Р Е Ш Е Н И Е № 330 София, 11 февруари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети септември ....... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин М. ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров .......................... НОХД № .. 542 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Постъпило е искане от главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 95/13 год. по описа на Добричкия окръжен съд. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. След възобновяване на делото се предлага да се измени постановеното по делото решение № 85 от 11.06.13 год., с което е потвърдена присъда № 9 от 22.02.13 год., постановена по НОХД № 387/13 год. по описа на Балчишкия районен съд, като се намалят наказанията на осъдените И. Х. и Ж. Д. М.. На второ място, се иска да се отменят съдебните актове в частта, с която е определено общо наказание на двамата осъдени на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и делото да се върне на РС – гр. Балчик за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание по изложените в него съображения, като се акцентира, че определянето на по-тежко наказание е довело до неправилно приложение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Осъдените не се явяват в заседанието пред ВКС, редовно призовани. Не са упълномощили защитници и не са подали съответни възражения срещу искането. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените с него основание и доводи, становището на страните и постановените съдебни актове по делото, включително определение № 595 от 09.01.14 год., постановено по н.д. № 1849/13 год. на ВКС, намира следното: Главният прокурор на 26.08.13 год. е направил искане до ВКС за възобновяване на ВНОХД № 95/13 год. на ОС – гр. Добрич и отмяна на постановеното по делото решение № 85 от 11.06.13 год., с което е потвърдена присъда № 9 от 22.02.13 год. по НОХД № 387/12 год. на РС – гр. Балчик, само в частта, с която е определено общо наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения И. Х.. Прието е неправилно приложение на чл. 25, ал. 1 НК при формиране съвкупността от престъпления и определяне на общо наказание по петте осъждания на Х., тъй като е налице усложнена форма на множество престъпления, част от които са в отношение на съвкупност и рецидив с други. Предложено е делото да се върне на районния съд за правилно и законосъобразно групиране на наказанията на осъдения Х.. По искането е образувано н.д. № 1849/13 год. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. При направената преценка за допустимост за разглеждане по същество на искането за възобновяване, ВКС е счел за необходимо да се проследи процесуалното развитие на делото, доколкото атакуваното решение е постановено в рамките на трето поред разглеждане на същото. Направен е пълен анализ на постановените съдебни актове за наказанието на Х. за извършеното престъпление по 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК, съвкупно с подадените протести и жалби. Констатирал е, че процесуално недопустимо е влошено положението на осъдения Х. при третото разглеждане на делото, като му е наложено по-тежко наказание, без съответен протест, в нарушение на правилата по чл. 335, ал. 4 и чл. 336, ал. 2 НПК. Приел е, че въпросът за наказанието е преюдициален за правилното решаване на въпросите за общото наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и е невъзможно да реализира правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК по искането, ако не се отстрани нарушението, свързано с конкретното наказание по НОХД № 387/12 год. на РС – гр. Балчик. С определение № 595 от 09.01.14 год. по н.д. № 1849/13 год. е оставил без разглеждане искането на главния прокурор, прекратил е производството по делото и го е изпратил на ВКП. С искането от 14.02.14 год., предмет на настоящото дело, главният прокурор се е съгласил с фактическите и правни изводи на предходния състав на ВКС. Изцяло се е съобразил с направения от ВКС пълен анализ на постановените съдебни актове за наказанието на Х. за извършеното престъпление 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК, съвкупно с подадените протести и жалби. Приел е, че с третата по ред присъда по делото, потвърдена от окръжния съд, е влошено положението и на подсъдимия М., като му е наложено по-тежко наказание без съответен протест. Определените по-тежки наказания са довели и до влошаване положението на двамата осъдени и при направеното групиране на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, доколкото се явяват най-тежки от всичките наложени им наказания по отделните дела. Отделно се твърди, че в образуваните съвкупности за всеки един от подсъдимите, неправилно са включени престъпления, които са в отношение на рецидив помежду си – съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доколкото в настоящото искане се предлага възобновяване на делото и по отношение на Ж. М., този състав на ВКС намира, че следва да се направи нов преглед на постановените съдебни актове спрямо двамата осъдени по обвиненията им по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК за И. Х. и по чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК за Ж. М. по внесения на 18.04.11 год. спрямо тях обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 138/11 год. по описа на РС – гр. Балчик. Съдебното производство по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК. 1. С присъда № 37 от 07.12.11 год., постановена по НОХД № 138/11 год. по описа на РС – гр. Балчик, И. Х. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на единадесет месеца лишаване от свобода. Това наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирано с наказанието по НОХД № 255/10 год. на РС – гр. Каварна /осем месеца лишаване от свобода/, като му е наложено общо наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Със същата присъда Ж. М. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на единадесет месеца лишаване от свобода. Това наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирано с наказанията по НОХ дела № 462/10 год. на РС – гр. Балчик /шест месеца лишаване от свобода/ и № 255/10 год. на РС – гр. Каварна /дванадесет месеца лишаване от свобода/, като му е наложено общо наказание в размер на дванадесет месеца лишаване от свобода. По протест на прокурора във връзка неправилно определяне на наказанията на двамата подсъдими по чл. 55 НК вместо по чл. 58а НК, действащ по време на извършване на престъплението е образувано ВНОХД № 54/12 год. по описа на ОС – гр. Добрич. С решение № 39 от 19.03.12 год. присъдата е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – гр. Балчик. 2. При новото разглеждане на делото с присъда № 19 от 14.05.12 год., постановена по НОХД № 93/12 год. на РС – гр. Балчик, И. Х. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Това наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирано с наказанието по НОХД № 255/10 год. на РС – гр. Каварна /осем месеца лишаване от свобода/, като му е наложено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Със същата присъда Ж. М. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК на една година и четири месеца лишаване от свобода. Това наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирано с наказанията по НОХ дела № 462/10 год. на РС – гр. Балчик /шест месеца лишаване от свобода/ и № 255/10 год. на РС – гр. Каварна /дванадесет месеца лишаване от свобода/, като му е наложено общо наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Единствено по жалба на Ж. М. е образувано ВНОХД № 272/12 год. по описа на ОС – гр. Добрич. Осъденият Х. не е обжалвал присъдата и не се е присъединил към въззивната жалба на М.. Въззивният съд е отменил присъдата, поради неподписване на съдебния протокол от съдията и незаконосъобразно приложение на чл. 58а, ал. 1 НК. В решението е отразил, че на Х. е определено наказание от три години лишаване от свобода, а след редукцията е осъден на една година. На М. е определено наказание четири години, а след редукцията е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода. Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр. Балчик. 3. С третата по ред присъда № 9 от 22.02.13 год. по НОХД № 387/12 год. на Х. е определено наказание три години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на две години, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Групирани са наказанията му по НОХ дела № 387/12 год. на РС – гр. Балчик, № 255/10 год. на РС – гр. Каварана и № 149/12 год. на РС – гр. Каварана, като му е наложено най-тежкото – две години /НОХД № 387/12 г./, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 150.00 лв., наложено му по НОХД № 107/12 год. на РС – гр. Каварна. На М. е определено наказание лишаване от свобода в размер на три години, като след редукцията му е наложено – две години. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията му по НОХ дела № 387/12 год. на РС – гр. Балчик, № 255/10 год. на РС – гр. Каварна, № 137/12 год. на РС – гр. Каварана, № 59/12 на РС – гр. Каварна и № 462/10 год. на РС – гр. Балчик, като му е наложено най-тежкото – две години /НОХД № 387/12 год./. По жалба на осъдения Х., към която се е присъединил и М., с решение № 85 от 11.06.13 год. по ВНОХД № 95/13 год. ОС – гр. Добрич е потвърдил присъдата. При третото поред разглеждане на делото се констатира влошаване положението и на двамата осъдени без съответен протест, тъй като присъда № 19 от 14.05.12 год., постановена по НОХД № 93/12 год. на РС – гр. Балчик, с която на Х. е наложено наказание една година лишаване от свобода, а на М. - една година и четири месеца лишаване от свобода е обжалвана единствено от М., което означава, че прокурорът се е съгласил с посочените наказания. При това положение на осн. чл. 335, ал. 4 и чл. 336, ал. 2 НПК е било процесуално недопустимо първоинстанционният съд по НОХД № 387/12 год. да наложи по-тежки наказания, а въззивният - да потвърди присъдата, макар че делото е върнато за ново разглеждане поради нарушаването на чл. 58а, ал. 1 НК при определянето на наказанията и допуснато съществено нарушение – неподписването на съдебния протокол от съдията. Положението на Х. е утежнено и по отношение на постановеното ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Нарушаването на забраната за влошаване на положението на подсъдимите като гаранция на правото на защита, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, поради което искането на главния прокурор за възобновяване на делото е ОСНОВАТЕЛНО. След възобновяване на делото следва да се измени решение № 85 от 11.06.13 год., постановено по ВНОХД № 95/13 год. по описа на ОС – гр. Добрич, с което е потвърдена присъда № 9 от 22.02.13 год. по НОХД № 387/12 год. на РС – гр. Балчик, като се намалят наказанията на двамата осъдени до размера на постановените, преди да се влоши положението им без съответен протест. Спрямо Х. намаленото наказание следва да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Същевременно, доколкото намалените наказания се явяват ново обстоятелство, което не е отчетено при групиране на наказанията на двамата осъдени, възможността спрямо последните да има и други влезли в сила присъди и липсата на мотиви за извършеното групиране, видно от л. 69 от мотивите и решението, което винаги съставлява съществено процесуално нарушение, следва да се отменят посочените съдебни актове в частта им, с която на осн. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 НК са им определени общи наказания, като делото се върне за ново разглеждане на РС – гр. Балчик, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. При новото разглеждане на делото да се вземе предвид, че по отношение и на двамата осъдени е налице усложнена форма на множество престъпления, поради което групирането на наложените им наказания следва да се извърши съгласно принципа на най-благоприятното за тях съчетание. От друга страна, в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК следва да се обърне специално внимание на обстоятелството, че настоящото искане на главния прокурор е направено извън шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, поради което при групирането на наказанията на двамата осъдени не може да се отежни положението им, ако не се констатират други осъждания, извън тези, които са взети предвид при предходното решаване на въпросите по общото наказание. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 95/13 год. по описа на Добричкия окръжен съд. ИЗМЕНЯВА решение № 85 от 11.06.13 год., постановено по ВНОХД № 95/13 год. по описа на Добричкия окръжен съд, като НАМАЛАВА наказанията на И. Р. Х. от две години на една година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, а на Ж. Д. М. от две години на една години и четири месеца лишаване от свобода. ОТМЕНЯВА решение № 85 от 11.06.13 год., постановено по ВНОХД № 95/13 год. по описа на Добричкия окръжен съд и присъда № 9 от 22.02.13 год. по НОХД № 387/12 год. на Балчишкия районен съд в частта, с която на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание за всеки от двамата осъдени, като ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Балчик, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................