Р Е Ш Е Н И Е № 470 гр. София, 07 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1050 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Варненската апелативна прокуратура и жалба на подсъдимия Д. А. Д. срещу присъда № 5/ 26.04.2012 г. по внохд № 38/2012 г. на Варненския апелативен съд. Протестът касае частта от присъдата, с която е прекратено наказателното производство спрямо подсъдимия И. Н. П., като са изложени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение. Отправя се искане за отмяна на съдебния акт в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В жалбата на подсъдимия Д. се аргументира липса на доказателства за осъждането му за престъпленията по чл.321 ал.6 и чл. 244 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и за явна несправедливост на наложените за тях наказания. Иска се подсъдимият да бъде оправдан по тези обвинения или да се намали размера на наказанията. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Досъдебно производство № Д651/2005 г. е започнало на15.11.2005 г. и е водено срещу двамата подсъдими. С молба до Варненския окръжен съд от 28.12.2007 г., на осн. чл. 368 НПК /отм./ подсъдимият И. П. е поискал делото да бъде разгледано от съда. Съдът се произнесъл с определение от 11.01.2008 г. по нчд № 13/2008г., като на осн. чл.369 ал.1 НПК /отм./ дал на прокурора двумесечен срок да упражни правомощията си - да внесе обвинителен акт, споразумение или да прекрати наказателното производство. В посочения срок Варненската окръжна прокуратура внесла обвинителен акт и било образувано нохд № 415/2008 г. Съдът насрочил делото в съдебно заседание, но с определение от 12.05.2008 г. прекратил съдебното производство и го върнал на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при повдигане на обвинението и предявяване на разследването на подс. П.. На 10.06.2008 г. отново бил внесен обвинителен акт срещу двамата подсъдими и било образувано нохд № 957/2008 г. Съдията-докладчик приел, че е изпълнена процедурата по чл. 368 и сл. от НПК, прокурорът е внесъл в срок обвинителния акт и на досъдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Затова насрочил делото в съдебно заседание. С присъда № 98/ 10.09.2009 г. признал подсъдимите И. Н. П. и Д. А. Д. за виновни, както следва: по чл.312 ал.6 от НК, по чл.244 ал.1 пр.2 и 3, вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.243 ал.2 т.3, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК и наложил съответни наказания. Признал подсъдимия П. за виновен и по чл. 354а ал.3 т.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК определил едно общо наказание на подсъдимия П. от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. На осн. чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия Д. Д. от седем години лишаване от свобода. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на Д. по нохд № 1408/2003 г. С решение № 7/ 27.01.2010 г. по внохд № 337/09 г. Варненският апелативен съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. С присъда № 66/ 27.05.2010 г. по нохд № 115/ 10 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, наложил съответни наказания. На осн. чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия П. от три години лишаване от свобода и глоба в размер на четири хиляди лева. Отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години. На осн. чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия Д. от три години лишаване от свобода, като на осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение и наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 1408/03 г. С въззивна присъда № 4/07.10.2010 г. по внохд № 243/10 г. Варненския апелативен съд оправдал подсъдимите по обвинението по чл. 243 ал.2 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Увеличил наказанията за другите престъпления, без това да се отрази на общите наказания по съвкупността по чл.23 ал.1 от НК- три години лишаване от свобода, условно и глоба в размер на две хиляди лева за подсъдимия И. П. и три години лишаване от свобода при общ режим за подсъдимия Д.. Наложил пробационни мерки на П. в рамките на изпитателния срок, на осн. чл.67 ал.3 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. С решение № 660/ 25.01.2012 г. по к.д. № 2507/2011 г. Върховният касационен съд, ІІІ н.о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С присъда № 5/ 26.04.2012 г. по внохд № 38/12 г., която е предмет на настоящата касационна проверка, Варненският апелативен съд отменил присъда № 66/27.05.2010 г. по нохд № 115/10 г. в частта, касаеща подсъдимия И. П. и на осн. чл.334 ал.4 от НПК /отм./ вр. пар. 66 ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК прекратил наказателното производство спрямо него. Признал подсъдимия Д. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 243 ал.2 т.3 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК. Увеличил размера на наказанията, наложени му за другите две престъпления и на осн. чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд намира, че протестът на Варненската апелативна прокуратура е основателен. Той е мотивиран с доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 369 ал.4 от НПК /отм./, тъй като производството по отменената глава 26 от НПК е приключило при образуването и разглеждането на делото в първото по ред първоинстанционно производство. Прокурорът счита, че съдът не е имал основание да прекрати наказателното производство и като е сторил това е допуснал съществено процесуално нарушение. Касационният състав намира доводите за основателни. Процедурата по глава 26 от НПК беше предназначена да избегне прекомерната продължителност на досъдебното производство и да послужи за обезпечаване на правото на обвиняемия да получи правосъдие в разумен срок. Законът му даваше възможност, след изтичане на сроковете по чл.368 ал.1 от НПК, да поиска делото да бъде внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт или да приключи по някои от начините, предвидени в разпоредбата на чл. 369 ал.1 от НПК. Правомощието на въззивния съд по чл.334 ал.4 от НПК /отм./, валидно сезиран с искане да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство представляваше механизъм за контрол, когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощията си по чл. 369 ал.4 от НПК /отм./. Принцип в наказателно процесуалното право е, че нормите на процесуалния закон се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства /чл.3 от НПК/. Това правило по изключение може да бъде ограничено чрез изрична разпоредба в закона. Следователно, от момента на влизане в сила на ЗИДНПК /ДВ.бр. 32/2010 г./ разпоредбите по глава 26 от НПК са отменени, като съгласно пар.66 от ПЗР по досегашния ред се довършват само неприключилите производства по тази глава. Това означава, че делото следва да се намира в такъв процесуален момент, позволяващ извършване на процесуални действия, изрично посочени само в глава 26 НПК. Преходната разпоредба на закона няма отношение към глава 21 от НПК, регламентираща въззивното производство. При всички случаи, по конкретното дело, пред нито един състав на въззивния съд подсъдимият и неговият защитник не са поставяли за разрешаване въпроси, свързани с процедурата по глава 26 от НПК. Затова и съставът на Варненския апелативен съд, отново разглеждащ делото след отменителното решение на ВКС, не е разполагал с правомощие да прекрати наказателното производство на основание чл.334 ал.4 от НПК /отм./ Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано по жалби на двамата подсъдими с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и искане за оправдаването им или връщане на делото на прокурора. Той е бил длъжен да обсъди дали конкретните доводи, развити в жалбата на подс. П. за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни или не. Имат ли процесуалните нарушения на досъдебното производство съществен характер, чиято последица да бъде отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора и отстраними ли са те към настоящия момент. На практика, съдът не се е произнесъл по тези оплаквания, независимо от изложените в решението съображения, които не са имали решаващо значение, тъй като отразеното в диспозитива, не е тяхно логично продължение. Той незаконосъобразно е прекратил наказателното производство спрямо подсъдимия И. П., приемайки за приложима разпоредбата на чл.334 ал.4 НПК/отм./, вр. пар.66 от ПЗР на ЗИДНПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и налага поредна отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира, че не следва да се произнася по жалбата на подсъдимия Д.. Двамата подсъдими са осъдени за престъпления, извършени при съучастие, поради което оплакванията му за допуснато нарушение на закона и за процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото, наред с тези на подсъдимия П.. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 5/ 26.04.2012 г. по внохд № 38/2012 г. на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: