Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр.София, 02.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4252 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и Д. П. С. срещу решение № 52 от 19.07.2019 г. по в.гр. д. № 178 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 31 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 1402 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Община Бургас искове за заплащане на всеки от един от тях на 25 100 лева, като част от общо претендираната сума в размер на 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, настъпила на 25.04.2015 г. в гр. Бургас в резултат от пътнотранспортно произшествие. Касаторите твърдят, че решението на Бургаски апелативен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба Община Бургас и третите лица помагачи - Областна дирекция на МВР - Бургас и Агенция „Пътна инфраструктура“ я оспорват. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на С. К. С. и Д. П. С. срещу решението на Бургаския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена 25 100 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 287 от 13.04.2019 г. по настоящото дело по въпроса относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за решението по делото поотделно и в тяхната съвкупност. По въпроса е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О, № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О, № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О., № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О и много други. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, за да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Когато не кредитира определени доказателства, трябва да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствената сила по чл.179 от ГПК. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение. При този отговор на поставения въпрос по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Касаторите са изложили в исковата молба, че на 25.04.2015 г. в гр. Бургас на бул. Тодор Александров в посока площад „Трапезица“ товарен автомобил марка „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Драгнев Л., е блъснал пресичащата на пешеходна пътека тяхна дъщеря И. С. С., която в резултат от удара е починала. Злополуката е настъпила на път, който е общинска собственост и общината е имала задължение по закон да осигури безопасно движение чрез осъществяване на съответни дейности. В случая причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, освен виновното поведение на водача на моторното превозно средство, е така също и противоправното бездействие на служителите на Община Бургас, които не са изпълнили законово вменените задължения за осигуряване на безопасност на движението по "Тодор Александров", която е общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т.1 и т. 2 ЗОС. Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, а съгласно т. 14 на ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като на основание § 6, т. 28 от ДР на Закона за движението по пътищата, участници в движението са и пешеходците. Ищците са заявили, че служителите в Община Бургас са били уведомени за проблема с безопасността на движението в този участък много преди да настъпи това произшествие. Още от 2011 г. светофарната уредба е била настроена на мигаща светлина, след което неясно кога е била изключена напълно поради създаващите се в този район задръствания. По този път преминава трафикът на автомобили от Южна България към автомагистрала „Тракия“ и поради което е много натоварен. В допълнение са изтъкнали, че товарният автомобил се е движел по "Тодор Александров" от надлеза „В. П.“ и водеща до кръстовището „Трапезица“ в нарушение на забраната, установена с поставения знак В4 за влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса 20 тона, съответно 10 тона в посока от надлеза „В. П.“ към кръстовището на магазин „Билла“. Общинските служители не са осигурили спазването на тази забрана, с което също са допринесли за увреждането. Ищците са посочили, че са понесли значителни морални болки и безгранични душевни страдания, като са загубили внезапно и неочаквано детето си в разцвета на неговата младост, изживели са изключително тежко тези факти и поради мъчителния начин на причиняване на смъртта на детето им – прегазена и влачена от товарния автомобил повече от 50 метра. Затова са претендирали от Община Бургас заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева на всеки от тях, като част от частично предявени искове с пълен размер от 250 000 лева. В отговора на исковата молба Община Бургас е оспорила предявените искове с твърдението, че произшествието се дължи изключително на виновното поведение на водача на тежкотоварния автомобил, а общинските служители не са извършили неправомерни деяния, които да са способствали за злополуката. Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените искове, а Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е констатирал, че няма спор относно механизма на настъпване на произшествието, в резултат от което е настъпила смъртта на дъщерята на ищците, тъй като водачът е признат за виновен за извършеното от него престъпление с влязла в сила присъда. Община Бургас наистина е стопанинът на ул. "Тодор Александров" като част от първостепенната улична мрежа на града, но не е налице бездействие от страна на общината по вменените и задължения за осигуряване безопасността на движение по кръстовището, на което е настъпило произшествие. За да е налице основание за плащане на обезщетение на причинените на ищците вреди вследствие на бездействието на Общината, следва да има причинна връзка между бездействието и непозволеното увреждане. Бургаският апелативен съд е приел, че такава връзка няма. Причината за произшествието е единствено виновното поведение на водача на товарния автомобил, който е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Според въззивния съд общината е изпълнила задълженията си за поддържане на пътищата, които стопанисва, тъй като пешеходната пътека е била надлежно обозначена с поставен пътен знак Д17, след който била положена напречна пътна маркировка, а водачът е имал възможност да спре, ако беше спазил чл. 119 от ЗДвП. Въззивният съд е счел за невярно твърдението, че общината е предприела действия по осигуряване на безопасността на пешеходците едва след произшествието, тъй като е участвала по проект „Интегриран градски транспорт“. Още на 26.11.2010 г. е сключен договор за БФП по оперативна програма „Регионално развитие“, а с решение от 30.04.2014 г. е открита обществена поръчка за проектиране и реконструкция на съществуващото кръстовище с нова организация на движението. Поради липса на данни, че процесното ПТП е в резултат от неизправност на пътния участък, непоставени пътни знаци и маркировка, въззивният съд е приел, че общината не носи отговорност за причинените на ищците неимуществени вреди. В своите мотиви въззивният съд не е анализирал изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза в цялост, тъй като въз основа само на част от заключението е направил извод, че произшествието, причинило смъртта на дъщерята на ищците е в причинно-следствена връзка единствено с виновното поведение на водача на МПС. Не са изложени съображения защо съдът е игнорирал заключението в останалата му част, според която са налице и други обективни фактори-недостатъци в организацията на движението в участъка, които са създали предпоставки за произшествието. Според вещото лице е допуснато да има пешеходна пътека на един от най-натоварените улици в града, която е регулирана само с пътни знаци и маркировки. Това представлява нарушение както на теорията и практиката, така и на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно - транспортните системи в урбанизираните територии. Бургаският апелативен съд напълно е пренебрегнал тези изводи на вещото лице, не е посочил защо не ги кредитира и е отказал да прецени дали такива нарушения са извършени и дали са в причинна връзка с настъпилото произшествие. Както е посочено в отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, необсъждането на експертизата в тази и част представлява съществено процесуално нарушение, което налага касиране на въззивното решение. Съгласно цитираната от вещото лице разпоредба на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии/ ДВ, бр. 86 от 1.10.2004 /отм. ДВ бр.7/19.01.2018г. в сила от 20.02.2018г./ не се допуска пешеходни зони да пресичат на едно ниво трасета на улици от първостепенната улична мрежа I и II клас. Допуска се след съответна обосновка пресичане на улици от II клас на едно ниво, когато прогнозното им натоварване е значително по-малко от пропускателната им способност или когато конкретните устройствени, теренни и други условия го налагат. При изслушването си в публичното съдебно заседание, проведено на 14.01.2019 г., вещото лице не е обяснило какво представлява пешеходната зона и дали местопроизшествието е част от пешеходна зона, която се пресича от улица от първостепенната улична мрежа, за да се приеме, че при проектирането тази разпоредба е била нарушена. За изясняване на тези въпроси е необходимо въззивният съд да изслуша отново вещото лице съгласно чл.267, ал.2 от ГПК. Във въззивната си жалба ищците са се позовали на тази част от експертизата, за да формулират оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, поради което в този случай преразпитът на вещото лице следва служебно да бъде допуснат от въззивния съд съгласно указанията на т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Бургаския апелативен съд. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 52 от 19.07.2019 г. по в.гр. д. № 178 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд Връща делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: