2 Р Е Ш Е Н И Е № 112 София,04.07.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 2335/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 34 от 22.02.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1230 от 16.06.2016 г. по т. д. № 550/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от [фирма], [населено място] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" евентуални искове: иск по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 108 133.58 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК по въпроса за формиране сила на пресъдено нещо при отхвърляне на възражение по чл. 91 ЗЗД за право на задържане. Касаторът поддържа, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивният акт е неправилен поради противоречие с процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че процесните вземания са отречени със сила на пресъдено нещо с постановеното между страните решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011 г. на ВКС, І т. о. Застъпва становище, че посоченото решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение на сумата 108 133.52 лв., претендирана като разходи за съхраняване на военновременни запаси през периода 01.01.2008 г. - 29.06.2009 г., тъй като възражението му по чл. 91 ЗЗД за право на задържане със същата сума е оставено без уважение не поради нейната недължимост, а поради това, че отношенията между страните по повод съхраняваните количества пшеница и ечемик се уреждат от специалните разпоредби на Закона за държавния резерв и военновременните запаси и НУРОДДРВВЗ, предвиденият в които ред за деблокирането, освобождаването и за промяна на статута им изключва възможността по отношение на същите да бъде упражнено право на задържане. По съображения, че дължимостта на посочената сума не е обсъждана, касаторът счита, че с решението на ВКС не е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос. Ответникът по касация – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.11.2016 г., поддържани и в съдебно заседание на 10.05.2017 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че: Между страните по делото е бил сключен договор № 2 от 05.01.2007 г., съгласно който Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" е предала на [фирма], [населено място] за съхранение и пазене зърнени храни (конкретно посочени количества пшеница и ечемик) за срок от една година; с писмо изх. № 52 от 03.12.2007 г. ищецът е уведомил ответната агенция, че не желае продължаване действието на договора след изтичането на срока му; преместването на съхраняваните стоки от складовете на ищеца в складовете на друг съхранител е разпоредено от председателя на агенцията със заповеди от 16.06.2009 г. и е осъществено реално в периода 22.06. - 29.06.2009г.; за стойността на разходите по съхранение на процесните количества зърно ищецът е издал и осчетоводил фактура № 78 от 30.06.2009 г. за сумата 108 133.58 лв. За да остави без разглеждане предявените от [фирма], [населено място] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" евентуални искове: иск по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 108 133.58 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. - 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г., въззивният съд е счел, че са недопустими, тъй като спорът по тях е разрешен със сила на пресъдено нещо с постановеното между същите страни решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011г. на ВКС, І т. о., с което е отхвърлено направеното от [фирма] възражение по чл. 91 ЗЗД за право на задържане върху претендираните от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ 438.910 т. пшеница и 47 т. ечемик до заплащане на претендираната от дружеството сума 121 457.10 лв., от които главница 108 133.52 лв., представляващи разходи за съхранение, пазене и поддържане на съхраняваните стоки за периода 01.01.2008 г. - 29.06.2009 г., както и мораторна лихва в размер на 13 323.52 лв. Според решаващия състав, с акта на касационната инстанция е прието, че дружеството няма изискуеми вземания за разходите за съхранението на зърното-военновременни запаси за времето от 01.01.2008 г. до 29.06.2009 г. в размер на 108 133.52 лв. и съответно няма право на задържане върху съхраняваното зърно, поради което и с оглед нормата на чл. 298, ал. 4 ГПК спорът за посочените вземания не може да бъде пререшаван. Решението е неправилно. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 22.04.2009 г. по т. д. № 483/2008 г. на ВКС, І т. о. е даден отговор на въпроса относно формиране сила на пресъдено нещо по отношение на вземане, което е било предмет възражение за прихващане. В същото е прието че когато възражението за прихващане е отхвърлено не поради неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане, по отношение на него не се формира сила на пресъдено нещо, тъй като в този случай съдът не се произнася по съществуването на вземането, т. е. липсва произнасяне по съществото на спора и разрешаването му. Настоящият състав споделя цитираната практика, като намира, че същата е относима и за разглежданата хипотеза. Доколкото нормата на чл. 298, ал. 4 ГПК е приложима както за възражението за прихващане, така и за възражението за право на задържане, то създадената по нея практика по реда на чл. 290 ГПК е релевантна за всяко от тези възражения. С оглед разрешенията в посоченото решение на ВКС, изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените евентуални искове по чл. 254, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1ЗЗД поради формирана сила на пресъдено нещо относно процесните вземания е неправилен. С решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011 г. на ВКС, Първо търговско отделение, постановено по спор между страните по настоящото дело, е отменено решение от 11.05.2011 г. по т. д. № 65/2011 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е признато право на задържане в полза на [фирма], [населено място] на 438.910 тона хлебна пшеница и 47 тона ечемик, за които същото дружество е осъдено да предаде на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси", като е оставено без уважение направеното от него възражение за право на задържане по съображения, че вземането му за сумата 108 133.58 лв. – разходи за съхраняване на зърното за периода 01.1.2008 г. - 29.06.2009г. и за сумата 13 32352 лв. – мораторна лихва, е неизискуемо. Следователно, доколкото възражението за право на задържане е отхвърлено единствено поради неизискуемост на претендираните от [фирма] вземания, не може да се счете, че с посоченото решение на ВКС със сила на пресъдено нещо е отречено самото съществуване на вземанията. Ето защо, изводът за недопустимост на предявените евентуални искове, имащи за предмет същите вземания, е неправилен, което налага отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за разглеждане по същество на исковете с правно основание чл. 254, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При новото разглеждане на делото вззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски за всички инстанции, в т. ч. и в настоящото производство, с оглед крайния изход на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1230 от 16.06.2016 г. по т. д. № 550/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от [фирма], [населено място] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" евентуални искове: иск по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 108 133.58 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. - 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: