Р Е Ш Е Н И Е                                          № 128 София, 24 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 752 по описа за 2009 година.   С присъда № 4 от 18.02.2009 г. по нохд № 485/08 г. Окръжният съд-гр. Сливен признал подсъдимия Т. Г. Д. за невинен и го оправдал по предявеното обвинение по чл.343а, ал.1, б.”б” във връзка с чл.343, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1 НК. По протест на прокурора и жалба на частните обвинители С. Т. Б., М. Т. Д. и Р. М. Б. , с решение № 47 от 07.05.2009 г. по внохд № 38/09 г. Апелативният съд-гр. Бургас отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане. С присъда № 19 от 25.06.2009 г. по нохд № 244/09 г. СОС осъдил подс. Д. на основание чл.343а, ал.1, б.”б” във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди – 20 000 лева на Р. Б. , по 25 000 лева на М. Д. и С. Б. , както и на Р. Б. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. По жалби на подсъдимия и всички частни обвинители с решение № 159 от 06.11.2009 г. по внохд № 184/09 г. АС-гр. Бургас изменил присъдата като увеличил размера на обезщетенията за неимуществени вреди присъдени в полза на Р. Б. – на 30 000 лева, а тези в полза на М. Д. и С. Б. – на по 35 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Джукелов. Възразява се, че то изцяло е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и се иска оправдаване и цялостно отхвърляне на предявените граждански искове или намаляване на наказанията и обезщетенията за неимуществени вреди. Пред ВКС подсъдимият и защитата му не вземат участие. Частните обвинители и граждански ищци, както и повереника им - също. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Възражението, че изводите на съда по фактите се основават само на показанията на св. М не намира опора в данните по делото. В мотивите на обжалваното решение се съдържат пространни съображения, свързани с оценката на доказателствата и техните източници (л.5-7). На същото място добре личи, че за изясняване на фактите, от значение за правилното решаване на делото – тези по чл.102 НПК, са събрани множество гласни и писмени доказателства, а посредством експертни заключения са изяснени причината за смъртта на пострадалия и детайлни въпроси, свързани с пътно-транспортното произшествие – скорост, опасна зона и др. Иначе казано, изводите по фактите имат доказателствена основа, а показанията на св. М са само една малка част от нея. Всички останали съображения, изложени в касационната жалба, са насочени срещу обосноваността на въззивното решение, която не е основание по чл.348, ал.1 НПК. Защитата на подсъдимия предлага своята оценка на доказателствата, каквото право има всяка една от страните по делото, но тя поначало не може да замести оценката на органа по решаване, щом последната е формирана при спазване на процесуалните изисквания, какъвто е настоящият случай. При отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна само в рамките на установеното от въззивния съд от фактическа страна. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав е предопределило и ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършеното от него престъпление, както и тази по чл.45 ЗЗД. Наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи по вид и размер. Съдът по същество е установил, че за поправянето на дееца не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и е имал основание да приложи чл.66 НК. Законосъобразно е и наказанието по чл.343г НК. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в гражданско-осъдителната част. Съпричиняването от страна на пострадалия е отчетено адекватно на плоскостта на чл.51 ЗЗД. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди, по размер, след намесата на въззивната инстанция, са справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД. Предвид на изложеното ВКС не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт и удовлетворяване на направените от подсъдимия искания. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 от 06.11.2009 г., постановено по внохд № 184/09 г. на Апелативния съд-гр. Бургас.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: