7 Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 31 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 480 / 2012 год. Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново и жалби на подс. Й. В. С., подс. К. Б. А., подс. Б. И. И., подс. Р. А. Р. и подс. М. М. Н., срещу въззивно решение № 270 от 21. 11. 2011 година, постановено по ВНОХД № 205 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, с което била изменена присъда № 16 от 09. 03. 2011 год., постановена по НОХД № 541 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе в частта, касаеща, наложени на подс. А. и И. наказания и стореното им групиране по реда на чл. 23 от НК, като в останалите си части, първоинстанционната присъда била потвърдена. С протестът, насочен към потвърдителната част на решението, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд, за осъждане на подс. С. за престъпленията за които е предаден на съд, както и за налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, на подс. А. и И.. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в същия съображения, като счита депозираните касационни жалби на подсъдимите, за неоснователни. С жалбите на подсъдимите, поддържани и в съдебно заседание /единствено подс. Н. не се явява/, по същество се релевират всички касационни основания, поради и което се претендира, атакуваното решение да бъде отменено, като подсъдимите бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за провеждане на съдебно следствие. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Велико Търново в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, в настоящия състав, намери следното: С присъда № 16 от 09. 03. 2011 год., постановена по НОХД № 541 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе, подс. Й. В. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК, като на основание чл. 1, ал. 1 от ЗАмнистията / 22. 04. 2009 год., бил освободен от наказателна отговорност, а наказателното производство в тази му част, било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Подс. С., бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда, подс. К. Б. А. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 235, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца и „глоба” в размер на 8000 лв. и „лишаване от свобода” за срок от две години, групирани по реда на чл. 23 от НК с налагане на общо най-тежко наказание, а именно - „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 8000 лв., като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от четири години. Със същата присъда, подс. Б. И. И. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 235, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 6000 лв. и „лишаване от свобода” за срок от две години, групирани по реда на чл. 23 от НК с налагане на общо най-тежко наказание, а именно - „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 6000 лв., като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от четири години. Със същата присъда, подс. Р. А. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години и „глоба” в размер на 10 000 лева. Със същата присъда, подс. М. М. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години и „глоба” в размер на 10 000 лева. С атакуваното въззивно решение № 270 от 21. 11. 2011 година, постановено по ВНОХД № 205 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, първоинстанционната присъда била изменена, като били увеличени размерите на наложените на подс. К. А. наказания за извършеното престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК - от „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца и „глоба” в размер на 8000 лв. на „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 10 000 лв.. Присъдата била изменена и в частта с която е било сторено групиране на наложените на подс. А., като въззивния съд е определил на този подсъдим общо най-тежко наказание - „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 10 000 лв. Присъдата била изменена и по отношение на подс. Б. И., като бил увеличен размера на наложеното му кумулативно наказание „глоба” за извършеното престъпление по чл. 235, ал. 3 от НК, от 6000 лв., на 8000 лв., като последното било присъединено изцяло, към определеното му по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. В останалите си части, първоинстанционната присъда била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. Велико Търново и Окръжен съд – гр. Русе, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления за които подсъдимите са били признати за виновни, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, намиращи се в корелация по между си - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията, по комплексната лесотехническа-ценова експертиза, по почерковата експертиза, по допълнителната лесотехническа и по съдебно-счетоводната експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитата, свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъде споделяно. По делото са налице в достатъчна степен такива /в частност показанията на свид. В. В., Н. В., Т. Т., И. И., експертните заключения, включая и сторените в тях корекции, различни по вид писмени доказателства/, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършеното от всеки един подсъдим престъпление, е било правилно квалифицирано, като са били изложени в необходимия обем съображения, касателно различните престъпни състави. Апелативен съд – гр. Велико Търново подробно и аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт /наведени междувпрочем по същество и в касационните жалби/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянията осъществени от касаторите, като материалния закон извън всякакво съмнение е приложен правилно. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимите А., И., Н. и Р., тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – тези подсъдими не са осъдени за несъставомерни деяния. Донякъде може да бъде споделен довода изложен в жалбите, че съдилищата не са преценили в цялост, технологическите характеристики на главосечната сеч визирани в разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Правилника за сечите в горите на РБ, но това опущение, не се е отразило върху законосъобразността, на решаващите изводи на инстанциите по фактите. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон, включая и изложените в протеста доводи свързани с признаването на подс. С. за невиновен по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съображенията на въззивния съд в този аспект, са обосновани и се споделят и от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК и да налагат отмяна на атакуваното решение, на това основание. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от апелативния съд анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства, е принципно правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Въззивният съд е упражнил правомощието си по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, като наложените на подсъдимите А. и И. наказания като размери, се явяват адекватни и кореспондират с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето им са спазени законовите правила и същите не съдържат характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Горното в пълна степен е относимо и към наложените наказания на подс. Н. и Р.. Ето защо, наложените на подсъдимите наказания се явяват справедливи и поради тази причина, не може да бъде смекчено /респективно, влошено съобразно изложеното в касационния протест/ наказателноправното положение на касаторите. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационните протест и жалби се явяват неоснователни и като такива, следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното въззивно решение, оставено в сила. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 270 от 21. 11. 2011 година, постановено по ВНОХД № 205 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.