Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 25 ноември 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1678/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искане от осъдения Р. Й. Д., чрез защитата - адвокат А., за възобновяване, съгл. чл. 420, ал. 2, вр. чл.422, ал.1,т.5 НПК, на ВНОХД№ 2/2013 год. на Окръжен съд гр. Ямбол и НОХД№1468/2011 год. на Районен съд гр. Ямбол. Изтъкват се всички основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1,2 и 3 НПК с доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като проверката и оценката на доказателствените източници не е извършена съгласно правилата на НПК. Съдебните инстанции са кредитирали противоречивите и заинтересовани от изхода на делото показания на свидетелите А.; не е отговорено на доводите на подсъдимия в допълнението към въззивната жалба; не са установени вида и характера на причинените телесни увреждания на свидетелите А. А., П. А. и Р. А.; превратно са тълкувани доказателствените източници за броя на ударите, мястото на причиняването им спрямо пострадалите лица, вида на причинените телесни увреждания; обективираните медико-биологични признаци не са съобразени със закона и с ПП№3/79г. на ВС; не са оценени всички доказателствени източници по делото съгласно правилата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК- неоснователно не са кредитирани показанията на свид.С. П. и М. Н., кореспондиращи с обясненията на осъдения; неоснователно е оставено без уважение искането на защитата за назначаване на СПЕ, която да изясни психическото състояние на подсъдимия при извършване на деянието; не са дадени аргументирани отговори във въззивното решение на доводите на защитата. Изтъква се несъгласие с правната квалификация на деянието под признака „хулигански подбуди”; свид.А. пръв е предизвикал конфликта; между свидетелите А. и подсъдимия Д. са съществували трайни неприязнени отношения, датиращи от януари 2010 год. и има личен мотив за извършване на деянието; не са изследвани задълбочено данните по делото за наличие на неизбежна отбрана, респ. за превишаване пределите й, респ. да се приеме, че действията на подсъдимия са в резултат на уплаха и смущение, или са извършени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите с противоправно поведение. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ осъденият Р. Д. се явява лично и с упълномощен защитник- адвокат Ж. А. и поддържат искането. Защитата твърди, че Д. също е пострадал от престъплението. В лична защита осъденият претендира за възобновяване на делото. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Инстанционните съдилища не са допуснали нарушения на материалния и процесуален закон. В последната си дума осъденият Д. иска отмяна на съдебните актове и ново разглеждане на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД СЛЕД ПРОВЕРКА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗЯВАНЕ С ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СЪС СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, прие следното: Искането е ДОПУСТИМО, тъй като е съобразено с реда и сроковете за иницииране на производство по Глава ХХХІІІ НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение №21 от 27.02.2013 год. по ВНОХД № 2/2013 год. на Окръжен съд гр. Ямбол е потвърдена присъда № 216/20.11.2012г. по НОХД № 1468/2011г. на Ямболски районен съд. С присъдата подсъдимият Р. Д. е признат за виновен в това , че на 26.08.2010г.около 18,30-19,00ч. в [населено място] на светофара на населено място ,в близост до бензиностанция, чрез нанасяне на удар с метална тръба в областта на главата на Р. А. е причинил средна телесна повреда , изразяваща се в контузия на главата и сътресение на мозъка със степенна промяна на съзнанието, и контузия на лявата половина на лицето със счупване на лявата скулна кост - довело до затрудняване на дъвченето и говореното на пострадалата за не по-малко от 30 дни , като деянието е извършено по хулигански подбуди , поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.129 ал.2 вр-. с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода”. Оправдан е да е извършил престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, с нанасяне на повече от един удар с метална тръба и по тялото на пострадалата. Подсъдимият Д. е признат за виновен и в това, че по същото време и място, чрез нанасяне на удар с метална тръба в областта на тялото на А. А. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош с кръвонасядания в областта на дясната половина на гръдния кош и счупване на седмото дясно ребро и болки в двете поясни области, които по съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди , поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 вр. с чл. 54 НК е осъден на две години „лишаване от свобода”. Оправдан е да е извършил престъплението по чл. 131 ал.2 т. 12 вр. с чл.130 ал.1 НК чрез нанасяне на повече от един удар с метална тръба и с ръце в областта на главата на А. А., като да му е причинил и контузия на главата с болезнени травматични подутини в тилните области на главата, сътресение на мозъка , което е протекло с изразени вегетативни прояви. Признат е за виновен и в това , че по същото време и място, чрез нанасяне на удари с метална тръба в областта на тялото на П. А. му причинил лека телесна повреда , изразяваща се в охлузвания в областта на лявата половина на гръдния кош отпред, които по съвкупност са причинили временно разстройство на здравето , неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди , поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 и чл. 54 НК е осъден на една година „лишаване от свобода”. Оправдан е да е извършил престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 НК чрез нанасяне на удари с ръце в областта и на крайниците като да му е причинил и контузия на дясното ходило с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на ходилото и глезенната става. На основание чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо най-тежкото наказание от три години „лишаване от свобода” , като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изпълнението му за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. На пострадалите граждански ищци са присъдени обезщетения, както следва: на Р. А. - за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 271,19 лв.; на А. А. - за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. и имуществени вреди 251,86 лв.; на П. А. - за неимуществени вреди в размер на 1000лв. и за имуществени вреди 22 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от присъдените суми, считано от 26.08.2010 г., до окончателното им изплащане, а за разликата до предявените размери, гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са разноски и дължимите държавни такси. При проверката на данните по делото съставът на ВКС не намери за основателни доводите в искането за допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение от двете инстанции по установяването на фактите от предмета на доказване. По делото са събрани и проверени многобройни гласни доказателствени средства и писмени доказателства, установяващи фактите относно деянието, авторството, причините и подбудите за извършването му. Изслушани са заключенията на СМЕ-зи, от които са изяснени фактическите данни за механизма на причиняване телесните увреждания на пострадалите и медико-биологичните им признаци. Съдебните инстанции не са кредитирали, поради тяхната недостоверност, противоречивите и заинтересовани от изхода на делото показания на част от свидетелите, включително и на тази част от показанията на пострадалите и от обясненията на подсъдимия, в която тези доказателствени източници не са потвърдени при проверката и съвкупната им оценка с показанията на свидетелите-очевидци, писмените доказателства от медицинската документация, протокола за изземване на средството на престъплението- метална тръба, заключенията на СМЕ-зи. Установено е по делото, че травматичните увреждания по телата и на тримата пострадали, а на пострадалата Р. А. и по лицето, са били нанесени в резултат на удари с метална тръба, описана от свидетелите –очевидци, която е била използвана от подсъдимия при нападението му срещу А.. Съставът на ВКС споделя изцяло разсъжденията на л.8-10 от мотивите на въззивната инстанция, където е направен пространен анализ на доказателствените източници с мотивирани съображения чл.339, ал.2 НПК, респ. в мотивите на първостепенния съд с анализ по реда на чл.305, ал.3 НПК, поради което е голословно твърдението на осъдения Д., че са нарушени процесуалните правила, формиращи вътрешното убеждение на съдебните състави. Некредитирането на показанията на свид.С. П. и М. Н. като недостоверни е аргументирано с изолираността им, и липсата на кореспонденция с останалите доказателствени източници. Обясненията на осъдения и показанията на свидетелите Р., А. и П. А. са ценени внимателно като не е убягнало съображението на съдилищата, че за Д. те са и средство за защита, а пострадалите свидетели са и страни по делото като граждански ищци. Така, например, те са ценени само в частта им, в която са намерили потвърждение с показанията на свидетелите – очевидци на инцидента П., П., В., И., Ш., Г., Д., П. и К., с медицинската документация и с изводите на СМЕ-зи относно механизма на причиняване на телесните увреждания на всеки от тримата пострадали. Съдебните инстанции са приели, че на процесната дата подсъдимият Д., управлявайки автобус от градския транспорт, движещ се зад автомобила на свидетелите А. е отправял псувни по спрямо тях, а когато и двете МПС-та са спряли на червен светофар на кръстовище, изчаквайки зелена светлина за преминаване, той е взел метална тръба от кабината, слязъл от автобуса и с металната тръба в ръка, размахвайки я, се приближил към автомобила на свидетелите. При тези данни е напълно голословно твърдението в искането, че осъденият не бил инициирал разправата с пострадалите, а тя била предизвикана от свид.А. А.. Доказателствената съвкупност еднозначно е оценена като несъдържаща фактически данни пострадалият А., или някой от седящите в лекия автомобил негови ближни, да са предизвикали агресивното поведение на осъдения Д. спрямо тях. Обективирано е от доказателствените факти, че с целенасочени и активни действия подсъдимият е осъществил конкретно нападение с физическа разправа спрямо всеки от тримата пострадали, възприето от свидетелите К. П., П. П. и С. П., описали видяното за нанесените удари върху всеки от тримата пострадали. Установено е по делото, че с металната тръба Д. е ударил първо свид.А. А. по дясната ръка и по гърдите, когато слязъл от колата, за да защити семейството и автомобила, след което с металната тръба нанесъл удар по главата на А., а при опитите на свид.П. и свид.А. А. да я изтръгнат от ръцете на нападателя, ударите попаднали и по тялото на свид.П. А.. Съставът на ВКС не намери основание в оспорване квалификацията на действията на подсъдимия като извършени по хулигански подбуди. Неоснователно е твърдението в искането, че след като осъденият Д. е имал личен конфликт със свид.А. А. през м.01.2010г. – т.е. осем месеца преди деянието, то не било извършено по хулигански подбуди. Вярно е, че всяко престъпление само по себе си е нарушение на обществения ред, но когато това нарушение на обществения ред е мотив на поведението на дееца, независимо дали то е насочено конкретно върху посегателство спрямо конкретна личност, група от хора, върху целостта на имущество, морала или обществените порядки за сигурност, ред и спокойствие, те винаги са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и демонстрират явно неуважение към обществото. Поведението на осъдения Д. съдържа точно такива елементи. Той е започнал с агресивното си поведение на обществено място, в превозно средство , на което е водач , с много пътници; без да е предизвикан е изричал псувни спрямо тримата свидетели А. и с метална тръба на общественото място им нанесъл побой.При тези данни изводите, че деянието е извършено не по личен мотив, както твърди защитата, а посягайки върху телесната неприкосновеност на пострадалите деецът е съзнавал и искал да наруши и обществения ред по груб и непристоен начин, както и да изрази с публичността на конкретно насоченото си агресивно поведение и явно неуважение към обществото, са правилни. Голословни са оплакванията, че съдебните актове не съдържали констатации за установените телесни увреждания и правни изводи за техния вид и характер. Съставът на ВКС не се съгласи и с доводите за превратно тълкувани доказателствени източници относно броя на ударите, механизма на уврежданията и медико-биологичните им признаци. Те са установени по делото както чисто фактически и по експертен път чрез заключенията на СМЕ-зи. Съдилищата са спазили закона и указанията в ПП№3/79г. на ВС относно неговото прилагане. Невярно се твърди, че не са изследвани медико-биологичните признаци на причинените телесни увреждания. Установено е , че Р. А. е получила контузия на главата с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето и сътресение на мозъка, със степенна промяна на съзнанието и счупване на лявата скулна кост, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за не по-малко от 30 дни. Правилни са правните изводи за причинена средна телесна повреда , тъй като е доказано трайно затруднение на функциите на дъвченето и говора в резултат на лицевата фрактура. На пострадалия А. А. са причинени няколко травматични увреждания: подутини в тилните области на главата; сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош с кръвонасядания в областта на дясната половина на гръдния кош и счупване на седмото дясно ребро, а за пострадалия П. А. са изведени охлузвания в областта на лявата половина на гръдния кош отпред и контузия на дясното ходило с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на ходилото и глезенната става. Тези травми на двамата пострадали са оценени законосъобразно като състояния на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", извън случаите по чл. 128, и чл. 129 НК. Оставянето без уважение искането на защитата за назначаване на съдебно - психологична експертиза, която да изясни психическото състояние на подсъдимия при извършване на деянието, е извършено с аргументирано определение на съда. Тази позиция на съда отговаря на данните по делото за отсъствие на противоправно поведение от пострадалите. Отсъствала е процесуална необходимост за изясняване психическото състояние на подсъдимия Д. непосредствено преди и по време на деянието, доколкото то би било формирано от нападение срещу него, обосноваващо института на неизбежна отбрана, респ. на извършване инкриминираното деяние в състояние на силно раздразнение, предизвикано от евентуално противоправно поведение от страна на пострадалите - все правни доводи оставащи в сферата на правната догматика и извън данните от доказателствените източници. Голословни са и доводите за превишаване на пределите на неизбежна отбрана, дължащо се на уплаха или смущения , при положение че не е налице такава, а обратното е установено, че осъденият Д. е нападнал свидетелите А. , които са се намирали в състояние на неизбежна отбрана и той не може да се позовава на отбрана срещу собственото си поведение на нападател. Наказанията за всяко от инкриминираните деяния са получили правилна индивидуализация по реда на чл. 54 НК. Присъдените обезщетения са съобразени с доказаността на основанието за непозволено увреждане и с правилата за справедливо отмерване на размера им. При тези данни съставът на ВКС не намери основание за възобновяване на производството по делото от категорията на предвидените по чл. 422, ал. 5 НПК съществени нарушения на материалния и процесуален закон, поради което не следва да се наруши стабилитета на влезлите в сила, атакувани съдебни актове. За прецизност при прилагане на закона, трябва да се отбележи, че занапред решаващите съдилища е необходимо да не пропускат основните положения в закона и в практиката на ВС и ВКС по прилагането му, че когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно лице няколко еднакви по характер телесни повреди, касае се до причиняване на една повреда, защото ,в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. А когато телесните повреди на едно и също лице са различни по тежест, е налице едно престъпление , което трябва да се квалифицира с оглед най-тежкия резултат. Следователно, налице е или поглъщане на по-лекия от по-тежкия резултат, а при многобройни и еднакви по вид увреждания- е налице едно общо увреждане от дадения вид. Проверката показа , че първостепенният съд в диспозитива на присъдата е надхвърлил изискуемото се за съдържанието на оправдателен диспозитив. Оправдал е подсъдимия и за част от фактическите обстоятелства на обвинението, представляващи брой удари, място на ударите и средство на причиняването им. Тези фактически данни нямат пряко отражение върху правната квалификация на съставите на отделните деяния, осъществяващи инкриминираните престъпления, а са несъмнено относими към определящите отговорността на дееца обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, но не и при квалификацията на деянията. Воден от тези мотиви и съгласно чл.425 и чл.426 НПК, ВКС,ІІІ н.о.,в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, подадено от осъдения Р. Й. Д., чрез защитата му адвокат А., за възобновяване на внохд№ 2/2013 год. на Окръжен съд гр.Ямбол, с решението по което е потвърдена присъдата по нохд№1468/2011 год. на Районен съд гр. Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: