1 4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161 София, 25.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр.дело № 756 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Т., против определение № 260570 от 04. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 240/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 260276 от 16. 08. 2021 г. по гр. д. № 240/2021 г. на ОС – София в частта за разноските, като размерът на присъденото на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП юрисконсултско възнаграждение бъде увеличен от сумата 450 лв. на сумата 1479, 52 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК в настоящата й редакция не следва да се прилага, тъй като е противоконституционна – противоречи на чл. 6, ал. 2 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, както и по съображения, че противоречи на чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на чл. 7 от Всеобщата декларация за правата на човека, на чл. 1 от Конвенция № 111 от 1958 г. относно дискриминацията в областта на труда и професиите, на чл. 2 от Пакта за икономически, социални и културни права - нарушава принципа за равенство на гражданите пред закона и въвежда дискриминация на основание лично и обществено положение, като дискриминира юрисконсултите спрямо адвокатите при определяне на възнаграждението им при извършена аналогична работа по едно и също дело и нарушава правото на юрисконсултите, като работници и служители, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа. Поради това нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК не следва да се прилага в частта й, с която предвижда, че размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ. Евентуално, ако съдът не възприеме посочените доводи на частния жалбоподател, се иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: „Нарушава ли равенството пред закона и забраната за дискриминация нормативното определяне на различно възнаграждение на адвокат и юрисконсулт за работата им по еднакво съдопроизводство“. Ответницата по частната жалба Й. С. П., чрез пълномощника си адв. Е. Г. Е., е изразила становище за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не въвежда дискриминация на основание лично и обществено положение – не дискриминира юрисконсултите спрямо адвокатите при определяне на възнаграждението им при извършена аналогична работа по едно и също дело, нито нарушава правото на юрисконсултите, като работници и служители, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа. Съображениятга за това са следните: Нормата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не въвежда правила за определяне на минимални и максимални възнагражденията на юрисконсултите по трудови или служебни правоотношения с юридически лица и еднолични търговци, а определя максимален размер на разноски, които се присъждат в полза на юридически лица и еднолични търговци – страни по дела, ако са били представлявани от юрисконсулт. Съображенията за този извод са следните: Разходите за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК се присъждат в полза на страната – ЮЛ/ЕТ, а не в полза на юрисконсулта. Всяко юридическо лице и едноличен търговец има право на избор как да се представлява по заведените от и срещу него дела – дали от упълномощен адвокат, в който случай ще има право да иска присъждане на разходи за адвокатско възнаграждение, ако докаже извършването им, или от юрисконсулт – в който случай ще може да претендира като разноски юрисконсултско възнаграждение, без да се доказва извършването им и техния размер. Наредбата за заплащане на правната помощ е приложима и при определяне на максималните адвокатски възнаграждения за предоставяните от адвокатите правни услуги и защита по дела, при които представителната власт и правомощията на адвоката не произтичат от упълномощаване и свободно договаряне. Следва да се посочи, че при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. е отчетено обстоятелството, че възнаграждението на адвоката следва да покрива разходи за кантора, техника, канцеларски консумативи, социални осигуровки, здравни осигуровки, месечни вноски за съответната адвокатска колегия и т.н., за разлика от юрисконсултските възнаграждения по трудов договор или служебно правоотношение. Не на последно място, дори съдът да приеме дадена разпоредба за противоконституционна, е оправомощен да не я прилага, но не и да създава норма, която по негова преценка би била съответна на Конституцията. В случая, дори да не приложи чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, съдът не би могъл да приеме, че при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е обвързан от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да определи и присъди по-малко от сумата 1479, 52 лв. Не следва да се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: „Нарушава ли равенството пред закона и забраната за дискриминация нормативното определяне на различно възнаграждение на адвокат и юрисконсулт за работата им по еднакво съдопроизводство“, съответно по въпроса противоречи ли на чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, според която размерът на присъденото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. На първо място, въпросът няма връзка с процесуалноправния спор, предмет на производството по ч. гр. д. № 756/2022 г. на ВКС, 1 г.о. – спорът е свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр.2 ГПК, която разпоредба касае дължими разноски на страната по делото – търговското дружество, а не размерите на възнагражденията, които трябва да получават юрисконсултите. Както бе посочено по-горе, нормата определя максимален размер на разноски, които се дължат на юридически лица и търговци – страни по дела, ако са били представлявани от юрисконсулт, и които разноски се присъждат в полза на страната – ЮЛ/ЕТ, а не в полза на юрисконсулта. В този смисъл, въпросът е хипотетичен и отговорът на същия не би повлиял на изхода на конкретното дело. На следващо място, правото на ЕС не съдържа норми, уреждащи изрично положението на юрисконсултите и адвокатите и възнагражденията им, в чието приложно поле би могла да попадне и разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е допустима, но неоснователна. Като е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и е присъдил в полза на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт в максимално допустимия от чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ размер, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния жалбоподател „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕОД, представлявано от юрисконсулт М. Т., за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ПОТВЪРЖДАВА определение № 260570 от 04. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 240/2021 г. на Софийския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: