Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр. София, 30 септември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Ивайло Симов , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 833 по описа за 2015г. Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Направено е искане от осъденият Я. С. Д. за възобновяване на наказателно дело, по което е постановено въззивно решение № 574/ 15.10.2014г. по ВНОХД № 313/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С това въззивно решение е потвърдена изцяло осъдителна присъда № 50/16.06.2014г. по НОХД № 719/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В искането се възвежда на първо място основание за допуснати по време на досъдебното производство и от първата съдебна инстанция множество груби съществени процесуални нарушения, като на първо място се позовава на неправилно квалифициране на деянието по чл.116 вместо по чл.118 от НК. Твърди, че е била осъществено от него самоотбрана, като настъпилата смърт била предизвикана изцяло от починалия, заявява, че не е имал никакъв предварителен умисъл в действията си , а се е защитавал, което се било установило от 11 бр. свидетели очевидци. В искането има позоваване на съдебномедицинска експертиза, според която убийството изобщо не било извършено с особена жестокост, било точно обратното.Не бил отчетен факта, че осъденото лице оказало пълно съдействие на разследването, а и по време на производството пред съда от първата инстанция, нито пък абсолютно чистото му съдебно минало и много добри характеристични данни от инспектора при съответното РПУ. В искането се настоява за упражнено въздействие върху отделни членове на съда от първата инстанция, за да бъде постановена присъда в най-голям размер, която била абсолютно несправедлива. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на пловдивски апелативен съд. Прокурорът от ВКП пледира, че в случая била доказана по категоричен начин вината на осъденото лице за извършеното тежко престъпление. От друга страна в хода на наказателното производство не били допуснати съществени нарушения от категорията на тези по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Моли да се отхвърли искането за възобновяване на наказателното дело. Осъденото лице се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа искането за възобновяване по изложените съображения. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, алтернативно иска изменяване на решението и налагането на по-леко наказание, тъй като деецът бил оказал пълно съдействие на разследващите органи и изразявал пълно съжаление. Осъденият Д. поддържа казаното от защитата и моли да се отмени присъдата. При последната си дума осъденото лице отново иска да се отмени присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. Съдът от първата инстанция с присъда № 50/16. 06. 2014 г. по НОХД № 719/2014 г. е признал осъденото лице за виновен в това, че на 11. 11. 2013 г. в [населено място], обл. Пловдивска, е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, а именно две лица – П. Й. В. и Н. А. Д., като умишлено е умъртвил другиго – В. и е направил опит умишлено да умъртви другиго - Д., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини и макар да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици, като за извършеното престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК по реда на чл. 58а ал. 2 ал. 3 вр. чл. 54 НК му е наложил наказание от 25 години лишаване от свобода, което да се изтърпи съгласно чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит" тип. Съдът по реда на чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан под стража, считано от 13. 11. 2013 г. до влизане на присъдата в сила, при изпълнение на така наложеното наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода. С тази присъда Д. е бил осъден да заплати на гражданските ищци по делото – С. П. В., Й. П. Т., В. П. Я. и С. П. Д. сумите от по 50 000 лева за всеки един от тях и представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. С решение № 574/ 15.10.2014г. по ВНОХД № 313/2014г. на Пловдивски апелативен съд присъдата е била изменена единствено в частта относно приложението на чл.189 ал.3 от НПК, като е постановено разноските от досъдебното производство да се заплатят от бюджета на изпълнителната власт. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подс.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях – л.63 от съдебното производство, стр.8 от протокола от съдебното заседание. Осъденото лице е заявило, че не оспорва нищо по обвинителния акт, че не желае да се разпитват свидетели и че се разкайва и съжалява за стореното. Съдилищата от двете инстанции правилно са преценили, съобразно законовите си задължения в отделните фази на съдебното производство, че направеното по този начин самопризнание се подкрепяло от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични, последователни и безспорни. Деянието е извършено пред свидетели, включително и оцелялата пострадала , като гласните доказателства по делото са в преимуществената си част еднопосочни. С това са изпълнени изискванията на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, без еднопосочността да е задължително условие. С надлежния процесуален способ – съответната съдебномедицинска експертиза, е установен вида на нараняванията на П. В. и конкретно това нараняване, което е довело до бърз и неизбежен летален изход, в сърцето описаната рана под № 1. По същия начин са установени и двете наранявания на пострадалата Д., като областта на прободното нараняване (прободна-порезна рана) детерминира и насоченост на удара в посока отново на сърдечната област. Правната квалификация е определена съобразно възприетите факти по делото и тя съответства на материалния закон. Възраженията и наведените доводи от страна на осъденото лице в тази насока са неоснователни и не почиват в едната си част на възприетата правна квалификация. Твърдението за наличие на квалификация по чл.116 ал.1 т.6 пр.3.то от НК не отговаря на действително възприетата. В нито един момент не са правени други възражения за неправилно приложение на закона, с оглед депозираните такива в искането за възприемане на правна квалификация на деянието по чл.118, респективно по чл.119 от НК. Във възприетите по делото факти не се откриват обективно установени обстоятелства, от които е възможно да се направи извод за нападение от страна на единият починал, или на което и да било друго лице, нито пък се установява особено състояние, на .т.н. и предизвикан от пострадалите „афект“, на силна раздраза, извън чисто житейското състояние на ревност и омраза, на желание за отмъщение от изоставения съпруг, нещо, което е разбираемо, но не е в никакъв случай оправдано. Това впрочем е напълно изяснено по делото с назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по делото, назначена по време на досъдебното производство. Въпреки липсата на такива възражения, въззивната инстанция е дала задълбочен отговор за липсата на правна квалификация като претендираната - л.43 от въззивното производство,стр.7-ва от протокола от съдебното заседание. Настоящата инстанция не намери основание за промяна на тези доводи. Касационната инстанция също така не намери основание да интерпретира неправилно приложение на материалния закон извън предложеното, което, както ес посочи, се отхвърли като неоснователно. Независимо от това следва да се отбележи,че поведението на дееца несъмнено демонстрира намерение за умъртвяване, освен на убития В., и на пострадалата Д., предвид насочеността на решаващия удар и многократните предхождащи закани да я умъртви, особено след ясно демонстрираното и нежелание да продължи съвместния живот със съпруга си. По този начин е осъществено изпълнителното деяние на квалифицирания състав по чл.116 ал.1 т.4 пр.последно от НК – за опит за убийство на повече от едно лице. Касационната инстанция също така не намери основание и в отправения упрек за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такива по време на разглеждането на делото не са допуснати, всъщност при развиване на инстанционното производство винаги се е твърдяло несправедливост на наложеното наказание. Осъденото лице е надлежно защитавано, в рамките на пълна наказателна отговорност, с изключени хипотези на чл.33 от НК, то е направило самопризнание, което съответства на изискванията на закона, събраните по делото доказателства подкрепят напълно това самопризнание. При определяне на наказанието съдилищата са подходили в съответствие с изискванията на чл.54 от НК, като са подложили на съвкупна преценка установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Правилно съдилищата не са надценили самопризнанието на дееца по време на досъдебното производство, тъй като престъплението е извършено пред свидетели и съдействието на дееца не е допринесло в решаваща степен за разкриване на обективната истина по делото. Аргументацията на съдилищата в съответствие с ТР № 1/06.04.2009г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК- ВКС не буди никакво съмнение. Правилно съдилищата са отчели като смекчаващо вината обстоятелство единствено чистото съдебно минало на дееца предвид настъпилата реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 от НК. Твърдението за наличието на неотчетени положителни характеристични данни не отговаря на обективно съществуващите и установени по делото факти- справката на л.39 от досъдебното производство не съдържа такива, в свидетелските показания по делото осъденото лице е характеризирано като агресивен и лош човек, в годините системно упражняващ тормоз, психически и физически, с нанасянето на побои, над семейството си и най-вече върху пострадалата Д.. По делото е установено предварително взето решение за извършване на убийство, като деецът се снабдил с нож, използван от св.Х. Г. за готвене, но определен от нея като най-големия в къщата им, в общото домакинство с осъденото лице. Независимо от становището на обвинението в тази връзка, преднамереното снабдяване с нож с такива размери, предназначен за съвсем други цели, отправяните многократни заплахи за убийство, не може да се направи извод за инцидентно възникнало и взето решение за извършване на това тежко престъпление. Макар и този факт да е останал извън полезрението на държавното обвинение и съответно при формиране на правната квалификация на деянието, той не може да не бъде отчитан при определяне на наказанието. Деецът е взел предварително всички мерки намерението му за саморазправа да остане скрито, като е заблудил своите спътници с изложената версия за целта на пътуването – за закупуването на теле, тоест е предотвратил възможността някой от тях, синът му или св.О. Е. да му попречи. Проявил е изключителна упоритост и бруталност при осъществяване на намерението си, цялостно пренебрежение към присъстващите и пълно несъобразяване с установените правови порядки, с правото на телесна неприкосновеност и на живот, както и с правото на свободен избор на своята съпруга, пострадалата Д.. Отнесъл се е с пренебрежение към възрастта на пострадалия В.- 69 годишен, демонстрирайки бабаитлък и неуважение към човешкия живот. С действията си окончателно се е изявил като асоциална личност – нещо което намира проявление в продължение на много години, и която представлява изключително голяма заплаха за обществото. Последното следва да бъде предпазено завинаги от възможните му проявления. С оглед на това избраното наказание доживотен затвор е напълно справедливо определено, а предвид посочената диференцирана процедура и направеното самопризнание, наложеното наказание е редуцирано с лишаване от свобода между 20 и 30 години, а именно 25 години лишаване от свобода. Независимо от това, че дезинтегрирането на осъденото лице от обществото е цялостно и че доживотния затвор в най-пълна степен отговаря на изискванията за справедливост, при посоченото законодателно решение и наказанието от двадесет и пет години лишаване от свобода е в състояние да постигне в максимална степен изискванията на чл.36 от НК, да постигне целите на личната и на генералната превенция. При изтърпяване на това наказание възможността на този извършител да се прояви асоциално ще бъде значително снижена до степен на незначителност, поради естествените физиологични процеси. Съдилищата и особено въззивната, пред която са правени по същество същите доводи, са дали задълбочен отговор защо не е приложим чл.55 от НК, при което касационната инстанция не намери какво да добави. Предвид на тези съображения настоящата съдебна инстанция намери, че не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание и в този смисъл искането следва да бъде оставено без уважение. Не се навеждат доводи в останалата част на присъдата и на решението, по отношение на уважените граждански искове и присъдените разноски, касационната инстанция не намери основание в полза на осъденото лице, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и по аргумент от чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на защитата на осъденото лице Я. С. Д. за възобновяване на ВНОХД № 313/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с решение № 574/15.10.2014г. по което е потвърдена присъда № 50/16.06.2014г. по НОХД № 719/2014г. на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове