ОПРЕДЕЛЕНИЕ №289 гр. София, 12.07.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2806 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. А. К. и К. М. К. против fпределение № 472/07.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 268/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение частна жалба на страните срещу Определение № 169/04.02.2014 г. по гр.д. № 5505/2013 г. по описа на Районен съд – Плевен. С последното е прекратено производството по предявения от В. А. К. и К. М. К. срещу И. Х. П. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З., поради недопустимост на иска. В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите излагат доводи за това, че с въззивното решение е разрешен в противоречие с практиката на Върховия касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в Определение № 42/02.02.2011 г. по ч.гр.д. № 26/2011 г., I ГО, следния правен въпрос: „допустим ли е иск по чл. 53, ал. 2 З. в случай на съставяне на акт за констатиране на непълноти или грешки в кадастралната основа и отказ на ответника да подпише съответния акт за непълноти и грешки“. Ответната страна по частната касационна жалба – И. Х. П. е подала в законоустановения срок отговор, в който изага доводи за нейната нейната неоснователност. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: В. съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от В. А. К. и К. М. К. против И. Х. П. установителен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на жилищна сграда с площ 54 кв.м., с идентификатор 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4, построена през 1920 г. в поземлен имот с идентификатор 56722.659.704 по К. на [населено място], а ответницата е собственик на една жилищна сграда, на един етаж, построена през 1920 г. в поземлен имот с идентификатор 56722.659.704 по К. на [населено място], с обща площ от 57 кв.м., измерена по външния контур на сградата, с полезна площ от 48 кв.м., състояща се от кухня с дневна с площ от 36 кв.м. по външния контур с идентификатор 56722.659.704.4 и спалня с антре с площ от 21 кв.м. по външния контур, с мазе под спалнята и антрето с идентификатор 56722.659.704.3 и таван с площ от 48 кв.м. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като фактът на погрешното отразяване на постройките в кадастралната карта и кадастралния регистър не лишава действителния им собственик от неговите права, тъй като отразяването не се ползва с вещно-отчуждително действие, като искът с правно основание чл. 53, ал. 2 З. цели установяване на правото на собственост към минал момент – момента на одобряване на кадастралната карта и уважаването на последния не поражда правни последици към момента на предявяването му. За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото /обусловил е изводите на съда/ и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Производството по делото е спряно с определение № 450/24.06.2014 г. на основание чл.292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по т. д. № 8/2014 г. Тълкувателно решение № 8 по т. д. № 8/2014 г. е прието от ОСГК на ВКС на 23.02.2016 г., поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Настоящият състав счита, че въпросът: „допустим ли е иск по чл. 53, ал. 2 З. в случай на съставяне на акт за констатиране на непълноти или грешки в кадастралната основа и отказ на ответника да подпише съответния акт за непълноти и грешки“ е от значение за изхода на процесуалноправния спор, както и че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена с т. 3 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС. Съгласно тази практика съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. /първоначална редакция/ е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 З. за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника. Съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска не е обусловен от отказ на службата по кадастъра да състави акт по чл. 53, ал. 3 З. /първоначална редакция/, а е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, обуславя правния интерес от предявяването на иска. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 З., не предвижда като предварително условие за завеждане на този иск провеждането на административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, нито постановяването на отказ от администрацията. Такова условие не се съдържа и в чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Мотивите изложени в определението на първоинстанционния съд, потвърдено с атакуваното въззивно определение са неправилни. Правната последица, която се цели с успешно реализираната защита със специалния установителен иск по чл. 53, ал. 2 З. е нанасянето на имота в кадастралния план като собствен на ищеца. Наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 З. е обусловено от твърдението на ищеца, че е бил титуляр на правото на собственост, придобито на някое от основанията по чл. 77 ЗС, към момента на одобряване на плана, в който се поддържа наличието на грешка или непълнота. Изменението на кадастрален план или одобряването или изменението на кадастрална карта в урегулирана територия, при което се установи, че имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, е основание за изменение на влезлия в сила подробен устройствен план. Влязлото в сила решение по чл. 53, ал. 2 З. е основание и за изменение на влезлия в сила подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед на така изложеното и при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР №8/2014 г., ОСГК на ВКС, настоящият състав на касационната инстанция счита, че с оглед твърденията на ищците и наличието на правен интерес от водене на делото, в процесния случай искът с правно основание чл. 53, ал. 2 З. е допустим. Предвид отговора на поставения въпрос, обжалваното въззивно определение е неправилно. Като е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото, въпреки допустимостта на иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З., въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено ведно с потвърденото определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 2806/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 472/07.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 268/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. ОТМЕНЯ Определение № 472/07.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 268/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена потвърдено Определение № 169/04.02.2014 г. по гр.д. № 5505/2013 г. по описа на Районен съд – Плевен. ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.