Р Е Ш Е Н И Е №.114 София 16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1075/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение от 19.04.2011 г. гр.д.№ 6122/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 6524/2009 г. на Софийски районен съд, 38 с-в, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 11 887.92 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за строителство от 01.09.2006 г. В касационната жалба са въведени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. С определение № 869 от 26.11.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 по въпроса за фактическия състав на гаранционната отговорност и за разграничаването й от законовата отговорност за скрити недостатъци по чл.193 ЗЗД, респ. по чл.265 ЗЗД. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: В исковата молба и в хода на процеса касторът – ищец е твърдял, че по негова поръчка ответникът изградил подова настилка в собствения му имот, предназначен за съхранение на хранителни добавки. Договорът е сключен на 01.09.2006 г., а работата била приета с приемо-предавателен протокол на 14.11.2006 г. Изложил е, че приблизително две години по-късно настилката започнала да се руши и с електронна поща уведомил ответника за проявилите се недостатъци, като го поканил да ги отстрани. Последният не се отзовал на поканата, а на посочения адрес, търсен в продължение на два месеца, не бил намерен, като в този срок - на 24.06.2008 г. му било съставено предписание от Министерство на здравеопазването за отстраняване на повредата чрез изграждане на ново покритие. По причина, че не открил изпълнителят, той сключил договор с трето лице, което извършило ремонта. Претендира обезщетение в размер на заплатеното на това лице възнаграждение за изпълненото ново подово покритие. Първоинстанционният съд уважил иска, като приел, че независимо от липсата на възражения в срока по чл.264 ЗЗД, недостатъците, с които е изпълнена настилката имат характера на скрити по смисъла на закона и за тях изпълнителят е бил своевременно уведомен. С обжалваното решение въззивният съд приел, че страните по спора са обвързани от договор за изработка, по който ищецът възложил, а ответникът изпълнил подова настилка „Саморазливна” в находящ се в [населено място] склад, приета с приемо-предавателен протокол на 14.11.2006 г. От приложеното по делото предписание на МЗ от 24.06.2008 г. се установявали твърденията на ищеца за нарушаване целостта на настилката и нейното изронване, но не и на засегнатата площ. Като приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че макар и да е приел работата, са се проявили скрити недостатъци, такива, които не могат да бъдат установени в самото начало, а се проявяват в определен период след използване, въз основа на събраните по делото доказателства гласни, писмени и заключение на СТЕ въззивният съд приел, че ищецът не е доказал, че проявилият се в рамките на 5-годишния гаранционен срок дефект се дължи на некачествено изпълнение на възложената работа от ответника, нито че го е уведомил веднага за проявяването му, поради което счел, че не са налице основания за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя. Касационната жалба е основателна. Поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е разрешен в противоречие С ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС, според което гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната й употреба. Посоченото от въззивния съд изискване да бъде доказано съобразно изискването на чл.264, ал.2 ЗЗД, че ищецът веднага е уведомил изпълнителя за проявилите се недостатъци сочи на допуснато смешение на законовата с гаранционната отговорност. На първо място, преклудирането на правата е последица, която по начало се свързва с общата отговорност за недостатъци, при която е съществува задължение за незабавно уведомяване след откриването на недостатъка. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение. В случая при уговорен 5-годишен гаранционен срок и при уведомяване за дефект, направено преди неговото изтичане не може да обоснове извод, че е настъпила преклузия на правата на възложителя. Безспорно недостатъкът, за който ищецът е направил уведомлението и който е констатиран и описан както в предписанието на МЗ, така и в експертизата по делото, е настъпил в рамките на определения гаранционен срок. Констатациите в тях визират нарушаване на настилката по начин, който се свързва с извод за нейната негодност тя да се използва според обичайното й предназначение. Същевременно констатацията на вещото лице, че складовото помещение се обслужва от електрокар с гумени колела, предпазващи подовата настилка от нараняване и липсата на външни въздействия върху останалата част от настилката с обща площ 700 км.м. обуславя извод, че разрушаването й не се дължи на неправилна експлоатация от възложителя, а са налице изменения в престацията по договора, които поради естеството им се обхващат от гаранционната отговорност на изпълнителя. Установено е по делото, че гаранционното задължение не е изпълнено от ответника, а от трето лице, на което ищецът-възложител е заплатил възнаграждение в размер на 11 887.92 лв. От сключения между ищеца и [фирма] договор от 11.08.2008 г. и приемо-предавателен протокол към него се установява, че компроментираната и ремонтирана настилка е с площ 122 кв.м. от общо положените от ответника 700 кв.м. Несъмнено е, че платеното по този договор възнаграждение съставлява имуществена вреда за ищеца, която е в причинна връзка с неизпълнение на гаранционното задължение на ответника, основание за ангажиране на отговорността му по чл.79, ал.1 ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение и следва изцяло да бъде отменено. Доколкото в случая не е необходимо повтаряне на извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия, нито извършване на нови такива по делото, то на основание чл. 293, ал. 1 и сл. ГПК възникналият между страните правен спор следва да бъде решен по същество, като предявеният иск се уважи за сумата 11 887.92 лв. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1 296.08 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 19.04.2011 г. гр.д.№ 6122/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] иск с правно основание чл.82, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 11 887.92 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], вх.”В”, ет.3, ап.23 да заплати на основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1ЗЗД на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.София, [улица] сумата 11 887.92 /единадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 92 стокинки/ лв., представляваща обезщетение за вреди по договор от 01.09.2006 г., както и 1 296.08 /хиляда двеста деветдесет и шест лева и осем стотинки/лв. - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: