Ключови фрази
прекратяване на трудовото правоотношение * намаляване обема на работа * подбор * незаконно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * закрила при уволнение

kfmdfkdk

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

522

 

гр.София, 24.06.2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на трети юни две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

 

при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 653/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 471/ 27.04.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 653/ 2010 г. по жалба на ОУ „П”, с. С. е допуснато до касационно обжалване решение на Русенски окръжен съд № 75 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 59/ 2010 г, с което по предявените от Б. Н. Л. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. Л. , извършено със заповед № 47 от 26.10.2006 г. на директора на ОУ „П”, с. С., община В., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител” и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 479,32 лв.

Обжалването е допуснато поради необходимостта да се даде от Върховния касационен съд отговор на материалноправните въпроси ползва ли се от синдикална закрила по чл.333 ал.4 от КТ работник, който е член на синдикална организация, нямаща структура в съответното предприятието и кой трябва да даде съгласие за преодоляване на закрилата; условието в колективен трудов договор за даване на становище от синдикалната организация равносилно ли е на изискване за съгласие по чл.333 ал.4 от КТ.

По първият повдигнат въпрос настоящият състав намира, че няма основание защитата по чл.333 ал.4 от КТ да се откаже на онези работници, които са индивидуални членове на синдикат, който няма структура в съответното предприятие. Обратното би означавало да се ограничи значението на синдикалното сдружаване за защита на правата и интересите на работниците в малки предприятия само по съображение, че там не е имало достатъчно работници за създаване на самостоятелна структура. Въпросът за това, какви са условията за членство в една синдикална организация и за разкриване на нейни структури и поделения, е въпрос на синдикална автономия. Съдът не може да контролира действията и актовете на профсъюзите, които са свързани с този въпрос, нито може да откаже закрилата по чл.333 ал.4 от КТ на онези синдикални членове, чиито профсъюз няма структура в предприятието, в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието където работят, ако в самото предприятие няма такава. В такъв случай за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.4 от КТ съгласие трябва да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува самостоятелно.

По вторият въпрос следва да се отговори, че въпрос на тълкуване на всеки конкретен колективен трудов договор е дали клаузата в него за даване на становище от синдикалната организация при уволнение е равносилно на изискване за съгласие по чл.333 ал.4 от КТ. По принцип термините „становище” и „съгласие” имат различно значение, а се предполага, че при договарянето страните използват думите в тяхното общоупотребимо значение. С думата „съгласие” в българския език се обозначава общата воля, единодушие, пълно разбирателство. В правото под „съгласие” се разбира пълното съвпадане на волеизявите на правни субекти по отношение на проектираните от тях правни последици от волеизявленията. „С” в българския език има значението на мнение, схващане, позиция по даден проблем, съответно от правна гледна точка становището не предполага съвпадане на две воли. То предполага изява на воля от един субект, която за другия субект не е задължителна за възприемане. В конкретният случай от значение е какъв смисъл има терминът „становище” в Отраслов колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 31.05.2006 г. Като изхожда от връзката между уговорката по т.4 от ал.1 на чл.7 от договора с ал.2 от договора съдът не намира основание да приеме, че в случая терминът „становище” е употребен от договарящите вън от общоприетия му смисъл. Това следва и от формираната обща воля на страните в чл.5 и чл.6 от договора, където е предвидено задължение за сътрудничество и информиране, но не и за единодушие. Въобще по въпросите на трудовата заетост, колективният трудов договор от 31.05.2006 г. предвижда задължения за взаимно обсъждане и сътрудничество между работодатели и синдикати, но не предвижда задължения за работодателя да възприеме доводите на синдикатите. Следователно съдът приема, че в Отраслов колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 31.05.2006 г., терминът „становище” в чл.7 ал.1 т.4 не е равнозначен на термина „съгласие” по чл.333 ал.4 от КТ. Когато въпреки отрицателно становище на синдикатите бъде уволнен учител поради намаляване на обема на работата в съответното у. , той не се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 от КТ, тъй като колективният трудов договор не изисква предварителното съгласие на синдикатите за това.

След така приетият отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на ОУ “П” следното:

Обжалваното решение е необосновано. Въззивният съд е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 от КТ, тъй като против правилата на формалната логика е приравнил значението на термина „становище” в Отраслов колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 31.05.2006 г., с термина „съгласие” по чл.333 ал.4 от КТ. Това налага обжалваното решение да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 от ГПК.

Тъй като делото се разглежда за втори път по касационен ред и по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че ищцата е работила като учител в ОУ „П” по трудов договор, като по допълнително споразумение от 06.10.2006 г. е имала уговорено брутно трудово възнаграждение от 291 лв и допълнително възнаграждение за продължителна работа 122,22 лв. От 2005 г. тя е индивидуален член на синдикат „О” към Синдикален регионален съюз – Р. на Конфедерация на труда „П”. Синдикат „О” към Конфедерацията е страна по Отраслов колективен трудов договор за системата на народната просвета, в сила от 31.05.2006 г., в чл.7 ал.1 т.4 от който е предвидено, че при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ работодателите уволняват работници и служители, членове на синдикалните организации, след предварително становище на синдикатите. Както е прието при отговорите на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, изискването в колективния трудов договор за предварително становище на синдикатите не е равносилно на изискването за предварително съгласие по чл.333 ал.4 от КТ. Следователно ищцата не се ползва от закрила по тази разпоредба.

Изискване за предварително съгласие на синдикатите фигурира и в чл.2 ал.2 от Колективен трудов договор за отрасъл „С” в община В. от 19.06.2005 г. Обаче в този договор изрично е посочено, че действието му се ограничава до средните училища на територията на община В., в които има изградени синдикални организации на КТ „П” (чл.1 ал.3). В училището – касатор организация на този профсъюз няма, който въпрос не е спорен. Въпрос на автономия на волята на договарящите работодатели и синдикати е да ограничат действието на колективния трудов договор само за някои, а не за всички училища на територията на общината. Ето защо независимо от принципното положение, че ищцата като индивидуален синдикален член може да се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 от КТ, то тя не може да се ползва от конкретната закрила по колективният трудов договор от 19.06.2005 г., защото в него изрично е уговорено противното.

Следователно по Отраслов колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на 31.05.2006 г. работодателят е имал задължение единствено да вземе становище от ръководството на структурата на КТ „П”, в която ищцата е индивидуален член – синдикат „О” към Синдикален регионален съюз – Р. на КТ „П”. Такова е било искано , като с писмо изх. № 169 от 23.10.2006 г. председателят на Синдикалния регионален съюз – Р. е уведомил директора на ОУ „П”, че не дава съгласие за прекратяване на трудовия договор на Б. Л. Както съдът вече изложи съображение, синдикатът има право да дава становище, но не и съгласие. С даденото отрицателно становище работодателят не е обвързан и формално няма пречка въпреки него да уволни работника.

На 26.10.2006 г. директорът е издал заповед за уволнението на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – поради намаляване на обема на работата. Преди това е бил извършен подбор в съответствие с изискванията на чл.329 от КТ. Както намаляването на обема на работата, така и извършването на подбора, са установени по несъмнен начин по делото, поради което уволнението е извършено законно.

Доводите на ищцата, че уволнението й се дължи на отрицателно отношение на директора на училището към нея по повод влошени личностни отношения, няма отношение към правния спор. В настоящето производство съдът изследва налице ли са фактическите основания за уволнението (дали е намалял обемът на работа) и законосъобразно ли е извършено то (от компетентен орган, в надлежната форма, след извършен подбор). Личните отношения между работодателя и уволнения нямат отношение към тези въпроси – уволнението не може да бъде счетено незаконно поради такива отношения, щом законните предпоставки за извършването му бъдат установени по делото.

Що се касае до доводите, че при извършване на подбора е нарушен чл.5 от Общинския колективен трудов договор, то и те са ирелевантни, тъй като съдът вече изложи съображения, че този договор няма действие за ищцата.

Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Русенски окръжен съд № 75 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 59/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. Л., ЕГН **********, с. С., обл. Русе, ул.”Х” № 8 против О. у. „П” – с. С., обл. Русе, ул.”Ц” № 11 искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. Н. Л. извършено със заповед № 47 от 26.10.2006 г. на директора на О. у. „П”, с. С., община В., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Б. Н. Л. на заеманата преди уволнението длъжност „учител” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за в размер 2 479,32 лв.

ОСЪЖДА Б. Н. Л., ЕГН **********, с. С., обл. Русе, ул.”Х” № 8 да заплати на О. у. „П” – с. С., обл. Русе, ул.”Ц” № 11, сумата 1 503 лв (хиляда петстотин и три лева) разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: