Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр.София, 19.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3777 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Н. п. Ц. Б.“, чрез адвокат Й. Ц. от АК Г. срещу въззивно решение № 186/09.06.2016 г. по в.гр.д. № 1091/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се отменя изцяло решение № 5 от 06.01.2016 г. по гр.д. № 1934/2015 г. на Районен съд Казанлък и вместо това са уважени предявените от С. Н. С. от [населено място], [община] против Дирекция „Н. п. Ц. Б.“ обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 6 от 29.05.2015 г., за уволнението на С. Н. С., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел „Контрол и охрана“ на Дирекция „Н. п. Ц. Б.“ и за обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение в размер на 3 600 лева, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба до изплащането на сумата. С определение № 768 от 01.07.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по правния въпрос, преодоляна ли е закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, когато работодателят е поискал разрешение от инспекцията по труда за уволнението на работник или служител, но мнението на ТЕЛК няма съдържанието по чл.4, ал.2 от Наредба № 5/1987 г. Отговорът на обусловилия допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос е даден с решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че преди да упражни правото си да уволни поради съкращаване на щата работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987 г., работодателят е длъжен да поиска информация дали работникът страда от такова заболяване. Когато събере данни за такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК, като изпрати необходимите медицински документи, с което той изпълнява задължението си по чл.333, ал.2 КТ. Мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано по чл.4, ал.2 от Наредба № 5/1987 г., но адресат на това задължение не е работодателят, а ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението такова, каквото го е получил на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешение за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на Инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя практиката, формирана с цитираното решение по чл.290 ГПК, поради което счита, че когато е поискал разрешение от инспекцията по труда за уволнението на работник или служител и е приложил мнението на ТЕЛК, независимо дали експертното решение отговаря на изискванията по чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., работодателят е изпълнил задълженията си да поиска предварително разрешение за уволнението на работника по чл.333, ал.1, т.3 КТ. С оглед дадения отговор на въпроса, доводите в касационната жалба на ответника по делото са основателни, тъй като в нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че след като представеното мнение на трудово-експертната лекарска комисия не отговаря на изискванията по чл.4, ал.2 от Наредба № 5/20.02.1987 г., /освен че лицето е приспособено към работното място/, според мотивите в обжалваното решение, особената закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено като незаконно. Мнението на трудово-експертната лекарска комисия е от значение за информиране на инспекцията по труда за здравословното състояние на работника или служителя, с оглед на предварителната закрила при уволнение, предвидена в хипотезата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, но мотивите на експертното решение не може да бъдат преценявани от друг орган, освен от инспекцията по труда, до когото е адресирано мнението на ТЕЛК и въз основа на което се дава или отказва да се даде исканото от инспекцията по труда разрешение за уволнение на работника или служителя. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. От данните по делото безспорно се установява, че ищецът страда от заболяване в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., поради което работодателят е бил длъжен да поиска от инспекцията по труда предварително разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение, като вземе мнението и на ТЕЛК, съгласно изискванията в чл.333, ал.2 КТ. Мнението, оформено в експертно решение № 1226/22.05.2015 г. на ТЕЛК Стара З., предхожда мотивираното искане на работодателя от 28.05.2015 г. до „Инспекция по труда”, [населено място], която се е запознала със здравословното състояние на работника и с писмо от същата дата е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищеца, поради което няма нарушение на нормите, осигуряващи закрила при уволнение по чл.333, ал.1 КТ. В този смисъл, като е приел, че защитата по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е преодоляна, въззивният съд е нарушил материалния закон, тъй като работодателят е поискал разрешение за уволнението, като е взел мнението на ТЕЛК и е било дадено съгласие от инспекцията по труда, с което са изпълнени изискванията на чл.333, ал.2 КТ. В касационната жалба се поддържа, че закрилата при уволнение поради заболяване на ищеца, което попада в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. е преодоляна и това обстоятелство се потвърждава при анализа на събрания доказателствен материал, поради което съображенията, че Заповед № 6/29.05.2015 г. за уволнението на С. Н. С. е издадена в нарушение на изискванията на чл.333, ал.2 КТ са несъстоятелни. Останалите доводи на ищеца в писмената му защита са направени за първи път пред настоящата инстанция, с оглед на което съдът не ги обсъжда. Предвид изложените съображения и отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Касаторът Дирекция „Н. п. Ц. Б.“, чрез адвокат Й. Ц. от АК Г. е поискал направените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на общо 2038,80 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 186 от 09.06.2016 г. по в.гр.д. № 1091/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. С. от [населено място], [община] против Дирекция „Н. п. Ц. Б.“ обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. ОСЪЖДА С. Н. С., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] да заплати на Дирекция „Н. п. Ц. Б.“ разноските по делото в размер на 2038,80 (две хиляди тридесет и осем лева, осемдесет стотинки) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.