1 Р Е Ш Е Н И Е № 96 София, 22.05. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1175/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С влязло в сила решение по гр.д.№ 5956/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ВО, ІV-а състав е отхвърлен иска на Р. В. М. за признаването й за собственик и предаване владението на един апартамент в партерния етаж на жилищна сграда в [населено място],, [улица]. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 7.04.2011 г. На 15.10.2011 г. ищцата е подала молба за отмяната му, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като твърди, че поради внезапно заболяване и постъпване в болницата на пълномощника й адв.С. същата не е могла да се яви в съдебното заседание на 27.01.2011 г., а поради това че впоследствие същият пълномощник е починал в срока за обжалване, молителката не е могла да упражни и правото си да обжалва въззивното решение. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си и моли решението да се отмени на основание чл.303 ал.1, т.5 ГПК. Ответниците оспорват молбата и поддържат че не са налице основание за отмяна на решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Молителката е била представлявана в производството по делото от адв.С., с пълномощно за всички инстанции. Заседанието пред въззивния съд е било насрочено за 27.01.2011 г., за което молителката е била уведомена чрез пълномощника си на 3.06.2010 г. За съдебното заседание на 27.01.2011 г. молителката не се е явила, не се е явил и пълномощникът й, тъй като видно от представеното удостоверение на същата дата адв.С. е постъпила на болнично лечение. Въззивното решение е изготвено на 18.02.2011 г. и е съобщено на молителката на 7.03.2011 г., като съобщението е връчено на В. Л.- секретар в адвокатската кантора на ад.С. и съобразно тази дата решението е влязло в сила на 7.04.2011 г. На 9.04. 2011 г. адв.С. е починала Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, ако вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото, не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията на молителката във връзка с причината за неявяването на пълномощника й за съдебното заседание пред въззивния съд на 27.01.2011 г. имат отношение към третата от хипотезите, уредени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а именно когато пълномощникът не е могъл да се яви поради непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени. С оглед на данните по делото обаче, които сочат, че за същото съдебно заседание не се е явила и самата молителка, следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за отмяна, тъй като то изисква страната да не е могла да яви в заседанието, за което е призована, нито лично, нито чрез повереник. Невъзможността за явяване на адвоката сама по себе си не е основание за отмяна на решението, след като страната е могла да вземе участие по делото лично, и по отношение на нея не е налице внезапна или непреодолима пречка за явяването й. В случая молителката изтъква такова основание само за пълномощника си, но това не е било причина за отлагане на делото, тъй като според чл.142 ал.2 ГПК съдът отлага делото само ако страната и пълномощникът й едновременно не могат да се явяват, но не когато основанието за неявяване се отнася само до един от тях. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, намерила израз напр. в р..№ 393/ 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1239/ 2009г., ІІІ г.о., р.№ 746/ 21.11.2008г. по т.д.№ 408/ 2008г., ІІ т.о., р.№ 681/ 14.10.2008г. по т.д.№ 352/ 2008г., ІІ т.о., решение № 517 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2011 г., I г. о., ГК и др. Второто оплакване на молителката е във връзка с това, че не е могла да упражни правото си на жалба предвид влошеното здравословно състояние на пълномощника й, което му е попречило да я уведоми за решението, респ. за възможността да го обжалва. От данните по делото е видно, че молителката е била редовно уведомена за решението чрез връчване на съобщение за изготвянето му на 7.03.2011 г., получено от сътрудник /секретар/ в адвокатската кантора В. Л.. От представените епикризи е видно, че за периода 21.03 до 28.03 и от 6.04 до 8.04. 2011 г. пълномощникът на молителката адв. С. е била в болнично заведение. Оплакването и доводите, които се правят, имат отношение към първото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а именно когато страната е била лишена от възможността да участва в делото / в случая чрез подаване на касационна жалба/, което да се дължи на нарушаване на съответните процесуални правила, които обезпечават упражняването на това право, най- вече на правилата относно редовността на призоваването и връчването на съдебните книжа В случая не се констатира такова нарушение, тъй като молителката е уведомена за решението чрез редовно връчване на съобщението по реда на чл.46, ал.2 ГПК на служител от адвокатската кантора, където е работела адв.С.. Съгласно ал.4 на чл.46 с получаване на съобщението от това лице се смята, че връчването е извършено на адресата, тъй като лицето, чрез което става връчването, е поело задължение да му я предаде. Ако адресатът не е могъл да узнае своевременно за връчването, може да иска възстановяване на дадения му срок за извършване на съответното процесуално действие, но молителката не е инициирала такова производство. Невъзможността на пълномощника поради заболяване да изготви в срок касационната жалба не е основание за отмяна на въззивното решение. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. В. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 18.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 5956/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ВО, ІV-а състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: