Р Е Ш Е Н И Е № 187 Гр. София, 23 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 488 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. И. И. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 326/ 2011 г. на Ловешки окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 103 от 16.09.2011 г. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно определяне на неизтърпяната част от наказанието, приведено по реда на чл. 70, ал. 7 от НК, тъй като не било приспаднато времето на изпълнение на пробационната мярка, действала в изпитателния срок при предсрочното освобождаване. В открито съдебно заседание осъденият, чрез своя служебен защитник адвокат И. С., поддържа жалбата и моли да му бъде намалено наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането на осъдения за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 26 от 24.06.2011 г. по н.о.х.д. № 185/ 2011 г., по описа на Луковитски районен съд, осъденият Н. И. И. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му било определено наказание от 9 месеца лишаване от свобода и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 години и 9 месеца. На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът постановил виновният да изтърпи изцяло и неизтърпяната част от наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 795/ 2003 г. на Ловешки окръжен съд, в размер на 2 години, 11 месеца и 29 дни лишаване от свобода, за което бил условно предсрочно освободен. С решение № 103 от 16.09.2011 г. по в.н.о.х.д. № 326/ 2011 г. Ловешкият окръжен съд намалил наказанието лишаване от свобода на 4 месеца, а лишаването от правоуправление – на 1 година и 6 месеца. За изпълнение на наказанието лишаване от свобода определил първоначален строг режим в затвор, които били пропуснати в присъдата. Процесуално допустимото искане на осъдения е неоснователно. С влязлата в сила на 14.02.2007 г. присъда по н.о.х.д. № 795/ 2003 г. на Ловешки окръжен съд Н. И. И. бил осъден да изтърпи наказание от 10 години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 115 от НК. С определение № 236 от 26.08.2009 г. по н.ч.д. № 430/2009 г. на Ловешки окръжен съд И. бил условно предсрочно освободен от неизтърпения остатък от наказанието в размер на 2 години, 11 месеца и 29 дни, вменен му в изпитателен срок, през който изпълнявал и пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Въззивният съд правилно в решението си е потвърдил присъдата в частта, с която е приложен института по чл. 70, ал. 7 от НК. На 30.01.2011 г., още в изпитателния срок по условното предсрочно освобождаване, осъденият Н. И. И. извършил ново умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода. Нормата задължава съдилищата да приведат в изпълнение изцяло неизтърпяната част от наказанието, за което осъденият е бил предсрочно освободен, когато новото престъпление е извършено умишлено и в изпитателния срок. Пробационната мярка по чл. 70, ал. 4 от НК, изпълнявана в изпитателния срок, не представлява наказание. Пробацията като вид наказание е предвидена в санкционната системата – чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК. Изрично е посочена в някои от престъпните състави в Особената част на Наказателния кодекс. Като наказание пробацията включва поне две или повече от визираните в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки, като задължително се налагат тези по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. Само в изрично предвидени случаи наказанието пробация може да бъде трансформирано в наказание лишаване от свобода или задържане под стража, и обратно – чл. 25, ал. 3, чл. 43а, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, чл. 59, ал. 1 от НК. Законът визира и случаи, когато пробационна мярка се определя самостоятелно. Тогава тя не представлява наказание, а мярка за контрол и въздействие. Не се налага с присъда като санкция за извършено престъпление, нито се определя заедно с други от мерките по чл. 42а, ал. 2 от НК. Самостоятелната мярка за контрол и въздействие съпътства протичането на изпитателен срок, определен при условното осъждане по чл. 67, ал. 3 от НК или при условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 6 от НК, какъвто е настоящият случай. Неоснователното отклонение от изпълнение на такава мярка може да доведе до негативни последици, предвидени в чл. 68, ал. 3, чл. 69а и чл. 70, ал. 7, изр. първо от НК, но те не са предмет на разглеждане в този казус. И тъй като мярката не е наказание, законът не е предвидил процедура за приспадане на времето, през което тя е действала, от срока на наказанието, за което едно лице е било условно осъдено или предсрочно освободено от изтърпяването му. В изпитателния срок по чл. 70, ал. 7 от НК осъденият Н. И. И. е извършил ново умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което съдилищата правилно са определили той да изтърпи отделно и изцяло неизтърпяната част от санкцията в размер на 2 години, 11 месеца и 29 дни лишаване от свобода, за която е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване. Срокът на изпълнение на пробационна мярка, наложена в хода на изпитателния срок на условно предсрочно освободен, не се приспада от срока на неизтърпяната част от наказанието, приведено по реда на чл. 70, ал. 7 от НК. Не е допуснато нарушение с прилагането на закона. Искането на осъдения Н. И. И. за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения осъдения Н. И. И., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 326/ 2011 г. на Ловешки окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 103 от 16.09.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.