й., САЩ е собственик на 3/5 ид. части от магазин в [населено място], [улица] площ от 101 кв.м., ведно 34,60 кв.м. от дворното място, цялото от 230 кв.м., съставляващо имот пл. № 8 по плана на 10 подрайон на [населено място]. ОСЪЖДА Х. Н. П. Ж., Б. А. Л. и Е. Т. Л., тримата от [населено място] да предадат на основание чл. 108 ЗС на Х. Т. от гр. Ню Й., САЩ владението на 3/5 ид. части от магазин в [населено място], [улица] площ от 101 кв.м., ведно 34,60 кв.м. от дворното място, цялото от 230 кв.м., съставляващо имот пл. № 8 по плана на 10 подрайон на [населено място]. ОСЪЖДА Х. Н. П. Ж. с ЕГН [ЕГН], Б. А. Л. с ЕГН [ЕГН] и Е. Т. Л., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Х. Т. от гр. Ню Й., САЩ, сумата 8651,32 (осем хиляди шестстотин петдесет и един лева и тридесет и две стотинки) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1