8 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 558/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е №159 гр.София, 07 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 558/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. К. П. против присъда № 37 от 22.VІ.2010 год. по вход № 197/2010 год. на Софийския апелативен съд. Оплакванията в жалбата и допълнението към нея са по всички касационни основания, посочени в чл.348, ал.1 НПК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, която прокурорът намира за неоснователна и заключението му е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда от 13.ХІ.2009 год. по нохд № 1760/2006 год. на Софийския градски съд С. П. К. е оправдан изцяло по повдигнатото и поддържано срещу му обвинение в присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай на пари, собственост на управляваното от К. държавно дружество И. ЕООД, за улесняването на което е извършил престъпление по чл.282, ал.3 НК и деянието е осъществено при условията на продължавана престъпна дейност – престъпление по чл.203 във вр. с чл.202, ал.1, т.1 НК. С обжалваната присъда горната е отменена като: К. е признат за виновен в това, че като управител на държавното дружество И. ЕООД и длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” НК, действайки при условията на продължавано престъпление, е присвоил от поверените му за пазене и управление пари на дружеството 39 667 832,97 неден.лева, представляващи големи размери, за което и на основание чл.202, ал.2, т.1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и за срок от 4 години е лишен от правото да заема ръководна работа и работа, свързана с пазене и управление на имущество на държавата, общините, кооперациите, обществените организации и други юридически лица с тяхно участие; оправдан е по обвинението присвояването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай; оправдан е по обвинението да е улеснил длъжностното присвояване, извършвайки престъпление по чл.282, ал.3 НК; оправдан е по обвинението за извършено присвояване в периода 23.VІ.1993 год. – 30.VІ.с.г.; оправдан е по обвинението в присвояване за разликата над 39 667 832,97 неден.лева до 49 917 832,97 неден.лева; оправдан е и по обвинението да е извършил присвояването подбуден и подпомогнат от обвинените като съучастници П. Т., Ж. Т., П. К. и Р. Михрази. Жалбата е отчасти основателна. Безспорно установени в процеса са длъжностното качество на подсъдимия, собствеността на капитала на управляваното от него [фирма], извършените от подсъдимия разпореждания с част от капитала на дружеството в полза на [фирма] със седалище в[населено място] и в полза на израелското „DPA Technologi Sistems” L. с управител Р. Михрази и седалище в[населено място]. Безспорно е установено, че извършените от подсъдимия разпоредителни действия са ощетили държавното дружество с общо 1 250 158 ЩД и 410 512.51 ДМ, равностойни към датите на всеки един от 4-те превода на 39 667 832,97 неден.лева. Безспорно е установено още, че ощетилите дружеството договори с едноличния търговец и с израелското дружество са били сключени без знанието и съгласието на принципала въпреки несъмнената им значимост за финансовото състояние на дружеството и в нарушение на чл.12, б.”а” от сключения на 9.ХІІ.1992 год. между подсъдимия и Министъра на търговията договор за възлагане на управление. Доказателствените материали, въз основа на които са установени горните факти, са събрани по предвидения в НПК ред, а доказателственият анализ на въззивния съд е направен в съответствие с поставеното в чл.305, ал.3 от същия кодекс изискване. Не е допуснато процесуално нарушение с осъждането на подсъдимия за присвояването не на поверените му за пазене и управление щатски долари и германски марки, а на тяхната равностойност в български левове, след като така формулирано осъждането не внася никакво изменение в обстоятелствата, на които се основава обвинението. Не е основателно твърдението, че искането от страна на Р България за екстрадирането на подсъдимия от Р Португалия е направено от некомпетентен орган, по повод на което възражение апелативният съд е дал подробен и точен, основан на съответните разпоредби от Е. конвенция за екстрадиция, отговор на л.8, абз.първи от мотивите към съдебния си акт. Неоснователно се твърди в жалбата, че „екстрадицията не дава никаква възможност С. П. да бъде съден…защото…е допуснато…да бъде…по…НПК”, които са „процесуални норми, а осъждането става по нормите на материалния закон”. В искането за екстрадиция, направено от Министъра на правосъдието на Р България с молба от 17.І.2005 год., е посочено, че искането се прави, за да бъде П. подведен под отговорност за извършени престъпления по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, чл.282, ал.3 във вр. с ал.1 и 2, чл.20, ал.2 и чл.26 НК, за които престъпления е образувано сл.дело № 40/1998 год. на НСлСл. С решението си от 22.VІ.2005 год. Лисабонският касационен съд е уважил искането изцяло, с изброяване посочените в молбата членове и следственото дело, така че допуснатата грешка-било техническа, било поради непознаване абревиатурата на българските закони-по никакъв начин не води до извода за недопустимост на наказателното производство. Не е основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода с искане да бъде намалено под 3 години и приложен института на условното осъждане. Размерът на причинената на държавата щета е толкова значителен не само като цифра, но и като последица за икономиката на страната и положението на нейните граждани, че при своевременно реализирана наказателна отговорност П. би следвало да бъде санкциониран с наказание, по-скоро доближаващо се до предвидения в чл.202, ал.2, т.1 НК максимум, независимо от „чистото съдебно минало…, трудовата и семейната му ангажираност”, така че наложеното наказание с 1 година над законовия минимум не е несправедливо, още по-малко явно несправедливо, за да се претендира не само неговото намаляване, но дори и отлагането му от изтърпяване. Отчасти основателно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Законът е приложен правилно с осъждането на подсъдимия за присвояването на 1 000 000 ЩД, преведени на два пъти по разплащателната сметка на едноличния търговец П. Т., равностойни на 26 393 101,87 неден.лева-равностойността при първия превод на 500 000 ЩД е 13 122 500 неден.лева и равностойността при втория превод на още 500 000 ЩД е 13 270 601,87 неден.лева според мотивите към въззивното решение, л.10. С предоставените му за пазене и управление чужди пари подсъдимият се е разпоредил в личен интерес на едноличния търговец, който не е юридическо лице и с просъществувалото няколко месеца изменение в чл.201 НК /от обнародването му в ДВ, бр.50 от 1.VІ.1995 год. до обнародването на обявяването му за противоконституционно с решение на КС в ДВ, бр.97 от 3.ХІ.с.г./ отговорността му за извършено длъжностно присвояване остава. Непроменена остава и квалификацията на присвояването по чл.202, ал.2, т.1 НК, тъй като същото значително надхвърля 30 000 минимални работни заплати /необходимо и достатъчно е надхвърляне на 70/ при М. за периода от 850 лева съгласно ПМС № 135 от 17.VІІ.1992 год. Не е законосъобразно осъждането на подсъдимия за длъжностно присвояване на парите – 250 158 ЩД с левова равностойност 6 678 217,96 лева и 410 512.51 ДМ с левова равностойност 6 596 115,01 лева според мотивите към въззивното решение, л.12-с които се е разпоредил в интерес на израелското дружество. Съображенията за това решение, изложени от въззивния съд на л.20 от мотивите към съдебния му акт, не могат да бъдат споделени. Правилото на чл.2, ал.2 НК задължава деецът да бъде осъден по най-благоприятния за него закон, ако от извършването на престъплението до влизането в сила на присъдата за него настъпят законодателни промени. Текстът не предпоставя зависимост за прилагането му от съображенията за внесените промени, както и от тези за тяхната отмяна, така че както принципните, или направени по конюнктурни съображения изменения, така и тези, впоследствие обявени за противоконституционни, се прилагат еднакво стига да са по-благоприятни било със смекчаване отговорността на дееца, било с нейното отпадане изобщо /за последиците от обявяване противоконституционността на наказателноправна норма във връзка с прилагането на чл.2, ал.2 НК вж. Ал.С., Наказателно право Обща част, ИК”С.”, 1999 год./. Макар да не може да бъде осъден за длъжностно присвояване, изразяващо се в разпореждането с предоставено му държавно имущество в интерес на израелското дружество, П. не може и да бъде оправдан за това си поведение. Според обвинителния акт и това, което въззивният съд е приел за установено, подсъдимият без надлежно разрешение от собственика на капитала на [фирма] и без да е проверил надеждността като търговски партньор на DPA Technologi Sistems L., е сключил на 10.ІІІ.1993 год. с това дружество договор за съвместна дейност, при която да се проектира нов тип визуална система за тестване на метални изделия, да се изработи и тества прототипа на такава машина и във връзка с тази дейност да се привлекат български и чужди инвестиции и се проучат нуждите на пазара от такава машина. В изпълнение задълженията по договора от страна на [фирма], П. наредил да се преведат на 19.ІІІ.с.г. ЩД и ДМ с обща левова авностойност 13 265 894,25 неден.лева, отново без знанието и съгласието на Министъра на търговията. Уведомен пост фактум, с писмо от 6.ІV.с.г., съдържащо искане от П. да преведе на израелското дружество още 300 000 ЩД за увеличаване дяловото участие на „И.”, Министърът на търговията е наредил проверка на въпросното чуждестранно дружество, при което се е установила финансовата му ненадеждност, неблагоприятната прогноза за възвращаемост на направената от подсъдимия инвестиция, както и нейната необезпеченост. Опасенията на принципала напълно се оправдали, тъй като [фирма] нито си е възвърнало внесените пари, нито е получило срещу тях акции или какъвто и да било друг приход, който да оправдава съществуването на сключения договор и интереса от него за българското дружество. Като длъжностно лице, на което е възложено по надлежния ред ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му държавно имущество, подсъдимият умишлено е пренебрегнал задълженията си, произтичащи от възложените му изброени функции, в резултат на което за дружеството и държавата, като собственик на капитала му, са настъпили значителни имуществени щети, надвишаващи около 30 000 пъти установената за инкриминирания период М. от 1 200 лева с ПМС № 65/26.ІІІ.1993 год., важаща за времето от 1.ІІІ.1993 год. до 30.VІ.с.г. С това си поведение П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.219, ал.3 НК. Преквалификацията е допустима с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.2 НПК, тъй като се прилага закон за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 8 години, значително по-леко от престъплението, за което е осъден, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 15 години. За довършеното на 19.ІІІ.1993 год. престъпление по чл.219, ал.3 НК наказателното преследване е погасено по давност – чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.3 НК-чийто 15-годишен срок е изтекъл на 19.ІІІ.2008 год., поради което и по изричното искане на Ст.П., наказателното производство по отношение на това престъпление следва да се прекрати. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.2, ал.1, т.2 и т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ПРЕКВАЛИФИЦИРА ИЗВЪРШЕНОТО от С. К. П. РАЗПОРЕЖДАНЕ с 250 158 ЩД и 410 512.51 ДМ, равностойни общо на 13 265 894,25 лева ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.202, ал.2, т.1 В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.219, ал.3 НК, ЗА КОЕТО престъпление ПРЕКРАТЯВА наказателното производство ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ за наказателно преследване. В останалата част оставя въззивното решение в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ