Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 11.02.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4043 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 7, ал. 5 Закона за адвокатурата /ЗА/. Образувано е по жалба на С. А. Н. срещу мълчалив отказ на Висш адвокатски съвет /ВАдС/ да се произнесе по жалба срещу решение № 717/10.07.2018г. на Адвокатски съвет – Варна /АдС-Варна/ по негова молба с вх. № 644/15.06.2018г. за приемане/възстановяване на адвокатски права на основание чл. 6, ал. 1 ЗА, във връзка с изтичане на наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА. С решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя Н. за възстановяване на адвокатските му права, тъй като е налице продължаване на срока на изтърпяване на второ дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, с начало 06.07.2018г., без да има прекъсване, поради това че първото наказание е приключило на 10. 07. 2018г.. Жалбоподателят релевира незаконосъобразност на мълчаливия отказ на ВАдС и на решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна, поради това, че първото наложено му дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 9 месеца е изтекло на 15. 06. 2018г., тъй като е започнало да тече от обявяване на окончателното решение на ВАдС, с което е наложено – 15. 09. 2017г., т.е. от 15. 06. 2018г. адвокатските му права са възстановени автоматично. Поддържа, че АдС-Варна е бил длъжен да се произнесе по молбата му с вх. № 644/15.06.2018г. при съобразяване на настъпилите обстоятелства към момента на подаването й, а не да разглежда настъпило след това обстоятелство – публ. в ДВ, бр. 56/06.07.2018г. на решението на дисциплинарния състав за второто дисциплинарно наказание. От друга страна релевира, че с изтичане на срока на първото дисциплинарно наказание на 15. 06. 2018г. и с невписването му в регистъра на адвокатската колегия, той не притежава качеството „адвокат“ и по тази причина актовете на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/ не могат да го засегнат понеже са нищожни. По същите съображения е нищожно и решението от 13. 04. 2018г. на ВДС за второто дисциплинарно наказание, поради което не е породило правни последици. С. Н. навежда довод за недопустимост да бъде продължаван срок на наложено дисциплинарно наказание за повече от 18 месеца съгласно чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА и след като вече е бил изтекъл срока на наложеното първо дисциплинарно наказание. Моли да бъде отменено решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна и да бъде задължен АдС-Варна да му възстанови адвокатските права и го впише в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – Варна. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски. Ответникът по жалбата – ВАдС подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, в изпълнение на правомощията си по чл. 7, ал. 7 ЗА, намира, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт по чл. 7, ал. 5 ЗА. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, намира, че жалбата е неоснователна. Атакуваният мълчалив отказ е по жалба на С. А. Н. срещу решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна по негова молба с вх. № 644/15.06.2018г. за възстановяване на адвокатски права след изтекло дисциплинарно наказание. С това решение АдС-Варна, приемайки, че началният момент на срока на наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е обнародването на решението за налагане на наказанието в ДВ, достига до извода, че първото дисциплинарно наказание със срок 9 месеца изтича на 10. 07. 2018г., а второто дисциплинарно наказание започва да тече на 06. 07. 2018г., т.е. налице е сливане /“продължаване“/ на сроковете на двете наложени наказания, без да има прекъсване във времето, при което няма основания за възстановяване на адвокатските права на жалбоподателя Н. и за вписването му в адвокатския регистър. При тези решаващи съображения молбата с вх. № 644/15.06.2018г. е счетена за неоснователна. В срока по чл. 7, ал. 4 ЗА ВАдС не се е произнесъл по жалбата срещу решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна в частта му по молбата с вх. № 644/15.06.2018г., т.е. налице е мълчалив отказ по смисъла на чл. 7, ал. 4, изр. последно ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че дори да се приемат доводите на жалбоподателя, според които началният момент на дисциплинарното наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗА е обявяването /постановяването/ на окончателното решение на Висшия дисциплинарен съд, а не обнародването му в ДВ, към момента на постановяване на решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна, не са били налице законови основания за възстановяване на адвокатските права на С. А. Н.. Поначало последното настъпва автоматично, с изтичане на срока на наложеното срочно дисциплинарно наказание, без да е необходимо подаване на молба от адвоката и извършване на преценка от адвокатския съвет за наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗА, каквато се извършва при първоначалното вписване. Този извод произтича от срочния характер на наказанието и от липсата на законови изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право. Следва и от обстоятелството, че с налагането на дисциплинарното наказание „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия“ наказаното лице не губи качеството си на адвокат, напротив и за срока на наложеното наказание дължи изпълнение на задълженията си като адвокат, които не кореспондират на правото да упражнява адвокатска професия /напр. задълженията по чл. 45, 47 ЗА и др./. В горепосочения смисъл са решение №214/06.08.2012г. по гр. д. № 350/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 125/22. 07.2015г. по гр. д. № 13/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 357/30.01.2014г. по гр. д. № 4861/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС. Първото дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е за срок от 9 месеца и е наложено с окончателното решение от 15. 09. 2017г. по д.д. № 19/2017г. на Висшия дисциплинарен съд, влязло в сила от деня на обявяването му – 15. 09. 2017г.. От този момент според жалбоподателят започва да тече и срокът на наложеното наказание, изтекъл на 16. 06. 2018г.. Второто наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е за срок от 12 месеца и е наложено с окончателното решение от 13. 04. 2018г. по д.д. № 11/2018г. на Висшия дисциплинарен съд, влязло в сила на 13. 04. 2018г.. Следователно според застъпваното становище от жалбоподателя срокът на второто дисциплинарно наказание започва да тече от 13. 04. 2018г., застъпвайки се със срока на още неизтърпяното първо дисциплинарно наказание, и ще изтече на 14. 04. 2019г.. Налице е непрекъснато течение на две последователно наложени дисциплинарни наказания „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия“, продължило към момента на подаване на молбата с вх. № 644/15.06.2018г. и на постановяване на решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна, поради което не е било възможно възстановяване на адвокатските права на жалбоподателя, автоматично с изтичане на срока на дисциплинарното наказание. Поради това всички изложени доводи в жалбата срещу мълчаливия отказ на ВАдС са неоснователни. Решението на ВАдС, с което е наложено второто дисциплинарно наказание, не е нищожно, макар жалбоподателят към момента на налагането му да е с отнети адвокатски права, тъй като той не е загубил качеството си на адвокат през времетраенето на наказанието и дължи изпълнение на задълженията си като такъв, извън самото упражняване на адвокатската професия, каквото е съдържанието на наказанието. Част от тези задължения включват подчиняване на юрисдикцията на дисциплинарните съдилища на адвокатурата. Срокът на всяко от наложените наказания е съобразен с максималната продължителност, визирана в чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА, поради което доводът на жалбоподателя в този смисъл е също неоснователен. Съобразно гореизложеното атакуваният мълчалив отказ на ВАдС да отмени решение № 717/10.07.2018г. на АдС-Варна по молба с вх. № 644/15.06.2018г. на жалбоподателя за възстановяване на адвокатските му права е законосъобразен, а жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. А. Н. срещу мълчалив отказ на Висш адвокатски съвет да се произнесе по жалба срещу решение № 717/10.07.2018г. на Адвокатски съвет – Варна по негова молба с вх. № 644/15.06.2018г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: