Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 07.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Н.Любенов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 490/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Р. В. К. / направено чрез неговия адвокат И. С. / за възобновяване на нохд № 7412/2011 г. по описа на Софийския районен съд. В искането се сочи, че с постановяване на въззивна осъдителна присъда по делото не са спазени съществени процесуални правила, допуснато е нарушение на закона и е наложено явно несправедливо наказание. Прави се подробен анализ на доказателствата и доказателствените средства и се атакуват фактическите изводи на съда относно авторството на деянието. Искателят оспорва и доказателствената стойност на протоколите за обиск, претърсване и изземване поради нарушена процедура за провеждане на отразените в тях процесуално-следствени действия. Защитата на осъденото лице акцентира върху правилото на чл. 281, ал. 8 от НПК и намира, че въззивният съд не е съобразил неговия императив, тъй като се е позовал на недостатъчни и недопустими доказателствени средства. В искането се отбелязва и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като К. не би следвало да търпи ефективно наказанията лишаване от свобода, наложени му с две предходни осъждания. In fine адвокатът на осъдения се спира на касационната жалба, която била върната от въззивната инстанция с разпореждане, потвърдено по касационен ред. Според защитата по този начин е допуснато самостоятелно процесуално нарушение, тъй като подсъдимият бил лишен от възможност казусът да премине пълен инстанционен контрол. С тези аргументи искателят настоява за възобновяване на наказателната процедура, отмяна на постановената въззивна присъда и ново разглеждане на делото. В съдебното заседание през касационния съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като е убедително мотивирана при спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, намира следното: Софийският районен съд, 103 състав, с присъда от 16.06.2015 г. по нохд № 7412/2011 г. признал подсъдимия Р. В. К. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Софийският градски съд, пети въззивен състав, с присъда от 26.10.2016 г. по внохд № 3323/2016 г. отменил първоинстанционния съдебен акт, признал подсъдимия за виновен в това, че на 10.02.2011 г., в [населено място], без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – коноп с общо тегло 8.56 грама на стойност 51,36 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, търпими при първоначален строг режим и глоба в размер на 3 000 лева. Съгласно чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 1801/ 07 г. по описа на СГС, при същия затворнически режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Присъдата не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е процесуално допустимо. Тук е мястото да се отбележи, че изложените в него съображения относно касационната жалба на подсъдимия принципно са извън параметрите на настоящата процедура. Подадената от адвокат И. С. жалба е върната поради непривеждането й в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК и това действие на въззивния съд е потвърдено с определение № 9 от 19.01.2017 г. по чнд № 4/2017 г. на ВКС, второ наказателно отделение. Очакванията на защитата, че в рамките на производство по възобновяване на наказателно дело има място ревизионен коментар на влязъл в сила акт на касационен съдебен състав относно редовност на жалба са лишени от процесуално основание, поради което не могат да бъдат удовлетворени. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно предвид следните съображения : Атакуваното решение на Софийския градски съд не е опорочено от съществени процесуални нарушения, свързани с проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието са постигнати по несъмнен начин съгласно стандарта на чл.303 от НПК. Коментарът на защитника на стр. 2 и стр. 3 от искането се свежда до твърдение за необоснованост, което е изключено от лимитативния списък на нарушенията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Ето защо настоящият състав няма да разглежда оплакванията за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и приведените доказателства, тъй като те са аргументирани единствено с различна трактовка на обективното съдържание на доказателствените източници без да са ангажирани отклонения от правилата за формиране на вътрешното съдийско убеждение при обсъждането им. Защитата на осъдения поставя основен акцент върху процесуалната екзактност на извършените обиск, претърсване и изземване с аргумент, че поемните лица – свидетелите Ч. и С., не са възприели извършените от разследващите органи действия, при които са намерени инкриминираните наркотици. Въззивният съд подробно се е занимал с това твърдение и го е отхвърлил с убедителни мотиви, изложени на л.30- л.32 от проверявания акт. Първата инстанция подробно е разпитала поемните лица. Прочела е показанията на свидетеля Ч. от досъдебната фаза на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК поради противоречия с показанията, които той е дал на съдебното следствие. Показанията на свидетеля С. са прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 , т. 2 от НПК, тъй като свидетелят е заявил липса на спомен за определени обстоятелства. Въззивният съд детайлно е съпоставил информацията, депозирана от двамата свидетели в хода на наказателното производство, след което логично е стигнал до извод, че разследващите органи не са създали пречки те да изпълнят задълженията си на поемни лица и да се уверят в начина, реда, мястото и времето на провеждане на обиска, претърсването и изземването. Свидетелят С. изрично е заявил пред съда, че полицаите са дали разяснение на поемните лица относно правата им. Положените от всеки от свидетелите саморъчни подписи, включително върху пакетите с наркотично вещество, показват, че в обсъжданите протоколи правилно и вярно са отразени релевантните за процеса резултати. Свидетелите не отричат намирането на иззетото вещество макар да нямат пълен и подробен спомен за разследваните събития. В тази връзка проверяваният съд задълбочено е анализирал противоречията в показанията на свидетеля Ч. относно присъствието му при извършване на обиск на подсъдимия. В мотивите на присъдата аргументирано е защитена позицията, че следва да се кредитират показанията на Ч. от досъдебната фаза и са посочени основанията в нейна подкрепа - близостта на момента на тяхното депозиране с изследваните събития, корелацията им с показанията на другото поемно лице, както и с безспорния факт, че протоколите са подписани без забележки и възражения. Пред разследващите органи свидетелят не е възразил, че не е в състояние да разбере същността на извършваните в негово присъствие действия. Съдът не е могъл да извлече такова заключение и от данните, получени чрез разпит на Ч. в хода на съдебното следствие. Едва тогава той се оплакал, че не може да чете, да вижда и му „бучи главата.”. Подобни дефицити не са показани както в момента на извършване на процесуално-следствените действия и изготвяне на протоколите, така и при проведения след това разпит. Ето защо касационната проверка не намира доказателствена подкрепа на становището на защитата, че обискът на подсъдимия е извършен без поемни лица. Като допълнение е уместно да се припомни, че законът предвижда извършването на претърсване и изземване в присъствието на поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии, на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в детайли мястото на откриване, вида и подробните характеристики на отделните предмети, иззети като веществени доказателства . Решение № 49 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 681/2008 г., II н. о., НК В заключение, въззивната инстанция не е имала основание да изключи коментираните протоколи за претърсване и изземване от кръга на доказателствените средства. Тяхното съдържание отговаря на изискванията по чл. 129 от НПК и правилно е преценено като източник за установяване на относими за предмета на доказване факти. Неоснователно е и следващото твърдение на искателя, че съдът е заел неясна и противоречива позиция относно процесуалната годност на събраните по този ред доказателства, тъй като е коментирал единствено компетентността на разследващите органи. На л.32 от мотивите въззивната инстанция подробно е изразила становище защо кредитира протокола за обиск. В този анализ се вижда ясно разграничаване между изследваните способи за доказване и протоколите като доказателствено средство. Подчертано е, че е спазен целият процесуален ред за извършване на обиска, включително поради участие на поемното лице Ч., който е удостоверил този факт с трикратен подпис. Несподелим е и аргументът, че присъдата почива единствено на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Освен кооптираните по този ред доказателствени средства съдът се е позовал и на показанията от съдебното следствие, депозирани от свидетелите С., М., Т. и К., протоколите за обиск и изземване и за претърсване и изземване, веществените доказателства и тяхното експертно интерпретиране . Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието не са опорочени и не подлежат на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела . В подсъдимия е намерена една хартиена сгъвка с марихуана, а в жилището, което обитавал заедно с майка си - свидетелката К., още четиринадесет сгъвки и полиетиленов плик с тревиста маса, идентифицирана като коноп с различно съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидрокантабинол. Не са установени каквито и да било данни, че свидетелката К. има връзка с намерения наркотик. При тези факти хипотезата, че друго лице, а не осъденият К., е осъществявало фактическа власт върху инкриминираното количество наркотик, е напълно лишена от доказателствена подкрепа и правилно не е възприета от въззивния съд. Незаконосъобразни са и разсъжденията на защитата за нарушение на материалния закон при приложение на чл. 68, ал. 1 от НК. На първо място, с проверяваната присъда не е приведено в изпълнение наказанието по нохд № 1459/2011 г. по описа на Софийския градски съд, цитирано в искането. Активирана е санкцията по нохд № 1801/2007 г. на Софийския градски съд, наложена с влязла в сила на 16.11.2010 г. присъда. С нея Р. К. е признат за виновен в това, че като неправоспособен водач нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А., след което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.”б” пр.1 във вр. с ал.1, б.”в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр .3 от НК бил санкциониран с три години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Деянието по настоящето дело е извършено на 10.02.2011 г. т.е в рамките на изпитателния срок по нохд № 1801/2007 г. и обуславя изтърпяване на отложеното наказание съгласно чл. 68, ал. 1 от НК. На второ място, изразеното от защитата мнение, че редакцията на нормата изисква отложеното наказание да е наложено за умишлено престъпление противоречи на систематичното тълкуване на чл. 68, ал. 1 във вр. с ал.2 от НК, на еднозначната и последователна съдебна практика Вж. ППВС №2/70 г. , раздел втори , т.5 ,.Решение № 427 от 03.10.1980 г. по нд № 429/80 г., първо н.о. на ВКС, Решение № 10 от 28.03.1994 г. по нд № 10/94 г., ВК на ВКС и др. , както и на правната теория И. Н. , Наказателно право на НРБ , 1972 г. стр.503 и сл. . Изложеното по-горе обуславя отхвърляне и на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Определената от съда санкция е оспорвана единствено от позиция на функционалната й зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. При така поддържаната обосновка, предвид неоснователността на искането за възобновяване поради неправилно приложение на закона и неспазване на процесуалните правила, не се установяват предпоставките на чл. 348 , ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на постановената присъда поради явна несправедливост на приложения обем наказателна принуда. Този изход на делото прави безпредметно обсъждането на претенцията на осъдения за спиране на изпълнението на атакувания съдебен акт. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. К. за възобновяване на нохд № 7412/2011 г. по описа на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.