Р Е Ш Е Н И Е № 376 София 26.10.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1405/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат И. М., срещу въззивно решение №292 от 01.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г., с което е отменено решение №571 от 06.04.2010 г. на Русенския районен съд по гр.д. №494/2010 г. и са уважени предявените от С. Б. З. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконно, тъй като работодателят се е отказал от клаузата за изпитване в първоначалния договор от 06.10.2009 г. със срок за изпитване като е сключил допълнително споразумение от 01.11.2009 г., с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение без да е възпроизведена уговорката за изпитване. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че с допълнителното споразумение от 01.11.2009 г., с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение без да е възпроизведена уговорката за изпитване, страните са постигнали и съгласие за отпадане на тази уговорка. Ответницата С. Б. З., [населено място], оспорва жалбата. С определение №723 от 17.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №292 от 01.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за увеличаване на трудовото възнаграждение, не може да обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение от 300 лв. на 400 лв. и е потвърдено уговореното в трудовия договор времетраене на договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има различни законови изисквания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че е неправилен изводът на въззивния съд за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото на основание чл.71, ал.1 КТ. В случая между страните е бил сключен на 06.10.2009 г валиден трудов договор със срок за изпитване по чл.70 КТ. Уговорен е срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. С допълнителното споразумение от 01.11.2009 г., с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение без да е възпроизведена уговорката за изпитване, страните не са постигнали и съгласие за отпадане на тази уговорка. Считано от 08.12.2009 г. трудовото правоотношение е прекратено с изрична заповед на работодателя като по този начин той е упражнил субективното си право по чл.71, ал.1 КТ. Прекратяването на това основание е съобразено със закона. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1 110.50 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №292 от 01.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. З., [населено място], срещу [фирма], [населено място], [община], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №169/07.12.2009 г. на управителя на [фирма], за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-аранжьор” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 689.79 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА С. Б. З., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], [община], 1 110.50 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.