4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 667 София,13.07. 2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 418/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Дриндл - гражданин на Република А., чрез процесуалния му представител адв. А. Д., срещу определение от 29.03.2011 г., постановено по реда на чл.248 ГПК в производството по гр. д. № 3350/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото определение е допълнено решението по гр. д. № 3350/2011 г. в частта за разноските като е осъден частният жалбоподател да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на сумата 2 500 лв. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на закона - чл.78, ал.5 ГПК и чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за отмяна на определението и за намаляване на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в цитираната наредба. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което достъпът до касационно обжалване е обоснован с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на следния въпрос : „Регламентираните с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери на адвокатските възнаграждения отнасят ли се и до адвокатските възнаграждения за защита в съдебното производство по европейска заповед за плащане”. Ответникът [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 138 от 25.01.2012 г. по гр. д. № 3350/2011 г., постановено по повод въззивна жалба на [фирма], Софийски апелативен съд е отменил разпореждане на Софийски градски съд от 19.11.2011 г. по гр. д. № 11707/2010 г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на Г. Дриндл въз основа на европейска заповед срещу длъжника [фирма] за плащане на сумите : 50 000 евро, заедно със законната лихва в размер на 8 процентни пункта над основния лихвен процент на Европейската централна банка за периода от 15.11.2008 г. до окончателното плащане; 1 258 евро - разноски за съдебни такси; 1 776.96 евро - разходи за адвокат, и 40 лв. - държавна такса, и е обезсилил издадения въз основа на разпореждането изпълнителен лист. Сезиран с молба в срока по чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е допълнил решението като е осъдил ответника по въззивната жалба Г. Дриндл да заплати на жалбоподателя [фирма] сумата 2 500 лв., представляваща извършени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. С мотив, че разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се прилага в специалното производство по европейска заповед за плащане, въззивният съдебен състав е отказал да уважи искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Предвид решаващия извод, с който въззивният съд е мотивирал неоснователността на искането по чл.78, ал.5 ГПК, поставеният от частния жалбоподател правен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в производството по чл.625 - чл.627 ГПК за изпълнение въз основа на Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Законът не дава изричен отговор на този въпрос и по същия няма формирана задължителна практика на ВКС, с оглед на което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за касационно разглеждане на частната жалба. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.36 ЗА препраща за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приеманите въз основа на законова делегация от Висшия адвокатски съвет наредби. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по граждански и търговски дела са определени в чл.7 от действащата понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004 г., обн. в ДВ бр.64/23.07.2004 г. В ал.5 на чл.7 от Наредбата е предвидено, че за защита в производства по издаване на изпълнителен лист в случаите на чл.405, ал.3 и ал.4 ГПК възнаграждението се определя по правилата на ал.2, т. е. върху материалния интерес, на базата на половината от стойностите на присъдените суми. Актовете, въз основа на които съдът по допускане на изпълнението издава изпълнителен лист в случаите на чл.405, ал.4 ГПК, са посочени посредством препращане в разпоредбите на чл.404, т.2 и т.3 ГПК. В чл.404, т.3 ГПК са посочени изрично актовете на чуждестранни съдилища, какъвто характер имат и издадените от съдилищата на други държави - членки европейски заповеди за плащане, предмет на производството по чл.625 - чл.627 ГПК. От изложеното следва, че разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения обхваща и случаите на издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за изпълнение по реда на производството по чл.625 - чл.627 ГПК. Положителният отговор на поставения от частния жалбоподател правен въпрос сочи на незаконосъобразност на изразеното от Софийски апелативен съд становище за неприложимост на минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, към производството по чл.625 - чл.627 ГПК. Независимо от това обжалваното определение, с което е отказано намаляване на присъденото в тежест на жалбоподателя адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК, е правилно като краен резултат. Материалният интерес по конкретното дело се формира от сумите, за които е поискано издаване на изпълнителен лист, и възлиза на 53 034.96 евро с левова равностойност 103 727.36 лв. Съгласно ал.5 на чл.7 от Наредбата, базата за изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по делото се съизмерява с половината от интереса или със сумата 51 863.68 лв. Изчислено върху тази сума по правилото на чл.7, ал.5 във вр. с ал.2, т.4 от Наредбата, минималното възнаграждение е в размер на 1 487.27 лв. Въззивният съд е присъдил възнаграждение в размер на действително заплатеното от [фирма] - 2 500 лв., което несъмнено надвишава установения в наредбата минимален размер. Превишението обаче не е достатъчно, за да бъде намалено възнаграждението на основание чл.78, ал.5 ГПК. Законът обуславя намаляването на адвокатското възнаграждение в хипотеза на чл.78, ал.5 ГПК с изискването заплатеното възнаграждение да е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Преценката на фактическата и правна сложност на развилото се пред Софийски апелативен съд производство по чл.627 ГПК не позволява да се направи извод, че платеното от подателя на въззивната жалба [фирма] адвокатско възнаграждение от 2 500 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо, доколкото не е изпълнено изискването на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, възнаграждението не подлежи на намаляване до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Предвид изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.03.2011 г., постановено по реда на чл.248 ГПК в производството по гр. д. № 3350/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :