Р Е Ш Е Н И Е № 54 Гр.С., 04.04.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.124 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх.№.69963/30.11.17 на В. Х. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.242/2.12.14 по г.д.№.782/14, ІІІ ГО на ВКС - с което, след отмяна на решение №.2349/14.11.13 по г.д.№.2480/13 на Варненски окръжен съд за потвърждаване на решение от 28.05.13 по г.д.№.15885/12 на Варненски районен съд, предявените от молителката искове по чл.344 КТ са отхвърлени. Сочи се, че за да постанови този резултат, ВКС е приел, че е налице реално съкращение на щата и трудовата й функция е престанала да бъде съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Същевременно, след завеждане на иска, по жалба на работодателя е било образувано наказателно производство /впоследствие прекратено срещу молителката/, при запознаване с материалите по което на предявяването тя констатирала, че в рамките на същото е била разпитвана св.Б. и е заявила, че през м.09.12 е иззела функции й и, макар длъжността й да е била различна, е извършвала същата дейност като нея. Сочи се, че това съставлява ново обстоятелство, респективно протоколът за разпит – ново доказателство, което не е било известно на молителката и не е съществувало към момента на произнасяне на съда. Тъй като при съобразяването му е вероятно да се постигне обратен резултат от този по делото, се моли на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК да се допусне отмяна на атакуваното решение и възобновяване на производството, като при новото гледане се съобрази и това писмено доказателство. Ответната страна оспорва молбата; претендира разноски. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за отмяна на уволнение като незаконосъобразно. Приложеното писмено доказателство – протокол за разпит на свидетел в наказателно производство, се представя с оглед установяване на твърдяното от ищцата обстоятелство, че не е било налице визираното в заповедта й за уволнение основание – съкращение в щата. Сочи се, че то не е било реално и след съкращаването на заеманата от нея длъжност трудовата й функция е продължила да съществува и е била поета от св.Б.. В случая релевантни за преценката на съда относно реалността на съкращението са били както ангажираните свидетелски показания – включващи и такива във връзка с поетата от св.Б. работа, така и писмените доказателства, установяващи разпределение на извършваните от ищцата трудови функции между няколко служители, един от които е била св.Б.. Съдът е посочил, че от решаващо значение е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание /което обстоятелство е установено по делото/, като не е задължително тя да е отпаднала при дейността на работодателя /временно или трайно/; когато съкратената трудова функция, преди възложена само на един служител и изпълнявана от него, с оглед съкращаването е била разпределена със заповед на няколко други служители, които дотогава не са я изпълнявали като длъжностно задължение /каквато е разглежданата хипотеза/, основанието на чл.328 ал.2 т.2 КТ е налице. Обсъдени са изрично показанията на разпитаните свидетели и е прието, че нито от факта, че една конкретна служителка е била настанена на мястото на ищцата, нито поради впечатленията на св.Г., че тя е обработвала документите му като Т. и личен състав след уволнението /като именно това е било наредено в заповедта, с която функциите на С. са били разпределени между няколко служители/, може да се заключи, че цялата дейност е била превъзложена на тази единствена служителка, по длъжност секретарка; същевременно от показанията на св.Т. не може да се направи този извод, а обратния. При това положение съдържащите се в приложения в настоящото производство протокол за разпит на св.Б. показания - че след уволнението на С. е иззела функциите й и е извършвала същата дейност като нея, последвани от уточнението, че всъщност част от дейността й се състояла с боравене с програмен продукт „О.”, създаден за изчисляване на заплати – до който е имала достъп с дадена й парола и е попълвала релевантните данни – на практика вече са били въведени в процеса и заявени от други свидетели. Съдът, обаче, не ги е възприел като достатъчни за установяване тезата на ищцата - предвид всички доказателства по делото, вкл. показанията на останалите свидетели /напр. на св.Т./ и писмените доказателства /заповедта за разпределение на функции на С. между различни служители/. При това положение не може да се приеме, че заявеното с молбата обстоятелство и представеното доказателство съставляват нови такива от съществено значение за делото - които биха могли да оборят изводите на съда за наличие на разпределение на функциите и да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид. При това положение, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.69963/30.11.17 на В. Х. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.242/2.12.14 по г.д.№.782/14, ІІІ ГО на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: