Р Е Ш Е Н И Е № 434 София, 10 март 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети октомври …........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова............................ ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ....................... .. Севдалин Мавров...................... при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1031 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия И. Д. А. против нова присъда № 30 от 21.03.2013 г., постановена по в.н.о.х.д. № 119/13 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С жалбата са развити доводи, относими и към трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Заявени са процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на касатора, оспорва се съставомерността на деянието поради неосъществяване на изпълнителното деяние „държане” от състава на пристъплението по чл. 234 НК, авторството на деянието и размера на наложеното при условията на чл. 58а НК наказание от три години лишаване от свобода. Явната несправедливост е обоснована с прекомерност и несъответствие с целите по чл. 36 НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа лично от И. А. и упълномощен защитник с искане за оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 415 от 30.11.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 7277/2012 г. на Районен съд - Пловдив подсъдимият И. Д. А. е признат за невиновен в това, че на 19.05.2012 г. в [населено място], в немаловажен случай, при условията на повторност – извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като извършител с О. А, С. А. Г. и В. Н. Й., да е държал акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 185 373.00 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като предмета на престъплението е в големи размери и деянието е извършено от две и повече лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият С. А. Г. е признат за виновен в това, че на 19.05.2012 г. в [населено място], в немаловажен случай, при условията на повторност – извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като извършител с О. А. и В. Н. Й. е държал акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 185 373.00 лева , когато такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като предмета на престъплението е в големи размери и деянието е идвършено от две и повече лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК вр. чл. 58а, ал. 1 НК вр. 54 НК му е наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода, редуцирано с една трета или лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан в това по същото време и на същото място да е осъществил деянието в съучастие с И. Д. А.. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1 НК на Г. съответно е приспаднато задържането под сража по реда на ЗМвР и НПК, считано от 19.05.2012 г. до влизане в сила на присъдата и е постановено отделно и изцяло изтърпяването на наказанието в размер на две години лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 892/2012 г. на Районен съд – Пловдив. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК С. Г. е лишен от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият В. Н. Й. е признат за виновен в това, че на на 19.05.2012 г. в [населено място], в немаловажен случай, при условията на повторност – извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като извършител с О. А. и С. А. Г. е държал акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 185 373.00 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като предмета на престъплението е в големи размери и деянието е извършено от две и повече лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, намалено с една трета или лишаване от свобода за срок от две години, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан в това по същото време и на същото място да е осъществил деянието в съучастие с И. Д. А.. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1 НК на Й. съответно е приспаднато задържането под сража по реда на ЗМвР и НПК, считано от 19.05.2012 г. до влизане в сила на присъдата и е постановено отделно и изцяло изтърпяването на наказанието в размер на една година лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 202/2012 г. на Районен съд – Пловдив. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК В. Й. е лишен от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на О. А. за това, че на на 19.05.2012 г. в [населено място], в немаловажен случай, в съучастие като извършител с В. Н. Й. и С. А. Г. е държал акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 185 373.00 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като предмета на престъплението е в големи размери и деянието е идвършено от две и повече лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК с една трета или лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, като е оправдан в това по същото време и на същото място да е осъществил деянието в съучастие с И. Д. А.. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК е приспаднато задържането на О. А. под стража по реда на ЗМвР и НПК, считано от 19.05.2012 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 О. А. е лишен от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите Й., Г. и А. са възложени направените по делото разноски в размер на по 754 лева за всеки един от тях. На основание 234, ал. 3 НК е постановено отнемането цигарите – веществени доказателства в полза на държавата и унищожаването им. С атакуваната пред касационната инстанция по реда на глава двадесет и трета от НПК нова присъда № 30 от 21.03.2013 г., постановена по в.н.о.х.д. № 119/2013 г., Окръжен съд – Пловдив е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимият И. Д. А. е признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като вместо това е признал И. Д. А. за виновен в това, че на 19.05.2012г. в [населено място], в немаловажен случай, при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като извършител с О. А., С. А. Г. и В. Н. Й., е държал акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 185 373,00 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият И. А. е бил задържан, считано от 19. 05. 2012 г. до 30. 11. 2012 г. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК А. е лишен от право да упражнява търговска дейност, свързана с акцизни стоки за срок от четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият И. А. да изтърпи изцяло и отделно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежите от закрит тип наказанието, наложено с определение № 1171/24.11.2011 г., постановено по н.о.х.д. № 6815/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 24.11.2011 г., в размер на две години лишаване от свобода. С въззивния съдебен акт на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 338 НПК е изменена първоинстанционната присъда в частта в която подсъдимите С. А. Г. и В. Н. Й. са признати за виновни престъплението по чл. 234, ал. 2, вр. ал. 1 НК да е извършено от две и повече лица, сговорили се предварително, в частта в която са признати за невиновни и оправдани да са го осъществили в съучастие с И. Д. А., като ги е признал за невиновни престъплението по чл. 234, ал. 2, вр. ал. 1 от НК да е извършено от две и повече лица, сговорили се предварително и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал за престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, като същото им е преквалифицирано по чл. 234, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено в съучастие като извършители с И. Д. А.. Присъдата на Районен съд – Пловдив е изменена и в частта по направените разноски, присъдени с новата въззивна присъда в тежест на И. А., С. Г. и В. Й. в размер на по 156.67 лева за всеки един от тях. На основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК първоинстанционната присъда е отменена и производството прекратено по отношение на подсъдимия О. А. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Подадената от И. Д. А. касационна жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че самопризнанието им се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение на основание чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията им без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението за провеждане на съкратено съдебно следствие е направено в съдебното заседание, проведено на 30.11.2012 г. по н.о.х.д. № 7277/2012 г. на Районен съд – Пловдив лично от И. А. и упълномощеният от подсъдимия защитник. В тази връзка напълно голословно е твърдението за ограничаване правото му на защита. Както хода на първоинстанционното, така и при разглеждането на въззивното производство подсъдимият е упражнил правата си по чл. 55 НПК в пълен обем, като защитата му е осъществена от договорни защитници. Нещо повече, излагането на доводи пред касационната инстанция за неподкрепено от доказателствената съвкупност самопризнание при липса на доказателствени искания пред първоинстанционния съд и проведено съкратено съдебно следствие е недопустимо. Касационната инстанция не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, установили обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Последните, приетите за установени от Окръжен съд – Пловдив и по отношение на касатора А. се основават на самостоятелен анализ на събраните на досъдебното производство по делото доказателства и доказателствени средства. Въз основа на комплексната им оценка, въззивният съд е направил законосъобразен извод относно авторството на касатора. В подкрепа на направеното от него самопризнание, втората инстанция е съобразила самопризнанията на останалите подсъдими – съизвършители в процесното деяние по чл. 234, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, свидетелските показания, заключението на стоковооценъчната експертиза, писмените и веществени доказателства. Обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото е обосновало законосъобразното постановяване на нова, осъдителна по отношение на И. А. присъда. Неоснователен е и доводът за допуснато по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК нарушение. Правната квалификация на деянието съответства на приложимия в случая материален закон. Въззивният съд в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения, обосновали извода относно вината на И. А., които не следва да бъдат преповтаряни в цялост. Не е налице несъставомерност на деянието. От обективна страна, упражняването на фактическа власт върху инкриминираните цигари без бандерол като форма на изпълнителното деяние „държане” е доказано по несъмнен начин. За съставомерността на деянието е без значение собствеността на инкриминираните цигари, продължителността на държането и мястото на упражняването на фактическата власт. По делото безспорно е установено, че А. е осъществил държането на различни места от момента на закупуването им, по време на транспортирането им и прехвърлянето им в района на Митница Пловдив. Тези факти са описани в обвинителния акт и са признати от касатора по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на А. наказание, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета. При индивидуализацията му са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, и законосъобразно е наложено във вр. с чл. 54 НК. Разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК дава възможност при наличие на условията на чл. 55 от НК наказанието да бъде определено под законово установения минимум. По отношение на подсъдимия И. А. липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и такива, отличаващи се с изключителност, поради което наложеното му наказание в унисон с целите на генералната и индивидуална превенция, е справедливо. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 30 от 21.03.2013 г., постановена по в.н.о.х.д. № 119/13 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................