О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 698                        гр.София,  08.12.2009г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 602/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на АСПК, гр. С. срещу определение №7750/10.07.2009г., постановено по ч.гр.д. №5542/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определението от 23.09.2008г. по гр.дело №5210/2008г. на СРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.92 ЗЗД за неустойка в размер на 0.06% дневно върху сумата от 215 105, 09лв. считано от датата на подаване на исковата молба 21.02.2008г. до окончателното заплащане на сумата. Касаторът излага оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на процесуалния закон и сочи като предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът “И” А. , гр. С. в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска по чл.92 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че иск за неустойка, предявен за бъдещ период от време, е преждевременно предявен – към датата на депозиране на исковата молба за ищеца не е ясно дали ответникът ще бъде в неизпълнение към даден бъдещ момент, не могат да бъдат отчетени промените в неустойката, изчислена процентно върху неиздължената вноска и интересите на ответника ще бъдат злепоставени при осъждане за бъдещи платежи и в противоречие с материалноправните отношения между страните. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата при разрешаване на въпроса допустимо ли е предявяване на неустойка за забава на парична сума за период от време след предявяване на иска, при положение, че страните са уговорили неустойката да се дължи за всеки просрочен ден. Като противоречива съдебна практика жалбоподателят сочи решение на ВКС №140/20.03.2006г. по т.дело № 408/2005г./ което няма отношение към конкретния казус/, решение на Бургаския окръжен съд №265/9.11.2005г. постановено по гр.дело №255/2004г. и решение на В. окръжен съд №1674/1.11.2005г. постановено по гр.дело № 849/2004г./ по които искът е уважен/, решение №591/9.06.2006г. по т.дело №87/2005г. на ВКС/ с което е прието искът по чл.92 ЗЗД за неоснователен/. Като съществен процесуален въпрос касаторът формулира въпроса за правото на иск за присъждане на неустойка за забава на изправния кредитор, която се изчислява за всеки просрочен ден, за периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Налице е предпоставката за допускане касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – касаторът е формулирал въпроса, който е обусловил решаващия извод на съда за недопустимост на иска за неустойка, решаван противоречиво от съдилищата в решения: 265/11.09.2005г. на Бургаския окръжен съд, решение №1674/1.11.2005г. на В. окръжен съд и решение №591/9.06.2006г. на ВКС. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. АСПК е развила оплаквания за неправилност на обжалваното определения, като е развила съображения, изведени от характера на уговорената от страните неустойка 0.06% върху сумата за всеки просрочен ден забава. С оглед на характера на вземането за неустойка за забава, окончателния размер би могъл да бъде определен едва към момента на плащането на всяка от просрочените вноски от цената на договора, върху които е изчислена. От една страна, счита жалбоподателят, обективно невъзможно е да бъде определен периода от време, както и окончателния размер на неустойката за забава върху просрочената вноска, доколкото тя не е платена и доколкото към датата на последното съдебно заседание е невъзможно да бъде определена, нито да се предвиди кога ще бъде извършено плащане от длъжника, а от друга, че размерът на претендираната неустойка е определяем, защото страните са уговорили начина на определяне на размера на неустоичното задължение – 0.06% върху съответната сума за всеки просрочен ден. Касаторът е обосновал тезата си и с разпоредбата на чл.97, ал.2 ГПК отм. във връзка с параграф2, ал.1 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г., както и с чл. 56, ал.1 и чл.57 ГПК отм. От съдебната практика отнасяща се до въпроса може ли да се претендира неустойка за неопределен срок, считано от исковата молба, ВКС в настоящия си състав намира за правилна тази застъпена в решение № 591/9.06.2006г. по т.дело №87/2005г. на ВКС, ТК ІІ о. Договорната неустойка цели да обезщети изправната страна по договора за причинените й вреди от неизпълнение на поето от длъжника задължение. Тя може да бъде уговорена както за пълно неизпълнение на договора, така и за неизпълнение на конкретно поети задължения, включително и за забавено изпълнение на парично задължение. Или неустойката се дължи само ако е осъществена като юридически факта за онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена. След като неустойката обезщетява вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на главното задължение, това неизпълнение трябва да е налице към момента на предявяване на иска за неплатените вноски от цената на приватизирания обект. Ищецът не може да претендира вреди за бъдеще време преди същите да са настъпили, защото размерът на неустойката не може да бъде определен преди плащане на вноските. От изложеното следва, че искът по чл.92 ЗЗД ще бъде допустим, ако неустойката е конкретизирана по размер чрез определяне на началния срок на дължимост и ограничена от краен срок, до който се претендира. Неоснователно е позоваването на чл.56, ал.1 и чл.57 ГПК отм., тъй като в случая не се касае до неопределяемост на цената на иска, а до предявяване на недопустим иск – не могат да се претендират вреди, които не са настъпили. Неправилно е разбирането на страната по приложението на чл.97, ал.2 ГПК отм. Според нормата може да се предяви осъдителен иск за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Законът има предвид повтарящи се притезания, при които изискуемостта на следващите плащания е поставена в зависимост от настъпването на срок, каквито са задълженията за издръжка за деца, по договор за прехвърляне на собственост срещу гледане и издръжка, за периодично дължими обезщетения при непозволено увреждане, какъвто не е конкретния случай. С оглед на изложеното съставът на Софийски градски съд е постановил правилно определение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение       О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение №7750/10.07.2009г., постановено по ч.гр.д. №5542/2009г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, първо отделение. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: